Украйна ще може да екстрадира руснаци, за да бъдат съдени за военни престъпления в Хага
Украйна ще може да екстрадира заподозрени във военни престъпления руски граждани, които да бъдат изправени пред Международния наказателен съд (МНС) в Хага. Това съобщи главният прокурор на съда Карим Хан на пресконференция. Той уточни, че това ще е възможно въпреки че Москва не е държава членка на МНС, който беше създаден през 2002 г., за да съди обвинените във военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид.
Хан добави, че руски граждани ще бъдат съдени в Хага, ако процесът не може да се проведе в Украйна по юридически причини. МНС започна собствено разследване след началото на войната, но държи тя сама да изправи заподозрените пред правосъдието, ако това е възможно. МНС ще повдигне първите си обвинения, когато "има достатъчно доказателства".
В брифинга заедно с Хан участва и украинският главен прокурор Андрий Костин. Той съобщи, че украинското правосъдие вече е осъдило 10 души за престъпления, извършени по време на руската инвазия, а по още 45 случаи разследването е приключило и обвиненията са внесени в съда.
Досега Киев е установил 186 предполагаеми военни престъпления на руските сили, макар че много малко от извършителите са задържани. Той изреди, че става дума за случаи на изтезания, убийства, изнасилвания и насилствени изселвания. Костин допълни, че е започнало наказателно разследване и на руските ракетни атаки срещу Киев и други украински градове тази седмица, при които са убити 17 души, а 93 са ранени.
Ситуацията в освободените градове в Източна Украйна е "толкова ужасна", колкото в Буча, каза Зеленски
Ситуацията в освободените от украинската армия населени места в Харковска област е “точно толкова ужасна”, колкото в градовете Ирпен и Буча след изтеглянето на руската армия. Това каза украинският президент Володимир Зеленски в четвъртък пред Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.
През последния месец украинските сили си върнаха по-голяма част от окупираната от Русия територия на Харковска област. Вече беше съобщено за открити масови гробове в Изюм и други населени места. Зеленски сравни откритията с тези в градовете край Киев, които бяха окупирани през март. Там бяха открити масови гробове и тела на цивилни по улиците. Част от тях бяха с вързани ръце и следи от мъчения.
Украинският президент отхвърли възможността за преговори с Русия.
“Днес с Русия не може да има дипломация, каквато имаше преде. Не може да се уважава ръководството на страна, която убива, пленява и не спазва международното право”, каза Зеленски.
Държавният глава призова международната общност да осигури на Украйна противовъздушна отбрана на фона на масовите руски ракетни удари през последните дни.
Украйна ще получи нова военна помощ, която ще включва системи за противовъздушна отбрана. Това стана ясно след среща в централата на НАТО в Брюксел на 50 държави, подкрепящи Украйна. Тя се проведе на фона на поредица от руски ракетни удари срещу украински градове.
Тази карта показва отвоюваните от Украйна територии чрез контраофанзиви, както и териториите, които са под руски контрол.
Руски ракетни удари засегнаха повече от 40 населени места в Украйна
Руската армия извърши нови въздушни удари срещу повече от 40 населени места в Украйна, съобщиха украинските власти. Сред засегнатите от атаките на 13 октомври населени места е столицата Киев.
Заместник-ръководителят на кабинета на украинския президент Кирило Тимошенко съобщи, че че при ударите са засегнати обекти от критичната инфраструктура. До момента не се съобщава за жертви.
Атаките са извършени с ирански безпилотни летателни средства, известни като дронове камикадзе, каза Олексий Кулеба, областен управител на Киевска област.
Засегнат от въздушните атаки през нощта срещу четвъртък е и южния град Николаев, където ракетен удар разруши жилищна сграда, съобщи кметът Олександър Сиенкович.
В Никопол ударите са засегнали поне 30 сгради и електропреносна и газопреносна инфраструктура, каза областният управител на Днипропетровска област Валентин Резниченко. Повече от 2000 домакинства са без ток, а поне един човек е тежко ранен.
Постоянните ракетни удари срещу украински градове продължават вече четвърти пореден ден. Новата серия от атаки започна след като експлозия повреди моста между Русия и незаконно анексирания полуостров Крим на 8 октомври.
Украйна съобщи, че си е върнала още пет населени места в Херсонска област
Украйна съобщи, че си е върнала контрола над още пет населени места в Херсонска област. Новината идва на фона на продължаващата контраофанзива на украинската армия в окупираните от Русия територии на юг и изток.
“Украинските въоръжени сили освободиха още пет населени места в Бериславски район на Херсонска област”, съобщи офисът на украинския президент на 12 октомври. Става дума за Нововасиливка, Новогригоривка, Нова Камянка, Трифонивка и Червоне.
На 9 октомври Украйна съобщи, че си е върнала 1200 квадратни километра в Херсонска област от началото на контраофанзивата си през август.
