на живо Войната: Путин обяви, че Русия е изстреляла срещу Украйна нова ракета със среден обсег

На Украйна ще са ѝ необходими най-малко 10 години, за да разчисти всички мини и експлозиви от територията си и от териториалните си води след края на войната с Русия. Това предаде Ройтерс, позовавайки се на информация от Олександър Хорунжий, говорител на украинската Държавна спешна служба.

Украйна е успяла да разчисти 620 квадратни километра земя, на която са били разпръснати хиляди взривни устройства, включително 2000 бомби, пуснати от въздуха, но почти 300 000 квадратни километра все още се смятат за "непочистети", каза официалният представител. Това представлява площ с приблизителната големина на Италия или половината територия на Украйна.

"До 10 години, това е оптимистичната цифра. Защото не знаем какво се случва на териториите, където се водят активни сражения в момента", каза Олександър Хорунжий. "Само си представете броя на бомбите, които са бил пуснати върху нас от врага", добави той.

Най-важният приоритет е да бъдат разминирани инфраструктурата, жилищните райони и пътищата, но ще отнеме по-дълго време да бъдат разчистени горите, реките и крайбрежието, посочи Хорунжий.

През последните дни руските военни са засилили настъплението си в украинската Луганска област и напредват южно от Лисичанск. Има опасност градът да бъде обкръжен от всички страни от руски сили, съобщиха украинските власти.

Според експерти от Американския институт за изследване на войната (ISW) руските войски вероятно вече са достигнали южната граница на Лисичанск и подсилват частите си около Северодонецк, за да превземат двата града. ТОт института обаче смятат, че това няма да осигури на Русия решаващо предимство при по-нататъшни военни операции в Украйна.

Както Москва, така и Киев съобщиха за обстрели и активни сблъсъци в района на Бахмут, в посока Славянск и Краматорск.

Съшевременно руското министерство на отбраната съобщи за обкръжаването и разгрома на украински части в района на Горское и Золоте в западната част на Луганска област. Украинските военни не потвърждават тези данни.

В окупирания от руските войски Херсон в петък сутринта е взривена кола. В резултат на това е загинал един от длъжностните лица на администрацията, назначена от руските сили.

По предварителна информация става дума за Дмитро Савлученко, ръководителят на катедра "Семейство, младеж и спорт" на т. нар. военно-гражданска администрация на херсонския регион. Според Русия случилото се е било атентат. Все още никой не е поел отговорност за експлозията.

"Това беше нападение, насочено срещу сътрудник на цивилната и военна администрация, при която (той) беше убит", каза представител на окупационните власти, цитиран от ТАСС. Херсонска област е един от районите, които бяха превзети от Русия още в първите дни на инвазията ѝ в Украйна.

САЩ са предоставили модерни артилерийски ракетни системи на Украйна, съобщиха властите в Киев, цитирани от Франс прес.

Украинският министър на отбраната Олексий Резников информира, че страната му е получила първите ракетни системи за залпов огън HIMARS и благодари на американския си колега Лойд Остин.

"Лятото ще бъде горещо за руските окупатори. И последно за някои от тях", добави Резников, без да уточни колко HIMARS вече е получила Украйна.

На 1 юни президентът на САЩ Джо Байдън обяви, че страната му ще достави на Киев такива модерни ракетни системи, които могат да поразяват с прецизност цели на до 80 километра. Украинската страна е дала уверения, че няма да използва тези оръжия за поразяване на обекти в Русия, за да не бъде изострен допълнително конфликтът, припомня БТА.

HIMARS са с по-голяма далекобойност от тази на аналогичните системи, с които разполагат руските въоръжени сили.

Руските сили превзеха две населени места южно от ключовия град Лисичанск в Донбас. Целта на офанзивата е да прекършат съпротивата и в последните райони на Луганска област. Военният губернатор на Луганск Сергей Хайдай каза, че украинските сили продължават да оказват съпротива в Северодонецк и близките селища Золоте и Вовчойровка.

