Кремъл цели да свърже полуостров Крим с югоизточната област Донбас като вземе контрол над пристанищния град Мариупол. Това казва Кирил Степанов, съветник във федералното управление на южна Русия, която включва и Крим, в интервю за руската агенция Риа Новости, цитиран от Би Би Си.
„Взимайки контрол над магистралата от Крим до Мариупол ние ще свържем надеждно полуострова с Донбас чрез транспортен коридор“, казва той по-рано в сряда.
По думите му този коридор в комбинация с моста, който свързва континента с полуостров Крим, ще сформират „транзитна територия“, свързваща руската част на Кавказ, индустриалните центрове Донецк и Луганск и пристанищата по северния бряг на Черно море.
И двете територии, които Москва иска да свърже, в момента са под руски контрол – Крим беше анексиран от Русия през 2014 г., а областите Донецк и Луганск са под контрола на проруски сепаратисти. Затова Мариупол се явява такава стратегически важна цел в руската инвазия в Украйна, тъй като се явява по средата между двете. Градът все още е под украински контрол, но беше разрушен от руските бомбардировки, които не спираха през изминалите четири седмици. След масова евакуация на цивилното население, в града остават блокирани около 100 000 жители.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков не изключи напълно възможността Русия да използва ядрено оръжие.
В интервю за американската медия Си Ен Ен Песков каза, че Москва ще прибегне до използване на ядрения си арсенал само при “заплаха за съществуването” на Русия.
“Имаме концепция за вътрешна сигурност и тя е публична, можете да прочетете всички причини за използването на ядрени оръжия”, каза Песков във вторник. “Така че, ако има заплаха за съществуването за нашата страна, тогава той [ядреният арсенал] може да бъде използван в съответствие с нашата концепция.”
Министерството на отбраната на САЩ определи коментара на Песков като “опасен”.
“Една отговорна ядрена сила не трябва да действа така”, каза говорителят на американското военно министерство Джон Кърби във вторник.
По думите на говорителя обаче Пентагонът “не е видял нищо, което да ни накара да заключим, че трябва да променим нашата стратегическа възпираща позиция.”
Италия да замрази всички активи на руския елит и да обяви пълно търговско ембарго, включително на вноса на руски петрол, призова във вторник украинският президент Володимир Зеленски при свое видеоконферентно включване в заседание на парламента на страната.
"Знаете много добре кой нарежда на войските да воюват и кой пропагандира това. Почти всички използват Италия като място за почивка. Не бъдете курорт за убийци", призова той италианските депутати.
"Замразете цялото им имущество, сметки и яхти. Замразете всички активи на тези, които имат влияние, нека го използват за мир. Подкрепете санкциите срещу Русия, пълно търговско ембарго, като се започне с петрола", добави Зеленски
Той също така поиска от Италия да забрани на руски кораби да влизат в италианските пристанища и да санкционира всички руски банки.
Поне 117 деца са убити при руски атаки от началото на войната в Украйна, съобщи офисът на украинския главен прокурор. Още 155 непълнолетни са ранени.
Според украинската прокуратура, цитирана от Би Би Си, повечето смъртни случаи на деца са в Киев и района (58), както и в Харков (40). Институцията добави, че данните може да не са точни, защото достъпът до засегнатите райони и потвърждаването на всеки случай е трудно в някои части на страната.
Властите в Киев съобщиха и за 548 случая на атаки срещу училища и други образователни институции, от които 72 са “напълно разрушени”.
Световната здравна организация (СЗО) съобщи, че е потвърдила 62 отделни атаки срещу болници и други здравни заведения в Украйна от началото на руската инвазия.
Според СЗО 15 души са загинали по време на тези атаки и 37 други са били ранени.
Сред случаите, които привлякоха вниманието, беше атаката срещу родилен дом в пристанищния град Мариупол. Имаше съобщения за обстрел на онкологична болница в южния град Николаев и психиатрична болница в град Изюм, близо до Харков.
Мариупол беше бомбардиран още в първия ден на войната, на 24 февруари 2022 г. 90% от сградите в Мариупол в момента са напълно или частично разрушени, а обсадата на града продължава.
Министерството на отбраната на Украйна твърди, че от началото на руската инвазия в страната са убити около 15 300 руски военни.
Русия досега само веднъж е публикувала данни за своите загуби - 498 убити войници към 2 март. САЩ смятат, че руските жертви във войната, която Москва започна, са около 7000.
Украйна твърди също, че загубите на Русия включват 509 танка, 1556 бойни бронирани машини, 252 артилерийски системи, 99 самолета и 123 хеликоптера.
Руските сили отбелязват “ограничен напредък” в Украйна, съобщи Министерството на отбраната на Великобритания.
Институцията добави, че въпреки тежките боеве, украинските сили продължават да отблъскват руските опити да окупират Мариупол.
