на живо Войната: Украйна удари руски петролен склад в Калуга

Руските моряци, които оцеляха при потъването на крайцера "Москва", ще бъдат наново изпратени да воюват срещу Украйна. Това става ясно от протестно писмо на родители на моряците, изпратено до руската военна прокуратура в Севастопол.

Крайцерът "Москва" беше ударен при украински военен обстрел на 13 април и след това потъна. Точният брой на загиналите не е известен. По различни данни екипажът се е състоял от 416 до 680 души, сред които е имало и моряци, отбиващи редовната си военна служба.

Русия и досега не е признала, че потъналият крайцер е участвал във войната в Украйна.

49 от оцелелите моряци на "Москва" са били прехвърлени на охранителния кораб "Ладний", където се намират и в момента, пишат родителите, цитирани от "Новая газета. Европа". Планирано е, че този кораб ще се включи в бойните действия в Украйна на 30 юни, добавят те и призовават това да не се допуска след "преживяната травмираща ситуация".

Украйна е ангажирана в "сложни" преговори за освобождаване на пристанищата си от руската морска блокада, каза президентът на страната Володимир Зеленски в понеделник. По-рано върховният представител на ЕС за външната политика Жозеп Борел обвини Русия, че извършва "истинско военно престъпление", като блокира износа на зърно от пристанищата.

Зеленски посочи, че все още няма напредък по "сложните многостепенни преговори за деблокиране на нашите украински пристанища" и предупреди, че настоящата глобална зърнена криза ще продължи толкова дълго, колкото продължи и руската "колониална война".

Зеленски направи коментара си във видеообръщение към Африканския съюз. По думите му Африка се е превърнала в "заложник" на руската война срещу Украйна.

Украинската армия води тежки битки в опит да отблъсне руските атаки в Донбас, кaза президентът на Украйна Володимир Зеленски по време на своето вечерно видеообръщение в понеделник.

"Отново обстрели на Харков, Одеса, отново опити за брутални настъпателни действия в Донбас", каза той. По думите му ситуацията по цялата фронтова линия в Донбас остава "изключително тежка".

Зеленски прогнозира също така, че офанзивата на Москва ще ескалира през следващите дни. Според него причината за това е наближаващото заседание на Европейския съвет, на което ще се реши дали Украйна ще получи статут на страна кандидат за членство в Европейския съюз (ЕС). Срещата на върха на ЕС ще се проведе в четвъртък и петък.

Вижте също

"Русия е много нервна". Зеленски прогнозира ескалация на военните действия в Донбас

Взривове разтърсиха в понеделник украинския черноморски пристанищен град Одеса. Това стана малко, след като проруският губернатор на анексирания Кримски полуостров каза, че украинските сили са атакували сондажни платформи, собственост на кримска компания за петрол и газ.

Говорител на регионалното управление потвърди, че в Одеса е имало взривове, но не даде допълнителна информация. Той не съобщи за жертви.

Олексий Гончаренко, украински депутат от Одеса, заяви, че градът изглежда е бил атакуван като "отмъщение за сутрешния ни обстрел срещу нефтени платформи близо до Крим".

Украинските войски атакуваха нефтени платформи в Черно море, собственост на кримска компания за добив на петрол и газ, съобщи проруският лидер на анексирания полуостров Сергей Аксьонов, без да уточнява какви оръжия са използвани при атаката, предаде Ройтерс.

Трима души са ранени и е в ход издирване на седем работници на енергийната компания "Черноморнефтегаз", съобщи в "Телеграм" поставеният от Москва кримски ръководител.

Представители на проруските власти в Крим заявиха, че след удара трите платформи са спрели работа. Съобщава се за пожари. Информацията не може да бъде проверена чрез независими източници, а украинската армия отказа коментар, уточнява Ройтерс.

Русия извършва "истинско военно престъпление", блокирайки износа на зърно от Украйна. Това коментира върховният представител на ЕС за външната политика Жозеп Борел в началото на срещата на външните министри на блока в Люксембург в понеделник.

"Не може да си представим, че милиони тонове пшеница остават блокирани в Украйна, докато в останалата част от света хората страдат от глад. Това е истинско военно престъпление", каза Борел.

Руският президент Владимир Путин отхвърли обвиненията на Запада, че Москва е отговорна за рязкото покачване на световните цени на зърното. Миналата седмица той заяви, че Русия е готова да гарантира транзита на кораби, изнасящи украинско зърно през Черно море, както и че Украйна има алтернативни сухопътни маршрути. Нещо, което западните експерти определиха като неосъществимо.

Преди това Москва поиска отмяна на икономическите санкции срещу нея в замяна на разрешаване на износ на зърно. Борел каза, че "не европейските санкции създават тази криза", тъй като "нашите санкции не са насочени към храни [и] не са насочени към торове".

Украинският парламент прие в неделя забрана на рускоезична музика като част от серия законопроекти, насочени към защита на украинската култура и информационното пространство на страната от руско влияние.