Общото събрание на Организацията на обединените нации (ООН) осъди “незаконния опит за анексиране” на украински територии от Русия. Над три четвърти от всички 193 държави от ООН подкрепиха в сряда резолюцията, с която призоваха Москва “незабано и без условия да преразгледа” решенията си.
Най-малко 7 души загинаха след руски обстрел в Авдеевка
Най-малко седем души са загинали в резултат на руски обстрел над Авдеевка, съобщи в сряда ръководителят на регионалната военна администрация на Донецк Павло Кириленко.
По думите му други осем души са били ранени.
"Руснаците удариха централния пазар, където по това време имаше много хора. В такъв обстрел няма военна логика, а само неудържимо желание да убиеш колкото се може повече наши хора и да сплашиш останалите", посочи Кириленко, цитиран от украинската служба на Радио Свободна Европа.
Кириленко призова жителите на Донецка област да се евакуират.
Подаването на ток към АЕЦ "Запорожие" e възстановено
Подаването на ток към АЕЦ "Запорожие" e възстановено, съобщи ръководителят на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) Рафаел Гроси. По-рано в сряда централата беше откъсната от електропреносната мрежа, като по думите на Гроси това е било причинено от обстрел на отдалечена подстанция.
"Има нужда от зона за сигурност колкото се може по-скоро", написа Гроси.
Това беше вторият път в рамките на само 5 дни, в който централата остава без ток. Тя беше окупирана от руските сили още през март, но в нея продължават да работят украински инженери. Централата се намира на фронтовата линия и около нея често има боеве, които предизвикат опасения за ядрена катастрофа.
България ще дари на Украйна 5000 чифта обувки и зимни дрехи
България ще предостави безвъзмездна помощ на Украйна под формата на 5000 комплекта зимни облекла и 5000 чифта обувки. Това реши Министерският съвет (МС) в сряда.
Дрехите включват полушуби с подплата, клинове с подплата, ризи с дълъг ръкав и шапки. Дарението е в отговор на получено искане от украинската страна за осигуряване на медицинска техника и имущества, топли дрехи и екипировка за наближаващия зимен сезон, става ясно още от решението на МС.
Дейности по транспортирането и предаването на помошта ще бъдат осъществени от Министерството на отбраната и от структури от състава на българските Въоръжени сили.
Подаването на ток към АЕЦ "Запорожие" спря отново
Окупираната от Русия атомна електроцентрала "Запорожие" беше откъсната от електропреносната мрежа за втори път в рамките на пет дни. Това съобщи ръководителят на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) Рафаел Гроси в Туитър.
"Тази повторна загуба на външно подаване на електричество към централата е дълбоко обезпокоително събитие и подчертава спешната необходимост от създаване на защитна зона за ядрена безопасност и сигурност около обекта", написа Гроси.
По думите му в момента централата разчита на дизелови генератори за поддържане на функциите си по ядрена безопасност.
Подобряването на въздушната отбрана на Украйна е основен приоритет, каза Столтенберг
Западните сили обсъждат начини да осигурят на Украйна повече средства за въздушна отбрана, за да се предпази от "безразборните" ракетни атаки на Русия в цялата страна. Това каза генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг в сряда.
"Ще обсъдим как да увеличим подкрепата за Украйна и основният приоритет ще бъде повече въздушна отбрана за Украйна", каза Столтенберг в началото на двудневната среща на министрите на отбраната на НАТО в Брюксел. Там представители на повече от 50 държави се събраха, за да обсъдят помощта за Украйна.
Ден по-рано украинският президент Володимир Зеленски призова лидерите на Г-7 да укрепят противовъздушната отбрана (ПВО) на страната му, така че руските въздушни атаки да бъдат неутрализирани. По думите му когато Украйна получи допълнителни ПВО системи, "ключовият елемент на руския терор, ракетните удари, ще престане да работи".
Най-малко трима цивилни бяха ранени след руски обтрел в Никопол
Руските войски са обстреляли украинския град Никопол в Днепропетровска област, съобщи ръководителят на региона Валентин Резниченко.
По думите му има най-малко трима ранени, един от които дете. Резниченко добави, че в града са повредени над 30 сгради и частни къщи, както и газопроводи и електропроводи. Обстрелът е разруши две предприятия, две детски градини, училище, магазини и офис на благотворителна организация.
Москва отрича, че провежда целенасочени атаки срещу цивилни цели.
Руските войски обстреляха Запорожие
Руските войски са обстреляли Запорожие и близките села през нощта срещу сряда, съобщи началникът на областната военна администрация Олександър Старух.
По думите му руската армия е изстреляла около седем ракети С-300 по града и областта.
"Две ракети удариха един от кварталите на областния център и за щастие не причиниха сериозни щети. Още пет ракети излетяха в предградията. Три от тях причиниха разрушения в едно от селата близо до Запорожие: жилищна сграда беше частично разрушена, нашите спасители извадиха трима души от развалините", каза Старух.
