Руските войски, настъпващи в Украйна, разполагат със запаси от боеприпаси и храна, които ще издържат "не повече от три дни".
Това се казва във всекидневната сводка за развоя на войната, публикувана от украинското Министерство на отбраната във вторник и цитирана от Би Би Си с уточнението, че британската медия не е успяла да потвърди данните.
През изминалото денонощие украинските ВВС са поразили девет руски въздушни цели - един самолет, шест безпилотни летателни апарата и два хеликоптера, се казва още в информацията.
Киев твърди също, че около 300 руски военнослужещи са отказали да участват във военните действия срещу Украйна и са се оттеглили от района на малкия град Ахтирка, разположен в Сумска област.
Министерството на отбраната добавя, че през последните 24 часа украинските сили са отблъснали общо 13 руски атаки, унищожили са 14 танка, 8 бойни машини на пехотата, три артилерийски системи и четири други превозни средства.
Украинските въоръжени сили все още успяват да отблъскват руските войски, които се опитват да напредват “бавно”, но силите им вече са “ограничени”. Това заяви украинският президент Володимир Зеленски в свое видообръщение в ранните часове на вторник.
Той съобщи, че руски самолет е бил свален в Харковска област, която е втората по големина в страната. По думите му руските военни пилоти “определено имат празнина вместо сърце, вместо душа, вместо всичко, което прави хората хора”.
Малко по-късно във вторник сутринта Генералният щаб на въоръжените сили на Украйна обяви, че те са си върнали контрола над град Макаров, разположен на около 60 км западно от столицата Киев.
“Благодарение на героичните действия на нашите защитници, държавното знаме на Украйна беше издигнато над град Макаров, а врагът беше изтласкан“, пише на страницата си във Фейсбук Генералният щаб на Украйна.
Би Би Си не успя да потвърди украинското твърдение от независими източници. Това се случва три дни, след като руска минометна атака срещу града уби седем души, според местната полиция.
Президентът на САЩ Джо Байдън смята, че руският му колега "Владимир Путин е притиснат в стената" в Украйна, което увеличава възможността той да прибегне до химически или биологични оръжия.
На бизнес кръгла маса във Вашингтон в понеделник Байдън каза, че вярва, че Русия подготвя нови атаки под “фалшив флаг“.
“[Руснаците] предполагат, че Украйна има биологични и химически оръжия“, каза Байдън, отбелязвайки, че “това е ясен знак, че [Путин] обмисля да използва и двете”.
Представители на САЩ и съюзниците им многократно са предупреждавали, че Русия може да използва фалшиви твърдения за химически оръжия като предшественик за използването на такива оръжия от нейна страна.
По-рано през март съветникът по националната сигурност на САЩ Джейк Съливан предупреди секретаря на Съвета за сигурност на Русия, че Москва ще бъде изправена пред последствия, ако разположи химически или биологични оръжия в Украйна.
Кметът на Киев Виталий Кличко обяви нов 35-часов полицейски час за украинската столица, който влиза в сила в 20 часа на 21 март, понеделник. Той ще продължи до 7 сутринта на 23 март.
Кличко каза, че магазини, аптеки и бензиностанции няма да отворят на 22 март. Той призова хората да останат у дома или в бомбоубежищата.
„Моля всички да останат вкъщи или в заслоните, когато чуят алармата [за въздушна атака]", написа той в Телеграм.
Това е вторият 35-часов вечерен час, въведен в Киев, откакто руската армия започна да обстрелва града. В нощта на неделя срещу понеделник беше бомбардиран търговски център в столицата, който беше напълно разрушен, а сградите около него сериозно пострадаха от ударната вълна. Най-малко 8 души бяха убити.
В понеделник за първи път имаше въздушни атаки срещу жилищни сгради в предградията на Одеса, съобщава Би Би Си. Пристанищният украински град се смята за стратегическа и символична цел за Кремъл. Военноморският флот на Кремъл блокира достъпа на града до Черно море още в началото на инвазията.
Няма жертви на бомбардировките, съобщават местните власти.
Руски съд постанови, че „Мета Платформи“ са "екстремистка организация", с което на практика забрани социалните мрежи „Фейсбук“ и „Инстаграм“ в Русия.
Решението е в отговор на "Мета", която реши да не трие постове на потребителите си, в които се призовава за насилие срещу руски войници и руснаци
96-годишният Борис Романченко е убит по време на руски обстрел в Харков на 18 март. Романченко е от еврейски произход и е бил пленник в няколко от нацистките концентрационни лагери през Втората световна война.
През последните години той е служил като вицепрезидент на Международния комитет „Бухенвалд-Дора“, участвайки активно в обществени прояви в памет на жертвите на Холокоста. За смъртта му съобщи самата организация в понеделник.
