96-годишният Борис Романченко е убит по време на руски обстрел в Харков на 18 март. Романченко е от еврейски произход и е бил пленник в няколко от нацистките концентрационни лагери през Втората световна война.
През последните години той е служил като вицепрезидент на Международния комитет „Бухенвалд-Дора“, участвайки активно в обществени прояви в памет на жертвите на Холокоста. За смъртта му съобщи самата организация в понеделник.
Романченко е заловен от нацистките войски и изпратен в концентрационния лагер Бухенвалд през 1942 г. До края на войната той прекарва време в концентрационни лагери в Пенемюнде, Дора-Мителбау и Берген-Белзен.
Една от причините, най-често давана от Русия, за инвазията в Украйна е „денацификацията на населението“.
Мирните преговори между Русия и Украйна не са довели до особен пробив, каза говорителят на Кремъл Дмитрий Песков пред репортери на 21 март.
Според него е необходим значителен напредък в разговорите преди да стане възможна среща между президента Владимир Путин и неговия украински колега Володимир Зеленски.
Въпреки че Зеленски обвинява Москва в извършването на военни престъпления заради атаки срещу цивилното украинско население, той все пак продължава да отправя призиви към Путин за съвместни преговори.
„Готов съм за преговори с него. Мисля, че без преговори не можем да сложим край на тази война“, каза Зеленски пред CNN в интервю на 20 март.
Висшият дипломат на Европейския съюз Жозеп Борел каза в понеделник, че Русия извършва "масово военно престъпление" в южния украински пристанищен град Мариупол.
От седмици той е под обсада, а жителите нямат достъп до вода, храна и лекарства. Украинските власти се опитват да евакуират цивилните, които по техни данни са над 300 000.
„Това, което се случва сега в Мариупол, е масово военно престъпление, което унищожава всичко, бомбардира и убива всички“, каза Борел в началото на срещата на външните министри на ЕС в Брюксел.
27-членният блок тази седмица отново ще обсъжда какви нови санкции е възможно да наложи на Русия. Част от вариантите са петролно ембарго и евентуално изключване на повече руски банки от системата за финансови съобщения SWIFT.
От началото на руската инвазия в Украйна на 24 февруари и двете армии търпят сериозни загуби. Убити са стотици руски и украински войници, а голямо количество военна техника е унищожено или изоставено.
Русия нападна от три страни – на изток от Русия, на север от Беларус и на юг от незаконно анексирания полуостров Крим. За три седмици над три милиона бежанци напуснаха Украйна. Бяха убити хиляди цивилни.
Повече данни за военните загуби са събрани в графиката.
През първите седмици на войната украински трактористи се прочуха с това как превземат руски танкове. Те са повредени, изоставени или просто останали без гориво. Това са част от загубите на руската армия.
"Взех този за нашите военни и сега ще отида да взема още", казва един от трактористите, заснел "акцията" си. Вижте повече във видеото.
Нашумя само един случай на задържан украинец, който има обществено присъствие и е против руската инвазия. Но те всъщност са десетки. Руската армия отвлича все повече публични фигури от източните области. Кметът на Мелитопол Иван Фьодоров изчезна на 11 март, а на 16 март се разбра, че той е разменен срещу пленени от Украйна руски войници. Съдбата на други отвлечени засега е неясна.
Ето част от тези истории, събрани и проверени от украинската служба на Радио Свободна Европа.
Най-малко 6 души са убити при бомбардировка на търговски център в украинската столица Киев през нощта на неделя срещу понеделник. Видео, на което се вижда моментът на удара, беше разпространено от Украинските служби за спешна помощ.
Освен мола са засегнати и няколко къщи в района. В часовете след атаката пожарникари потушават огъня на мястото на експлозията. Видеа от разрухата в района се появиха в социалните мрежи в понеделник през деня.
Квартал „Подилски“ в Киев е част от търговската част на града и е заобиколен от жилищни сгради. Не е ясно дали това е било целта на въздушна атака на руската армия или сградите са ударени в резултат от антиракетната отбранителна система на Киев, която местната власт използва в последните дни, съобщава кореспондентът на Би Би Си в града.
