Външният министър на Украйна Дмитро Кулеба пристигна на посещение в България.
“Натоварен от президента Зеленски да търся стъпки за спечелване на мир в Украйна, пристигнах в София, за да се срещна в българските управляващи”, написа Кулеба в Туитър във вторник сутринта.
“България е наш приятел и партньор в рамките на ЕС и двустранно. Усещаме и подкрепата на народа на България в този критичен момент.”
Министерството на външните работи съобщи, че във вторник Кулеба ще се срещне с българския външен министър Теодора Генчовска. БНР съобщи, че той ще разговаря и с премиера Кирил Петков.
България изпраща на Украйна хуманитарна помощ, както и каски и бронежилетки. София обаче не предоставя оръжия на Киев. Една от партиите в управляващата коалиция - БСП - заплаши да напусне правителството, ако бъде взето решение за предоставяне на военна помощ на Украйна.
Президентът на Украйна Володимир Зеленски проведе разговор с българския премиер Кирил Петков, съобщиха двамата в Туитър. Двамата са обсъдили корабоплаването в Черно море.
Зеленски е благодарил за подкрепата за Украйна, включително за кандидатурата ѝ за членство в Европейския съюз (ЕС) и за “силната позиция по отношение на санкциите срещу Русия”.
Петков е изразил солидарност и подкрепа за Украйна и преговорите за членството ѝ в ЕС и е потвърдил отново “важността на санкциите срещу Русия”.
Президентът на Украйна Володимир Зеленски каза, че мащабната офанзива на Русия в източния регион Донбас е започнала. Военното ръководство в Киев съобщи, че Русия е предприела нова атака.
"Сега можем да потвърдим, че руските войски започнаха битката за Донбас", каза Зеленски вечерта в понеделник.
Русия обяви служители на посолството на България в Москва за персона нон грата. За това съобщи Руското министерство на външните работи.
Решението идва в отговор на изгонените през март 10 руски дипломати. От съобщението на ведомството не става ясно точно колко български дипломати са изгонени. В подобни ситуации действията са "огледални" т.е. се очаква изгонените български дипломати да са 10 души.
През март България изгони руските дипломати след обвинения, че те са участвали в шпионаж в полза на Русия. Тогава Москва обяви това за "враждебен демарш"
Част от българския екипаж на кораба "Царевна" вече се прибра във Варна. Историята с евакуацията на моряците стана обект на редица фалшиви новини, които дойдоха от Русия. В България случаят беше използван за политически цели.
Двама души загинаха, а десетки други бяха ранени след атаки срещу североизточния украински град Харков. Това съобщават няколко украински медии, цитирани от Би Би Си.
Под обстрел са били подложени жилищни райони в града. Местните власти съобщават и за удари по сгради, в които се предоставя медицинска помощ. Поразен е и родилен център, твърди кметът на града Игор Терехов.
„В момента прехвърляме родилки, които всеки момент ще родят, в други болници“, каза още той.
Първо видео с потъващия руски крайцер „Москва“, което Би Би Си определи за достоверно, се появи в социалните мрежи. Часове по-рано излязоха и снимки, за които се твърди, че са направени малко преди плавателният съд да остане под водата.
Видеото и снимките напълно покриват формата и дизайна на „Москва“. За тях се твърди, че са направени от спасителни кораби, които са били на място.
На тях се виждат тежки щети по кораба, както и дупки в неговия корпус.
Украйна твърди, че корабът е бил потопен след удари на техни ракети „Нептун“. Русия казва, че корабът е потънал след „необясним пожар“ и заради тежка буря, която го е потопила по време на изтеглянето му на буксир.
Руските държавни медии съобщават, че Москва е ударила 315 цели в Украйна през нощта. Данните засега не са потвърдени, пише Би Би Си.
От Министерството на отбраната на Русия казват, че са унищожили четири склада за оръжия в страната с ракети "Искандер". Те твърдят още, че са свалили и два руски изтребителя.
Русия твърди, че не извършва удари срещу цивилни цели. На няколко пъти след началото на войната, данните за военните действия, подавани от Москва, се оказваха неверни.
Най-малко седем души са загинали, а осем други са били ранени след ракетни удари в Лвов.
За тях съобщи управителят на западната област, в която се намира градът. По думите му сред загиналите има и едно дете.
Ракетните удари са били насочени към военни съоръжения и сервиз за автомобилни гуми.
В понеделник под обстрел е попаднал и районът на юг около Днипропетровск. Ударите там са попаднали в района на железопътна гара.
Жителите на Луганск бяха призовани незабавно да се евакуират.
Украинските медии цитират ръководителя на регионалната администрация Серхий Гайдай, че "следващата седмица ще бъде трудна".
Русия се фокусира върху превземането на Донецк и Луганск, част от Донбаския регион в източна Украйна, където са мощностите за производство на въглища и стомана.
Руският президент Владимир Путин призна за независими двата региона в цялост два дни преди началото на войната. Малка част от тях е контролирана от проруски сепаратисти в т.нар. Донецка и Луганска народни републики.