Романченко е заловен от нацистките войски и изпратен в концентрационния лагер Бухенвалд през 1942 г. До края на войната той прекарва време в концентрационни лагери в Пенемюнде, Дора-Мителбау и Берген-Белзен.
Една от причините, най-често давана от Русия, за инвазията в Украйна е „денацификацията на населението“.
Мирните преговори между Русия и Украйна не са довели до особен пробив, каза говорителят на Кремъл Дмитрий Песков пред репортери на 21 март.
Според него е необходим значителен напредък в разговорите преди да стане възможна среща между президента Владимир Путин и неговия украински колега Володимир Зеленски.
Въпреки че Зеленски обвинява Москва в извършването на военни престъпления заради атаки срещу цивилното украинско население, той все пак продължава да отправя призиви към Путин за съвместни преговори.
„Готов съм за преговори с него. Мисля, че без преговори не можем да сложим край на тази война“, каза Зеленски пред CNN в интервю на 20 март.
Висшият дипломат на Европейския съюз Жозеп Борел каза в понеделник, че Русия извършва "масово военно престъпление" в южния украински пристанищен град Мариупол.
От седмици той е под обсада, а жителите нямат достъп до вода, храна и лекарства. Украинските власти се опитват да евакуират цивилните, които по техни данни са над 300 000.
„Това, което се случва сега в Мариупол, е масово военно престъпление, което унищожава всичко, бомбардира и убива всички“, каза Борел в началото на срещата на външните министри на ЕС в Брюксел.
27-членният блок тази седмица отново ще обсъжда какви нови санкции е възможно да наложи на Русия. Част от вариантите са петролно ембарго и евентуално изключване на повече руски банки от системата за финансови съобщения SWIFT.
От началото на руската инвазия в Украйна на 24 февруари и двете армии търпят сериозни загуби. Убити са стотици руски и украински войници, а голямо количество военна техника е унищожено или изоставено.
Русия нападна от три страни – на изток от Русия, на север от Беларус и на юг от незаконно анексирания полуостров Крим. За три седмици над три милиона бежанци напуснаха Украйна. Бяха убити хиляди цивилни.
Повече данни за военните загуби са събрани в графиката.
През първите седмици на войната украински трактористи се прочуха с това как превземат руски танкове. Те са повредени, изоставени или просто останали без гориво. Това са част от загубите на руската армия.
"Взех този за нашите военни и сега ще отида да взема още", казва един от трактористите, заснел "акцията" си. Вижте повече във видеото.
Нашумя само един случай на задържан украинец, който има обществено присъствие и е против руската инвазия. Но те всъщност са десетки. Руската армия отвлича все повече публични фигури от източните области. Кметът на Мелитопол Иван Фьодоров изчезна на 11 март, а на 16 март се разбра, че той е разменен срещу пленени от Украйна руски войници. Съдбата на други отвлечени засега е неясна.
Ето част от тези истории, събрани и проверени от украинската служба на Радио Свободна Европа.
Най-малко 6 души са убити при бомбардировка на търговски център в украинската столица Киев през нощта на неделя срещу понеделник. Видео, на което се вижда моментът на удара, беше разпространено от Украинските служби за спешна помощ.
Освен мола са засегнати и няколко къщи в района. В часовете след атаката пожарникари потушават огъня на мястото на експлозията. Видеа от разрухата в района се появиха в социалните мрежи в понеделник през деня.
Квартал „Подилски“ в Киев е част от търговската част на града и е заобиколен от жилищни сгради. Не е ясно дали това е било целта на въздушна атака на руската армия или сградите са ударени в резултат от антиракетната отбранителна система на Киев, която местната власт използва в последните дни, съобщава кореспондентът на Би Би Си в града.
Руската армия обгради Киев още в първата седмица на инвазията, но до момента украинските сили успяват да задържат вражеските войски в периферията на града. Въздушните атаки по украинската столица обаче не са спирали.
През същата нощ в обсадения от Русия град Суми е ударен химически завод и има данни за теч на амоняк. На жителите в радиус от 5 км. е наредено да останат вътре заради опасния газ, който може да причини изгаряния ако бъде вдишан.
Украинските власти съобщиха впоследствие, че течът е овладян и няма следваща опасност за населението.
Живеещите в пограничните райони на Беларус съобщават за постоянен наплив от линейки и камиони, които пренасят ранени и мъртви руски войници от фронта в Украйна. Някои от тях са пренасяни директно към влаковете на гарата в Мозир. От там те отпътуват към Русия.
В крайграничния град Наруля, се съобщава за разгърната полева болница, която сега се намира на мястото на бивше машинно депо. Там войниците получават спешна помощ, сред което биват разпределяни към болниците в Мозир и най-големия беларуски град в района – Гомел.
Американският президент Джо Байдън ще посети и Полша по време на обиколката си в Европа в края на седмица, съобщиха от Белия дом. Байдън отпътува в сряда от Вашингтон и ще посети първо Брюксел.