Руската армия обгради Киев още в първата седмица на инвазията, но до момента украинските сили успяват да задържат вражеските войски в периферията на града. Въздушните атаки по украинската столица обаче не са спирали.
През същата нощ в обсадения от Русия град Суми е ударен химически завод и има данни за теч на амоняк. На жителите в радиус от 5 км. е наредено да останат вътре заради опасния газ, който може да причини изгаряния ако бъде вдишан.
Украинските власти съобщиха впоследствие, че течът е овладян и няма следваща опасност за населението.
Живеещите в пограничните райони на Беларус съобщават за постоянен наплив от линейки и камиони, които пренасят ранени и мъртви руски войници от фронта в Украйна. Някои от тях са пренасяни директно към влаковете на гарата в Мозир. От там те отпътуват към Русия.
В крайграничния град Наруля, се съобщава за разгърната полева болница, която сега се намира на мястото на бивше машинно депо. Там войниците получават спешна помощ, сред което биват разпределяни към болниците в Мозир и най-големия беларуски град в района – Гомел.
Американският президент Джо Байдън ще посети и Полша по време на обиколката си в Европа в края на седмица, съобщиха от Белия дом. Байдън отпътува в сряда от Вашингтон и ще посети първо Брюксел.
На 24 март той ще участва в срещата на върха на НАТО и в заседанието на Европейския съвет в белгийската столица.
Според пресссекретаря на Белия дом Джен Саки Байдън ще посети Полша в петък, 25 март, където е предвидена среща с президента Анджей Дуда.
В понеделник той планира да проведе разговори с френския президент Еманюел Макрон, с германския канцлер Олаф Шолц, с италианския премиер Марио Драги и с британския премиер Борис Джонсън. Целта на разговорите е „да обсъдят координираните им отговори на непредизвиканата и неоправдана атака на Русия срещу Украйна“, се казва още в изявлението на Белия дом.
Десет милиона души са напуснали домовете си в Украйна от началото на инвазията на Русия в Украйна. Това съобщи върховният комисар на ООН за бежанците Филипо Гранди на 20 март.
"Отговорността за страданието, причинено на цивилните, пада на тези, които водят войните", написа той в Туитър.
Израел полага усилия да посредничи между Украйна и Русия и потенциално може да бъде място за бъдещи мирни преговори на най-високо ниво, обяви украинският президент Володимир Зеленски.
Той благодари на израелския си колега Нафтали Бенет за усилията му да уреди разговори между него и руския президент Владимир Путин. Зеленски определи Йерусалим като “правилното място за постигане на мир, ако това е възможно”.
Това той обяви в свое видеообръщение към сънародниците си в неделя, след като разкритикува във видеоконферентна връзка Израел за нежеланието на страната да изпрати своите технологии за противоракетна отбрана на Украйна.
“Всички знаят, че вашите системи за противоракетна отбрана са най-добрите... Определено можете да помогнете на нашия народ”, заяви Зеленски в реч пред израелския парламент.
Украйна отказа да предаде южния пристанищен град Мариупол на руските въоръжени сили, които го обсаждат от началото на март и в последните две седмици не спират да го обстрелват с ракети.
Русия предложи да създаде хуманитарни коридори, за да могат цивилните му жители да се евакуират, а руската армия да поеме контрол над града. Крайният срок за това изтече в 5:00 часа московско време тази сутрин.
В момента около 300 000 души остават в капан с малко или почти никаква храна, без вода, ток и парно в Мариупол, предава Би Би Си в понеделник.
От началото на бомбардировките Русия нанесе удари по няколко цивилни убежища, училища, болница и театър. Украйна заяви, че атаките в Мариупол са военни престъпления, които ще останат в историята.
В неделя имаше 24-часово затишие на руските обстрели в повечето градове. В Киев обаче имаше няколко удара, при които загинаха най-малко четирима души.
Русия и Украйна са все по-близо до постигане на споразумение по „важни“ въпроси. Това заяви външният министър на Турция Мевлют Чавушоглу в интервю за турското издание Хюриет.