По думите му украинските сили са изправени пред "масирани" и безмилостни артилерийски атаки в Лисичанск. Битката за Северодонецк и Лисичанск "влиза в нещо като страховита кулминация", каза Алексей Арестович, съветник на президента Володимир Зеленски. Русия се стреми да превземе както Луганск, така и Донецк, които съставляват по-голямата част от индустриалния център на Украйна - Донбас.

Павло Кириленко, ръководител на регионалната военна администрация в Донецк, каза, че украинските сили контролират по-малко от половината от Донецка област. По думите му повече от 100 населени места в тези райони нямат газ или електричество.

Кириленко каза, че 55 на сто от територията на Донецк, който е под руска окупация, е „напълно унищожена“. Британското разузнаване съобщава, че руските усилия за постигане на по-дълбоко навлизане в Донецка област, западно от Луганск, остават в застой.

Украинските власти съобщават, че Русия е нанесла най-интензивните удари от седмици на Харков, вторият по големина град в Украйна. Атаките са насочени към „тероризиране на населението“.

Британският премиер Борис Джонсън каза, че разузнавателната служба за отбрана смята, че инерцията на Русия във войната в Украйна ще се забави през следващите няколко месеца, защото армията й изчерпва ресурсите си. В коментари, публикувани в германския "Зюддойче цайтунг", Джонсън казва, че „силите на президента Владимир Путин напредват в източния регион на Донбас, причинявайки разрушения, но с цената на войници и оръжия“. Според британското разузнаване през следващите седмици Русия „може да стигне до точка, в която вече няма инерция напред, защото е изчерпала ресурсите си“.

Двама американци, пленени преди седмица в Украйна, ще бъдат изправени пред съда и са заплашени от смъртни присъди, потвърди Кремъл. Става въпрос за 27-годишния Анди Уин и 39-годишния Александър Друки, които руските власти третират не като военнопленници, а като наемници, воювали на страната на Украйна.

Вижте също

Двама американци, пленени в Украйна, са заплашени от смъртни присъди

Руската армия превзе две населени места в района на ключовите градове Северодонецк и Лисичанск, съобщи командването на украинските сили. Става дума за градовете Подлисне и Мирна Долина.

Ситуацията в Луганска област е много тежка, каза украинският президент Володимир Зеленски. По-думите му руските сили са засилили опитите си да изтласкат украинската армия от областта.

„Това наистина е най-трудната точка. Окупаторите оказват силен натиск“, каза Зеленски.

По-рано Киев съобщи, че руските сили причиняват „катастрофални“ щети с бомбардировките си срещу Лисичанск и Северодонецк. Началникът на военната администрация в Луганска област Серхий Хайдай каза, че руските атаки превръщат областта в „руини“.

Главният редактор на руското издание „Новая газета“ - Дмитрий Муратов, продаде Нобеловата си награда за мир на търг за 103,5 милиона долара. Той съобщи, че ще дари парите на международния фонд на УНИЦЕФ в помощ на украинските деца, разселени заради руската военна агресия.

Журналистът, известен със своята позиция срещу президента Владимир Путин, получи високото отличие миналата година.

Вижте също

"Да помагаме на украинците". Дмитрий Муратов продаде Нобеловата си награда на търг за над 100 млн. долара

Руските моряци, които оцеляха при потъването на крайцера "Москва", ще бъдат наново изпратени да воюват срещу Украйна. Това става ясно от протестно писмо на родители на моряците, изпратено до руската военна прокуратура в Севастопол.

Крайцерът "Москва" беше ударен при украински военен обстрел на 13 април и след това потъна. Точният брой на загиналите не е известен. По различни данни екипажът се е състоял от 416 до 680 души, сред които е имало и моряци, отбиващи редовната си военна служба.

Русия и досега не е признала, че потъналият крайцер е участвал във войната в Украйна.