На 24 март той ще участва в срещата на върха на НАТО и в заседанието на Европейския съвет в белгийската столица.
Според пресссекретаря на Белия дом Джен Саки Байдън ще посети Полша в петък, 25 март, където е предвидена среща с президента Анджей Дуда.
В понеделник той планира да проведе разговори с френския президент Еманюел Макрон, с германския канцлер Олаф Шолц, с италианския премиер Марио Драги и с британския премиер Борис Джонсън. Целта на разговорите е „да обсъдят координираните им отговори на непредизвиканата и неоправдана атака на Русия срещу Украйна“, се казва още в изявлението на Белия дом.
Десет милиона души са напуснали домовете си в Украйна от началото на инвазията на Русия в Украйна. Това съобщи върховният комисар на ООН за бежанците Филипо Гранди на 20 март.
"Отговорността за страданието, причинено на цивилните, пада на тези, които водят войните", написа той в Туитър.
Израел полага усилия да посредничи между Украйна и Русия и потенциално може да бъде място за бъдещи мирни преговори на най-високо ниво, обяви украинският президент Володимир Зеленски.
Той благодари на израелския си колега Нафтали Бенет за усилията му да уреди разговори между него и руския президент Владимир Путин. Зеленски определи Йерусалим като “правилното място за постигане на мир, ако това е възможно”.
Това той обяви в свое видеообръщение към сънародниците си в неделя, след като разкритикува във видеоконферентна връзка Израел за нежеланието на страната да изпрати своите технологии за противоракетна отбрана на Украйна.
“Всички знаят, че вашите системи за противоракетна отбрана са най-добрите... Определено можете да помогнете на нашия народ”, заяви Зеленски в реч пред израелския парламент.
Украйна отказа да предаде южния пристанищен град Мариупол на руските въоръжени сили, които го обсаждат от началото на март и в последните две седмици не спират да го обстрелват с ракети.
Русия предложи да създаде хуманитарни коридори, за да могат цивилните му жители да се евакуират, а руската армия да поеме контрол над града. Крайният срок за това изтече в 5:00 часа московско време тази сутрин.
В момента около 300 000 души остават в капан с малко или почти никаква храна, без вода, ток и парно в Мариупол, предава Би Би Си в понеделник.
От началото на бомбардировките Русия нанесе удари по няколко цивилни убежища, училища, болница и театър. Украйна заяви, че атаките в Мариупол са военни престъпления, които ще останат в историята.
В неделя имаше 24-часово затишие на руските обстрели в повечето градове. В Киев обаче имаше няколко удара, при които загинаха най-малко четирима души.
Русия и Украйна са все по-близо до постигане на споразумение по „важни“ въпроси. Това заяви външният министър на Турция Мевлют Чавушоглу в интервю за турското издание Хюриет.
По информация в турските медии възможни точки, по които се върви към консенсус, са отказ на Украйна за присъединяване към НАТО, демилитаризиране, защита на рускоговорящите и т.нар. от Русия „денацификация“.
Според говорител на турското президентство има надежда дори за прекратяване на огъня, но това може да дойде само след среща между Володимир Зеленски и Владимир Путин.
Стотици украински граждани се събраха на протести в окупираните от руските войски градове в Украйна. Те излязоха по улиците и площадите в Херсон, Каховка и Бердянск.
Протестите бяха мирни и не срещнаха отпор от руските войници. Хората скандираха „Отивайте си вкъщи“. На видео от Херсон, заснето от изданието Украинска правда, се виждат граждани, които развяват украински знамена и скандират „Херсон е Украйна“.
902 цивилни са убити в Украйна от началото на войната. За това съобщиха от Службата на Върховния комисар за правата на човека към ООН. От там подчертаха, че вероятно реалният брой на загиналите е много по-голям.
Главният прокурор на Украйна каза, че от 24 февруари, когато започна руската инвазия, са били убити 112 деца.
В същото време от щаба на украинските въоръжени сили съобщиха, че са елиминирали над 15 000 руски войници от началото на войната.
Русия е извършила геноцид по време на инвазията си в Украйна. Лидерите на Кремъл, сред които и президентът Владимир Путин, са „военни престъпници“. Това заяви в интервю за телевизия Скай Олга Стефанишина, която е вицепремиер в правителството на Украйна.
Стефанишина каза, че цивилните жертви и ранените са повече от тези, дадени от украинската армия от началото на войната.
„Жени са били изнасилване с часове, а след това са били убивани“, каза още тя и добави, че страната ще издържи „колкото е нужно“.
Стефанишина благодари на Израел и Турция са посредничеството им в мирните преговори, но подчерта, че до споразумения няма да се стигне в случай, че Русия предяви териториални претенции.