По информация в турските медии възможни точки, по които се върви към консенсус, са отказ на Украйна за присъединяване към НАТО, демилитаризиране, защита на рускоговорящите и т.нар. от Русия „денацификация“.
Според говорител на турското президентство има надежда дори за прекратяване на огъня, но това може да дойде само след среща между Володимир Зеленски и Владимир Путин.
Стотици украински граждани се събраха на протести в окупираните от руските войски градове в Украйна. Те излязоха по улиците и площадите в Херсон, Каховка и Бердянск.
Протестите бяха мирни и не срещнаха отпор от руските войници. Хората скандираха „Отивайте си вкъщи“. На видео от Херсон, заснето от изданието Украинска правда, се виждат граждани, които развяват украински знамена и скандират „Херсон е Украйна“.
902 цивилни са убити в Украйна от началото на войната. За това съобщиха от Службата на Върховния комисар за правата на човека към ООН. От там подчертаха, че вероятно реалният брой на загиналите е много по-голям.
Главният прокурор на Украйна каза, че от 24 февруари, когато започна руската инвазия, са били убити 112 деца.
В същото време от щаба на украинските въоръжени сили съобщиха, че са елиминирали над 15 000 руски войници от началото на войната.
Русия е извършила геноцид по време на инвазията си в Украйна. Лидерите на Кремъл, сред които и президентът Владимир Путин, са „военни престъпници“. Това заяви в интервю за телевизия Скай Олга Стефанишина, която е вицепремиер в правителството на Украйна.
Стефанишина каза, че цивилните жертви и ранените са повече от тези, дадени от украинската армия от началото на войната.
„Жени са били изнасилване с часове, а след това са били убивани“, каза още тя и добави, че страната ще издържи „колкото е нужно“.
Стефанишина благодари на Израел и Турция са посредничеството им в мирните преговори, но подчерта, че до споразумения няма да се стигне в случай, че Русия предяви териториални претенции.
САЩ са поискали от Турция да предостави свои руски отбранителни системи С-400 на Украйна. От Анкара са отказали.
Досега Словакия изрази готовност да предостави свои съветски системи на Киев. Българското правителство твърди, че подобен въпрос не е обсъждан с тях.
Ситуацията в Мариупол продължава да е критична, а боевете се водят по централните улици на града. Местните власти съобщиха за насилствено депортирани от руските войски граждани. Под тежка атака попаднаха и стратегически важните градове Николаев и Чернигов.
Руските сили са подложили на ракетен обстрел училище в Мариупол, в което са се укривали 400 души. За това съобщиха членове на общинския съвет на града в Телеграм, предаде Би Би Си като от медията уточняват, че не са имали възможност да потвърдят информацията.
Местните власти съобщават, че сградата на училището е напълно унищожена. В нея са се укривали деца, жени и възрастни хора. Все още няма данни за жертви, но десетки са били затрупани.
Десетки украински войници са загинали, а още много са затрупани след руски ракетен удар срещу казарми в Николаев, съобщават световните агенции. По данни на Франс прес в казармите е имало над 200 души, а загиналите са най-малко 50.
Би Би Си съобщава, че от няколко часа тече спасителна операция по изваждането на затрупаните под останките на сградите украински войници.
Николаев, който се намира в южната част на Украйна между завладения от руските войски Херсон и най-голямото украинско пристанище на Черно море Одеса, е от стратегическо значение. От дни той подложен на ракетни удари и обсада, но засега е задържан под контрола на украинската армия.
Украинските сили в Киев са задържали 127 руски саботьори, включително и 14 групи за инфилтриране, от началото на войната. Това заяви ръководителят на отбраната на града Никола Журнов. Той подчерта, че ключови за успеха са били блокадите по улиците и упражняваният от военните пропускателен режим.
Той допълни, че в столицата работят 35 пазара и 635 магазина, като към момента има достатъчно храна и провизии, които се очаква да са достатъчно за евентуална продължителна обсада.