49 от оцелелите моряци на "Москва" са били прехвърлени на охранителния кораб "Ладний", където се намират и в момента, пишат родителите, цитирани от "Новая газета. Европа". Планирано е, че този кораб ще се включи в бойните действия в Украйна на 30 юни, добавят те и призовават това да не се допуска след "преживяната травмираща ситуация".

Украйна е ангажирана в "сложни" преговори за освобождаване на пристанищата си от руската морска блокада, каза президентът на страната Володимир Зеленски в понеделник. По-рано върховният представител на ЕС за външната политика Жозеп Борел обвини Русия, че извършва "истинско военно престъпление", като блокира износа на зърно от пристанищата.

Зеленски посочи, че все още няма напредък по "сложните многостепенни преговори за деблокиране на нашите украински пристанища" и предупреди, че настоящата глобална зърнена криза ще продължи толкова дълго, колкото продължи и руската "колониална война".

Зеленски направи коментара си във видеообръщение към Африканския съюз. По думите му Африка се е превърнала в "заложник" на руската война срещу Украйна.

Украинската армия води тежки битки в опит да отблъсне руските атаки в Донбас, кaза президентът на Украйна Володимир Зеленски по време на своето вечерно видеообръщение в понеделник.

"Отново обстрели на Харков, Одеса, отново опити за брутални настъпателни действия в Донбас", каза той. По думите му ситуацията по цялата фронтова линия в Донбас остава "изключително тежка".

Зеленски прогнозира също така, че офанзивата на Москва ще ескалира през следващите дни. Според него причината за това е наближаващото заседание на Европейския съвет, на което ще се реши дали Украйна ще получи статут на страна кандидат за членство в Европейския съюз (ЕС). Срещата на върха на ЕС ще се проведе в четвъртък и петък.

Вижте също

"Русия е много нервна". Зеленски прогнозира ескалация на военните действия в Донбас

Взривове разтърсиха в понеделник украинския черноморски пристанищен град Одеса. Това стана малко, след като проруският губернатор на анексирания Кримски полуостров каза, че украинските сили са атакували сондажни платформи, собственост на кримска компания за петрол и газ.

Говорител на регионалното управление потвърди, че в Одеса е имало взривове, но не даде допълнителна информация. Той не съобщи за жертви.

Олексий Гончаренко, украински депутат от Одеса, заяви, че градът изглежда е бил атакуван като "отмъщение за сутрешния ни обстрел срещу нефтени платформи близо до Крим".

Украинските войски атакуваха нефтени платформи в Черно море, собственост на кримска компания за добив на петрол и газ, съобщи проруският лидер на анексирания полуостров Сергей Аксьонов, без да уточнява какви оръжия са използвани при атаката, предаде Ройтерс.

Трима души са ранени и е в ход издирване на седем работници на енергийната компания "Черноморнефтегаз", съобщи в "Телеграм" поставеният от Москва кримски ръководител.

Представители на проруските власти в Крим заявиха, че след удара трите платформи са спрели работа. Съобщава се за пожари. Информацията не може да бъде проверена чрез независими източници, а украинската армия отказа коментар, уточнява Ройтерс.

Русия извършва "истинско военно престъпление", блокирайки износа на зърно от Украйна. Това коментира върховният представител на ЕС за външната политика Жозеп Борел в началото на срещата на външните министри на блока в Люксембург в понеделник.

"Не може да си представим, че милиони тонове пшеница остават блокирани в Украйна, докато в останалата част от света хората страдат от глад. Това е истинско военно престъпление", каза Борел.

Руският президент Владимир Путин отхвърли обвиненията на Запада, че Москва е отговорна за рязкото покачване на световните цени на зърното. Миналата седмица той заяви, че Русия е готова да гарантира транзита на кораби, изнасящи украинско зърно през Черно море, както и че Украйна има алтернативни сухопътни маршрути. Нещо, което западните експерти определиха като неосъществимо.