“На други места в Украйна руските сили имаха пореден ден с ограничен напредък, като повечето сили до голяма степен са в застой”, написа министерството в ежедневния си обзор на събитията в Туитър, като се позова на разузнавателна информация.
Лондон добави, че няколко украински града продължават да са подложени на тежки въздушни и артилерийски атаки.
Руските войски, настъпващи в Украйна, разполагат със запаси от боеприпаси и храна, които ще издържат "не повече от три дни".
Това се казва във всекидневната сводка за развоя на войната, публикувана от украинското Министерство на отбраната във вторник и цитирана от Би Би Си с уточнението, че британската медия не е успяла да потвърди данните.
През изминалото денонощие украинските ВВС са поразили девет руски въздушни цели - един самолет, шест безпилотни летателни апарата и два хеликоптера, се казва още в информацията.
Киев твърди също, че около 300 руски военнослужещи са отказали да участват във военните действия срещу Украйна и са се оттеглили от района на малкия град Ахтирка, разположен в Сумска област.
Министерството на отбраната добавя, че през последните 24 часа украинските сили са отблъснали общо 13 руски атаки, унищожили са 14 танка, 8 бойни машини на пехотата, три артилерийски системи и четири други превозни средства.
Украинските въоръжени сили все още успяват да отблъскват руските войски, които се опитват да напредват “бавно”, но силите им вече са “ограничени”. Това заяви украинският президент Володимир Зеленски в свое видообръщение в ранните часове на вторник.
Той съобщи, че руски самолет е бил свален в Харковска област, която е втората по големина в страната. По думите му руските военни пилоти “определено имат празнина вместо сърце, вместо душа, вместо всичко, което прави хората хора”.
Малко по-късно във вторник сутринта Генералният щаб на въоръжените сили на Украйна обяви, че те са си върнали контрола над град Макаров, разположен на около 60 км западно от столицата Киев.
“Благодарение на героичните действия на нашите защитници, държавното знаме на Украйна беше издигнато над град Макаров, а врагът беше изтласкан“, пише на страницата си във Фейсбук Генералният щаб на Украйна.
Би Би Си не успя да потвърди украинското твърдение от независими източници. Това се случва три дни, след като руска минометна атака срещу града уби седем души, според местната полиция.
Президентът на САЩ Джо Байдън смята, че руският му колега "Владимир Путин е притиснат в стената" в Украйна, което увеличава възможността той да прибегне до химически или биологични оръжия.
На бизнес кръгла маса във Вашингтон в понеделник Байдън каза, че вярва, че Русия подготвя нови атаки под “фалшив флаг“.
“[Руснаците] предполагат, че Украйна има биологични и химически оръжия“, каза Байдън, отбелязвайки, че “това е ясен знак, че [Путин] обмисля да използва и двете”.
Представители на САЩ и съюзниците им многократно са предупреждавали, че Русия може да използва фалшиви твърдения за химически оръжия като предшественик за използването на такива оръжия от нейна страна.
По-рано през март съветникът по националната сигурност на САЩ Джейк Съливан предупреди секретаря на Съвета за сигурност на Русия, че Москва ще бъде изправена пред последствия, ако разположи химически или биологични оръжия в Украйна.
Кметът на Киев Виталий Кличко обяви нов 35-часов полицейски час за украинската столица, който влиза в сила в 20 часа на 21 март, понеделник. Той ще продължи до 7 сутринта на 23 март.
Кличко каза, че магазини, аптеки и бензиностанции няма да отворят на 22 март. Той призова хората да останат у дома или в бомбоубежищата.
„Моля всички да останат вкъщи или в заслоните, когато чуят алармата [за въздушна атака]", написа той в Телеграм.
Това е вторият 35-часов вечерен час, въведен в Киев, откакто руската армия започна да обстрелва града. В нощта на неделя срещу понеделник беше бомбардиран търговски център в столицата, който беше напълно разрушен, а сградите около него сериозно пострадаха от ударната вълна. Най-малко 8 души бяха убити.
В понеделник за първи път имаше въздушни атаки срещу жилищни сгради в предградията на Одеса, съобщава Би Би Си. Пристанищният украински град се смята за стратегическа и символична цел за Кремъл. Военноморският флот на Кремъл блокира достъпа на града до Черно море още в началото на инвазията.
Няма жертви на бомбардировките, съобщават местните власти.
Руски съд постанови, че „Мета Платформи“ са "екстремистка организация", с което на практика забрани социалните мрежи „Фейсбук“ и „Инстаграм“ в Русия.
Решението е в отговор на "Мета", която реши да не трие постове на потребителите си, в които се призовава за насилие срещу руски войници и руснаци
96-годишният Борис Романченко е убит по време на руски обстрел в Харков на 18 март. Романченко е от еврейски произход и е бил пленник в няколко от нацистките концентрационни лагери през Втората световна война.