Забраната включва увеличаване на квотата за украинска музика, излъчвана по радиото и телевизията, от 35 на 40 процента.

Новоприетият законопроект забранява турнетата на руски изпълнители, но предвижда изключения за артисти, които публично осъждат руската инвазия в Украйна.

Върховната Рада забрани също вноса и разпространението на книги и други печатни издания от Русия, Беларус и регионите на Украйна, окупирани от подкрепяни от Москва сепаратисти.

Украинският президент Володимир Зеленски изрази очакване Русия да засили офанзивата си през тази седмица на фона на срещата на върха на Европейския съюз, на която ще бъде обсъдена кандидатурата на страната му за членство, предаде Ройтерс.

"Очевидно трябва да очакваме тази седмица от Русия засилване на враждебните действия. Ние се подготвяме. Готови сме", каза Зеленски в традиционното си видеообръщение през нощта.

Украйна подаде молба за присъединяване към ЕС четири дни след началото на руската инвазия на 24 февруари. В петък Европейската комисия препоръча бившата съветска република да получи статут на кандидат за членство. Лидерите на страните от ЕС ще обсъдят въпроса на срещата си в четвъртък и петък, като се очаква да одобрят молбата на Украйна, въпреки опасенията на някои държави. Процесът по присъединяване обаче може да се проточи дълги години.

В петък руският президент Владимир Путин каза, че няма "нищо против" членството на Украйна в ЕС. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков обаче каза, че Русия следи внимателно въпроса, предвид засиленото сътрудничество между държавите членки в областта на отбраната.

На този фон целта на воюващите в Украйна руски войски е да превземат изцяло източния регион Донбас, който проруските сепаратисти контролират частично от 2014 г. насам.

Главната цел на офанзивата сега е Северодонецк. Вчера Русия обяви, че е превзела Метьолкино - село в източните покрайнини на промишления град в Луганска област, и че много украински бойци са се предали. Украинската армия призна за руски "частични успехи".

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг предупреди, че войната в Украйна може да продължи с години. Затова той призова за доставка на най-съвременните оръжия на Киев, дори ако "разходите са високи".

По думите му съюзниците на Украйна трябва да работят против установяването на „международна умора“, която да доведе до намаляване на помощта.

Вижте също

Войната в Украйна може да продължи с години, предупреждава НАТО

Британският премиер Борис Джонсън предложи да започне програма за военно обучение на украински военни по време на посещение в украинската столица на 17 юни, което не беше предварително оповестено. Той се срещна и с президента на Украйна Володимир Зеленски.

Предложената тренировъчна програма на Обединеното кралство може да поеме до 10 000 войници на всеки 120 дни, съобщават от екипа на Джонсън. Всеки войник ще прекара три седмици в обучение по бойни умения за фронтовата линия, след това ще мине базово медицинско обучение, следват учения по киберсигурност и тактики за противодействие на експлозивите.

Вижте също

Британският премиер предложи Великобритания да обучава украински военни

Украинските сили все още удържат контрола над Северодонецк, съобщи Киев, въпреки че през последната седмица руската армия превзе по-голямата част от града в Източна Украйна.

В същото време руските сили започнаха и тежка бомбардировка над съседния град Лисичанск, който се намира на срещуположния бряг на реката срещу Северодонецк.

Украинските военни съобщиха на 18 юни, че има непрекъснат „обстрел от артилерия и реактивни гранатомети по позициите на нашите войски и цивилната инфраструктура“. Сергей Хайдай, общинският управител на областта Луганск, съобщи, че има много жертви от въздушната атака.

По думите му важна магистрала в периферията на града е разрушена и не може да се използва.

Двама души загинаха, а други 20, сред които и дете, бяха ранени при руски ракетен удар срещу южния украински град Николаев. За това съобщи обалстният упаравител Виталий Ким, цитиран от Ройтерс. Ракетния удар е нанесъл щети по четири жилищни сгради.

По-рано през деня Русия обяви, че е елиминирала близо 2000 бойци, които определи като „чуждестранни наемници“. По данни на руската армия на територията на Украйна има 7000 души, които попадат в тази категория, които идват от 64 страни.

Руското министерство добави, че Полша е "абсолютен лидер" сред европейските държави по брой пристигнали в Украйна бойци, следвана от Румъния и Великобритания.

Вижте също

Фон дер Лайен препоръча Украйна и Молдова да получат статут на кандидат-членки на ЕС

Русия не „искрящо чиста“, но не се срамува заради действията си в Украйна и за състоянието на държавата. Руската армия не е нахлула на чужда територия, а е започнала неизбежна „специална военна операция“, за да може Москва да обясни на Запада, че вкарването на Киев в НАТО е престъпен акт. Това каза в свое интервю за Би Би Си руският външен министър Сергей Лавров.