Преди това Москва поиска отмяна на икономическите санкции срещу нея в замяна на разрешаване на износ на зърно. Борел каза, че "не европейските санкции създават тази криза", тъй като "нашите санкции не са насочени към храни [и] не са насочени към торове".

Украинският парламент прие в неделя забрана на рускоезична музика като част от серия законопроекти, насочени към защита на украинската култура и информационното пространство на страната от руско влияние.

Забраната включва увеличаване на квотата за украинска музика, излъчвана по радиото и телевизията, от 35 на 40 процента.

Новоприетият законопроект забранява турнетата на руски изпълнители, но предвижда изключения за артисти, които публично осъждат руската инвазия в Украйна.

Върховната Рада забрани също вноса и разпространението на книги и други печатни издания от Русия, Беларус и регионите на Украйна, окупирани от подкрепяни от Москва сепаратисти.

Украинският президент Володимир Зеленски изрази очакване Русия да засили офанзивата си през тази седмица на фона на срещата на върха на Европейския съюз, на която ще бъде обсъдена кандидатурата на страната му за членство, предаде Ройтерс.

"Очевидно трябва да очакваме тази седмица от Русия засилване на враждебните действия. Ние се подготвяме. Готови сме", каза Зеленски в традиционното си видеообръщение през нощта.

Украйна подаде молба за присъединяване към ЕС четири дни след началото на руската инвазия на 24 февруари. В петък Европейската комисия препоръча бившата съветска република да получи статут на кандидат за членство. Лидерите на страните от ЕС ще обсъдят въпроса на срещата си в четвъртък и петък, като се очаква да одобрят молбата на Украйна, въпреки опасенията на някои държави. Процесът по присъединяване обаче може да се проточи дълги години.

В петък руският президент Владимир Путин каза, че няма "нищо против" членството на Украйна в ЕС. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков обаче каза, че Русия следи внимателно въпроса, предвид засиленото сътрудничество между държавите членки в областта на отбраната.

На този фон целта на воюващите в Украйна руски войски е да превземат изцяло източния регион Донбас, който проруските сепаратисти контролират частично от 2014 г. насам.

Главната цел на офанзивата сега е Северодонецк. Вчера Русия обяви, че е превзела Метьолкино - село в източните покрайнини на промишления град в Луганска област, и че много украински бойци са се предали. Украинската армия призна за руски "частични успехи".

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг предупреди, че войната в Украйна може да продължи с години. Затова той призова за доставка на най-съвременните оръжия на Киев, дори ако "разходите са високи".

По думите му съюзниците на Украйна трябва да работят против установяването на „международна умора“, която да доведе до намаляване на помощта.

Вижте също

Войната в Украйна може да продължи с години, предупреждава НАТО

Британският премиер Борис Джонсън предложи да започне програма за военно обучение на украински военни по време на посещение в украинската столица на 17 юни, което не беше предварително оповестено. Той се срещна и с президента на Украйна Володимир Зеленски.

Предложената тренировъчна програма на Обединеното кралство може да поеме до 10 000 войници на всеки 120 дни, съобщават от екипа на Джонсън. Всеки войник ще прекара три седмици в обучение по бойни умения за фронтовата линия, след това ще мине базово медицинско обучение, следват учения по киберсигурност и тактики за противодействие на експлозивите.

Вижте също

Британският премиер предложи Великобритания да обучава украински военни

Украинските сили все още удържат контрола над Северодонецк, съобщи Киев, въпреки че през последната седмица руската армия превзе по-голямата част от града в Източна Украйна.

В същото време руските сили започнаха и тежка бомбардировка над съседния град Лисичанск, който се намира на срещуположния бряг на реката срещу Северодонецк.

Украинските военни съобщиха на 18 юни, че има непрекъснат „обстрел от артилерия и реактивни гранатомети по позициите на нашите войски и цивилната инфраструктура“. Сергей Хайдай, общинският управител на областта Луганск, съобщи, че има много жертви от въздушната атака.

По думите му важна магистрала в периферията на града е разрушена и не може да се използва.