През последните години той е служил като вицепрезидент на Международния комитет „Бухенвалд-Дора“, участвайки активно в обществени прояви в памет на жертвите на Холокоста. За смъртта му съобщи самата организация в понеделник.
Романченко е заловен от нацистките войски и изпратен в концентрационния лагер Бухенвалд през 1942 г. До края на войната той прекарва време в концентрационни лагери в Пенемюнде, Дора-Мителбау и Берген-Белзен.
Една от причините, най-често давана от Русия, за инвазията в Украйна е „денацификацията на населението“.
Мирните преговори между Русия и Украйна не са довели до особен пробив, каза говорителят на Кремъл Дмитрий Песков пред репортери на 21 март.
Според него е необходим значителен напредък в разговорите преди да стане възможна среща между президента Владимир Путин и неговия украински колега Володимир Зеленски.
Въпреки че Зеленски обвинява Москва в извършването на военни престъпления заради атаки срещу цивилното украинско население, той все пак продължава да отправя призиви към Путин за съвместни преговори.
„Готов съм за преговори с него. Мисля, че без преговори не можем да сложим край на тази война“, каза Зеленски пред CNN в интервю на 20 март.
Висшият дипломат на Европейския съюз Жозеп Борел каза в понеделник, че Русия извършва "масово военно престъпление" в южния украински пристанищен град Мариупол.
От седмици той е под обсада, а жителите нямат достъп до вода, храна и лекарства. Украинските власти се опитват да евакуират цивилните, които по техни данни са над 300 000.
„Това, което се случва сега в Мариупол, е масово военно престъпление, което унищожава всичко, бомбардира и убива всички“, каза Борел в началото на срещата на външните министри на ЕС в Брюксел.
27-членният блок тази седмица отново ще обсъжда какви нови санкции е възможно да наложи на Русия. Част от вариантите са петролно ембарго и евентуално изключване на повече руски банки от системата за финансови съобщения SWIFT.
От началото на руската инвазия в Украйна на 24 февруари и двете армии търпят сериозни загуби. Убити са стотици руски и украински войници, а голямо количество военна техника е унищожено или изоставено.
Русия нападна от три страни – на изток от Русия, на север от Беларус и на юг от незаконно анексирания полуостров Крим. За три седмици над три милиона бежанци напуснаха Украйна. Бяха убити хиляди цивилни.
Повече данни за военните загуби са събрани в графиката.
През първите седмици на войната украински трактористи се прочуха с това как превземат руски танкове. Те са повредени, изоставени или просто останали без гориво. Това са част от загубите на руската армия.
"Взех този за нашите военни и сега ще отида да взема още", казва един от трактористите, заснел "акцията" си. Вижте повече във видеото.
Нашумя само един случай на задържан украинец, който има обществено присъствие и е против руската инвазия. Но те всъщност са десетки. Руската армия отвлича все повече публични фигури от източните области. Кметът на Мелитопол Иван Фьодоров изчезна на 11 март, а на 16 март се разбра, че той е разменен срещу пленени от Украйна руски войници. Съдбата на други отвлечени засега е неясна.
Ето част от тези истории, събрани и проверени от украинската служба на Радио Свободна Европа.
Най-малко 6 души са убити при бомбардировка на търговски център в украинската столица Киев през нощта на неделя срещу понеделник. Видео, на което се вижда моментът на удара, беше разпространено от Украинските служби за спешна помощ.
Освен мола са засегнати и няколко къщи в района. В часовете след атаката пожарникари потушават огъня на мястото на експлозията. Видеа от разрухата в района се появиха в социалните мрежи в понеделник през деня.
Квартал „Подилски“ в Киев е част от търговската част на града и е заобиколен от жилищни сгради. Не е ясно дали това е било целта на въздушна атака на руската армия или сградите са ударени в резултат от антиракетната отбранителна система на Киев, която местната власт използва в последните дни, съобщава кореспондентът на Би Би Си в града.
Руската армия обгради Киев още в първата седмица на инвазията, но до момента украинските сили успяват да задържат вражеските войски в периферията на града. Въздушните атаки по украинската столица обаче не са спирали.
През същата нощ в обсадения от Русия град Суми е ударен химически завод и има данни за теч на амоняк. На жителите в радиус от 5 км. е наредено да останат вътре заради опасния газ, който може да причини изгаряния ако бъде вдишан.
Украинските власти съобщиха впоследствие, че течът е овладян и няма следваща опасност за населението.
Живеещите в пограничните райони на Беларус съобщават за постоянен наплив от линейки и камиони, които пренасят ранени и мъртви руски войници от фронта в Украйна. Някои от тях са пренасяни директно към влаковете на гарата в Мозир. От там те отпътуват към Русия.
В крайграничния град Наруля, се съобщава за разгърната полева болница, която сега се намира на мястото на бивше машинно депо. Там войниците получават спешна помощ, сред което биват разпределяни към болниците в Мозир и най-големия беларуски град в района – Гомел.