През последните седмици руските войски засилиха обстрела над Запорожие. По данни на местните власти от началото на войната до края на септември Запорожие е било подложено на повече от 20 ракетни атаки. Почти половината от тези ракетни атаки са извършени през последните две седмици на септември.
Байдън смята, че Русия е преценила "напълно погрешно" възможностите си в Украйна
Президентът на САЩ Джо Байдън каза, че Владимир Путин е преценил "напълно погрешно" възможностите на страната му да завладее Украйна. Въпреки това той не смята, че президентът на Русия ще използва ядрено оръжие срещу Украйна.
В интервюто си във вторник Байдън каза, че вижда Путин като "рационално действащо лице", чиито цели в Украйна "са били нерационални".
Украйна получи системи за противовъздушна отбрана IRIS-T от Германия
Системите за противовъздушна отбрана IRIS-T, които Германия съобщи, че ще изпрати на Украйна, вече са пристигнали. Това потвърди министърът на отбраната на Украйна Олексий Резников във вторник.
"В Украйна започна нова ера на противовъздушната отбрана. IRIS-T от Германия е тук. Американските NASAMS идват. Това е само началото", написа Резников в Туитър.
Той лично благодари на министъра на отбраната на Германия Кристине Ламбрехт за нейното "партньорство и силна ангажираност в подкрепа на Украйна".
След масираната руска атака срещу украински градове в понеделник Ламбрехт каза, че Германия ще разположи първата от четирите системи за противовъздушна отбрана IRIS-T SLM в Украйна "през следващите дни".
Лидерите на Г-7 декларираха, че ще помагат на Украйна, "колкото е нужно"
Седемте най-развити икономически страни в света декларираха във вторник, че ще продължат да помагат по всички възможни начини на Украйна срещу руската агресия, предаде Ройтерс.
"Ще продължим да оказваме финансова, хуманитарна, военна, дипломатическа и юридическа помощ на Украйна и ще останем твърдо редом до Украйна, колкото е нужно", се казва в общата декларация от срещата на лидерите на страните от Г-7.
Те са уверили украинския президент Володимир Зеленски, че страната му ще получи подкрепата, от която се нуждае, "за да защити суверенитета и териториалната си цялост".
Русия е готова за среща между Путин и Байдън за Украйна
Русия няма да откаже среща между руския президент Владимир Путин и американския му колега Джо Байдън за войната в Украйна на предстоящия през ноември лидерски форум Г-20 на индонезийския остров Бали. Това обяви руският външен министър Сергей Лавров в интервю за държавната телевизия, цитирано от Ройтерс.
"Многократно сме казвали, че никога не отказваме срещи. Ако има предложение, ще го разгледаме", каза Лавров.
Коментирайки възможността Турция да бъде домакин на преговори между Русия и Запада, той каза, че Москва ще бъде готова да изслуша всякакви предложения, но "не може да кажем предварително дали това ще доведе до резултати". Руският външен министър отрече страната му да е отказвала да преговаря със САЩ.
Изявлението му идва на осмия месец от руската военна инвазия в Украйна и на фона на отвоюваните от украинските сили територии на Изток и на Юг от септември насам.
Русия предприе нова вълна от ракетни атаки преди срещата на Г-7
Русия започна нова вълна от ракетни удари по няколко региона на Украйна във вторник, ден след като бомбардира цивилни цели в Киев и други градове в отговор на взрива през уикенда, който разруши стратегическия мост между анексирания от Москва Крим и континентална Русия.
След последната ескалация на непредизвиканата от Русия война в Украйна, президентът Володимир Зеленски се очаква да поиска от лидерите на Г-7 спешно да предоставят на Киев противовъздушни оръжия, за да се защити от руските ракети.
Украинските медии съобщиха, че сутринта на 11 октомври са паднали 20 ракети. Руски военни блогъри, близки до Кремъл, също потвърдиха за нов ракетен обстрел в Украйна. Властите в южната украинска област Запорожие съобщиха за 12 ракетни атаки, докато взривове бяха регистрирани също близо до Киев и западния град Хмелницки. Обстрелвани са и районите на Днепропетровск, Виница, Николаев и Ровно.
Радев и президентите от формата Б-9 осъдиха руските обстрели в Украйна
Президентът Румен Радев се включи в обща позиция на колегите му от формата Б-9, която осъжда масираните ракетни обстрели, които Русия предприе срещу цивилни цели в Украйна след взривяването на Кримския мост през уикенда.
В съвместната декларация се включиха президентите на България, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Словакия.
Държавните глави от формата Б-9 призоваха за незабавното преустановяване на атаките срещу цивилни цели на територията на Украйна, които в съответствие с международното право се третират като военни престъпления, съобщават от президентството.
Подписалите декларацията определят заплахата за използване на ядрени оръжия от страна на Русия като неприемлива и потвърждават своя ангажимент към гарантиране на колективната си сигурност.