Той отхвърли редица обвинения от международни организации и държави от Запада за извършваните от руската армия военни престъпления. На въпрос за случай, описан от ООН за държани 360 души, сред които 74 деца, в подземие в градчето Яхидне в продължение на 28 дни без елементарни условия, Лавров отговори:

„Много е жалко, че чужди дипломати, включително от Агенцията за човешките права на ООН, генералния секретар на световната организация и други представители са поставени под натиск от Запада и много често са използвани да преувеличават фалшивите новини на Запада”.

Той обясни позициите на западните правителства с натиск от страна на САЩ и подчерта, че не го интересува как действията на страната му изглеждат „в очите на Запада“.

Вижте също

Убийства, мъчения, отвличания. Руската армия е извършила "очевидни военни престъпления" в Украйна

Подкрепяните от Русия сили отново ще отворят хуманитарен коридор за цивилни, които искат да напуснат химическия завод "Азот" в Северодонецк, предаде Ройтерс, като се позова на руски информационни агенции.

Леонид Пасечник, който е ръководител на самопровъзгласилата се Луганска народна република, каза в четвъртък, че към настоящия момент няма информация за това какъв е броят на мирните жители, които се намират в "Азот".

Според украинския областен управител на Луганска област Сергий Гайдай в Северодонецк все още има около 10 000 цивилни, останали от около 100 000 жители преди началото на инвазията.

Главният преговарящ от страна на Русия заяви в четвъртък, че Москва е готова за подновяване на мирните преговори с Украйна, но все още не е получила отговор на последните си предложения, предаде Ройтерс, позовавайки се на информационна агенция "Интерфакс".

Откакто през март се проведоха разговори между двете страни, включително среща на високо равнище на делегации в Истанбул, преговорите между Русия и Украйна забуксуваха.

Руският главен преговарящ Владимир Медински заяви в четвъртък, че Киев е виновен за липсата на напредък, подчертавайки, че "Русия е отворена за преговори".

Президентите на Франция и Румъния Еманюел Макрон и Клаус Йоханис, германският канцлер Олаф Шолц и премиерът на Италия Марио Драги се срещнаха в четвъртък с украинския президент Володимир Зеленски в Киев.

Те посетиха украинската столица, за да демонстрират подкрепата си за съпротивата на местното население срещу руската военна инвазия, започнала на 24 февруари.

Вижте също

"Ще възстановим всичко". Макрон, Шолц, Драги и Йоханис се срещнаха със Зеленски в Киев

Международната правозащитна организация Хюман райтс уоч (HRW) призова в свой нов доклад Русия да спре да използва в Украйна противопохотни мини, които са забранени с международен договор, ратифициран от Киев още през 2005 г.

Докладът, публикуван в четвъртък, документира случаи, в които руските сили използват именно такива мини, въпреки че създават дългосрочни рискове за цивилното население, производството и доставките на храни.

Правозащитната организация описва общо седем типа противопехотни мини, използвани от началото на инвазията в Украйна от руската армия. Тя констатира, че украинските военни спазват задълженията си по международната забрана.

"Противопехотните мини никога не трябва да се използват поради тяхната неизбежна и дългосрочна заплаха за цивилния живот и препитание", каза Стив Гус от HRW. Организацията констатира, че Русия използва такива мини в свой доклад, публикуван още в края на март.

Президентът на Украйна Володимир Зеленски призова Европейския съюз да признае неговата страна за свой кандидат-член и предупреди, че териториалните амбиции на Русия се простират от Варшава до София, предаде Ройтерс.

В реч по видеовръзка пред двете камари на чешкия парламент в сряда той каза, че е необходимо ЕС да наложи допълнителни санкции срещу Русия заради нападението ѝ срещу Украйна, започнало на 24 февруари.

"Русия не се интересува само от нашите Мариупол, Северодонецк, Харков и Киев. Не, нейните амбиции са насочени към обширна зона от Варшава до София", каза той. "Както е било в миналото, руското нашествие в Украйна е първата стъпка, необходима на руското ръководство, за да си отвори пътя към други страни, към завладяването на други народи."

Тази карта показва напредъка на руските сили и украинските контраофанзиви в Източна Украйна, където са концентрирани усилията на Русия в момента. Руската инвазия в Украйна започна на 24 февруари.

Френският президент Еманюел Макрон, германският канцлер Олаф Шолц и министър-председателят на Италия Марио Драги пристигнаха в четвъртък в Киев в рамките на първата си визита от началото на руската инвазия в Украйна, предадоха световните агенции.

Тримата лидери ще разговарят с украинския президент Володимир Зеленски за по-нататъшната подкрепа за страната му и за нейното желание да бъде приета в Европейския съюз, посочва ДПА.

Пътуването на тримата бе планирано от дни, но от съображения за сигурност беше официално потвърдено малко преди пристигането им в украинската столица. Шолц е летял със самолет в сряда вечерта до Южна Полша. Малко след полунощ той, Макрон и Драги са тръгнали с влак от граничния град Пшемисъл.

В Киев към тримата ще се присъедини и румънският президент Клаус Йоханис, който е избрал друг маршрут дотам.