Украинските сили се подготвят за масирана руска офанзива в региона.
Украинските военни в Мариупол отказаха да се предадат на Русия. Сутринта в неделя руската армия обеща да запази живота на украинците, ако те се предадат.
„Градът още не е паднал“, каза пред ABC украинският премиер Денис Шмигал. Според него Киев все още държи под контрол някои части на града.
Според руското Министерство на отбраната градът е изцяло превзет от руската армия, като единствено на територията на завода Азовстал могат да се укриват неколкостотин украински военни.
В неделя 250 цивилни успяха да напуснат Мариупол и да се качат на влак, който да ги отведе от Запорожие до Лвов. Те разказаха, че руските войници в Мариупол раздават на останалите жители пропуски за придвижване из града.
В неделя руската армия обстреля 18 населени места в Донецка и Луганска области. Властите в Киев съобщават за убити и ранени, но не могат да посочат за колко души става дума.
Обстрелът е бил извършван от системи „Град“, танкове и тежка артилерия. Те са поразили 17 граждански цели, в това число жилищни и административни сгради.
По-рано украинските власти съобщиха за нови обстрели на Мариупол и Харков.
В Харков беше свален и отнесен в неизвестна посока паметникът на съветския маршал Жуков. Това се случва за втори път. Улицата, която носеше името на маршала, беше преименувана няколко пъти.
След като крайцерът "Москва" потъна, Русия ще трябва да промени своята военноморска стратегия, смята британското министерство на отбраната. В момента руските кораби в Черно са уязвими при евентуално нападение по въздух, защото досега са били защитавани именно от "Москва" с неговите противоракетни установки.
Яхти на двама руски олигарси, санкционирани от ЕС и Великобритания, бяха забелязани в Турция, съобщи Ройтерс.
Една от тях е 73-метровата „Клио“, която е собственост на Олег Дерипаска. „Клио“ плава под флага на Каймановите острови и в момента се намира до турския курорт Гечек.
Две суперяхти на милиардера Роман Абрамович също са в турски пристанища.
Новината идва, след като в събота влезе в сила забраната за влизане на руски плавателни съдове в европейски пристанища.
Все повече руски олигарси търсят убежище в Турция, след като страната се превърна в посредник между Украйна и Русия, пише Ройтерс.
Папа Франциск осъди жестокостта на войната в Украйна по време на месата си за великденското бдение. В неделя католическият свят отбелязва Великден.
Папата присъства на месата, но не я ръководи лично заради остри болки в крака, предаде "Ройтерс", цитирана от БТА.
На месата присъства кметът на Мелитопол Иван Фьодоров, който през март беше отвлечен от руската армия, а по-късно освободен при размяна на пленници. С него бяха и трима украински депутати.
В края на своята проповед папа Франциск се обърна към тях: "В този мрак на войната, в нейната жестокост, се молим за вас и заедно с вас тази нощ". Той добави: "най-голямото нещо, което можете да получите е възкресението на Христос", като произнесе последните три думи на украински.
27-годишна жена е посъветвала мъжа си "да изнасилва украинки", докато воюва срещу Украйна в състава на руската армия. Това става ясно от телефонен разговор, прихванат от украинските служби.
Двама журналисти установиха кои са мъжът и жената.
Москва забрани на британския премиер Борис Джонсън да влиза в Русия. Същата забрана беше наложена и на външната министърка Лиз Трас, на бившата премиерка Тереза Мей както и на още 10 високопоставени длъжностни лица в Обединеното кралство.
Решението на Москва е в отговор на санкциите, наложени на Русия от Великобритания.
Ден по-рано Кремъл изгони от Русия 18 души от мисията на Европейския съюз в Москва. Това стана в отговор на решението на ЕС да изгони 19 руски дипломати от Брюксел.
Руската армия нанесе удари по Киев и Лвов. Те започнаха рано тази сутрин и все още не могат да се смятат за приключили.
Кметът на Киев Виталий Кличко каза, че обстрелът е бил по Дарницкия район в покрайнините на града. По-късно през деня говорителят на руското Министерство на отбраната съобщи, че на прицел е бил производствен корпус на завод за бронетанкова техника.
Част от ударите срещу Лвов, в западната част на страната, са били прихванати от украинската армия. Би Би Си съобщи, че на 70 км от полската граница са прелитали руски военни самолети.
Новините за атака срещу Лвов идват на фона на очакването за ново руско нападение срещу източните райони на Украйна, които са в противоположна посока на сегашната активност.
Във войната са убити около 3000 украински военни, а са ранени около 10 000, "без да е ясно колко от тях ще оцелеят". Това каза украинският президент Володимир Зеленски в интервю за CNN.
Русия и Украйна рядко съобщават за собствените си загуби, но често информират за загубите на противника. В условията на война данните за материални щети на армиите и за броя на загиналите и ранени войници не могат да бъдат потвърдени независимо.
През март Русия съобщи, че е загубила около 1500 свои войници. Украйна твърди, че убитите руски военни са около 20 000. Американското разузнаване съобщи в края на март, че Русия е загубила между 8 и 14 хил. военни.