Международният съд на ООН нареди на Русия да прекрати военните си действия в Украйна. Съдиите отбелязаха, че са "дълбоко загрижени" от непредизвиканото нахлуване на Москва в съседната държава. Това стана ясно от определение на базирания в Хага съд, което е произнесено в очакване на окончателно решение по заведеното от Украйна дело.
Руска атака срещу северния град Чернигов е убила 10 души, съобщи украинската прокуратура, цитирана от Би Би Си. Те са били на опашка пред магазин за хляб по време на атаката, която е извършена около 10 часа сутринта местно време.
Украинската прокуратура не съобщава как са убити хората, но според свидетели, цитирани от Би Би Си, те са станали жертва на артилерийски обстрел от военна техника, която се намира в покрайнините на града.
“Нашата кореспондентка живее в района”, каза пред британската обществена медия Андрю Титок, продуцент в местна медия. “Отишла е да купи хляб. Когато е стигнала там, е видяла и заснела поне 10 жертви.”
По-рано новината беше съобщена от украински медии, които се позоваха на очевидци. Посолството на САЩ в Киев също съобщи за атаката, причинила смъртта на 10 души на опашка за хляб.
“Тези ужасяващи атаки трябва да спрат”, написа дипломатическата мисия в Туитър. “Обмисляме всички налични опции, за да гарантираме [носене на] отговорност за всички жестоки престъпления в Украйна.”
Украйна и Русия обсъждат план за примирие от 15 точки, който включва изтегляне на руските войски от украинска територия, ако Киев обяви неутралитет и приеме ограничения за армията си. Това съобщи британското издание Файненшъл таймс, като се позова на трима източници, участващи в преговорите.
Обсъжда се възможен отказ на Украйна от намерението ѝ за бъдещо членство в НАТО и поемане на ангажимент от страна на Киев да не разполага чуждестранни военни бази и оръжие на украинска територия. В замяна Украйна иска гаранции за защита от САЩ, Великобритания и Турция, твърдят източниците на Файненшъл таймс. Не е ясно дали Русия би се съгласила с това условие.
По-рано Русия обяви публично своите искания - “демилитаризация” на Украйна, гаранции за неутралитет на Киев, признаване на независимостта на самопровъзгласилите се Донецка и Луганска “народни републики” и признаване на незаконно анексирания п-в Крим като част от Русия. Последните две условия може да са проблемни за Киев според източниците на Файненшъл таймс.
Украйна от своя страна настоява спиране на огъня и изтегляне на руските войски от територията ѝ. В сряда Михайло Подоляк от украинския преговорен екип съобщи, че страната му ще настоява за “международни гаранции” за сигурността си.
По-рано в сряда украинският президент Володимир Зеленски каза, че преговорите “започват да звучат по-реалистично”, а руският външен министър Сергей Лавров посочи, че има “надежда за компромис”.
Украйна ще настоява за международни гаранции за своята сигурност по време на преговорите за примирие с Русия. Това написа в Телеграм Михайло Подоляк, член на преговарящия екип от Украйна и съветник на президента Володимир Зеленски.
Той добави, че тези гаранции трябва да включват задължение на гарантите да се намесят в случай на непровокирана агресия срещу страната му като ѝ доставят оръжие и установят зона, забранена за полети над територията ѝ.
“Украйна никога не е била войнстваща държава, която атакува или планира да атакува съседите си, за разлика от някои наши съседи“, написа Подоляк. “Ето защо днес Украйна иска да има наистина силен набор от съюзници и ясно определени гаранции за сигурност.”
Четвъртият кръг преговори между Украйна и Русия започна в началото на седмицата и продължава в сряда. По-рано украинският президент Володимир Зеленски каза, че преговорите “започват да звучат по-реалистично”, а руският външен министър Сергей Лавров посочи, че има “надежда за компромис”.
Президентът на Украйна Володимир Зеленски призова в реч пред Конгреса на САЩ за установяване на забранена за полети зона над страната. Като алтернатива той посочи предоставянето на военна техника, включително и самолети, с които украинската армия да защитава страната от руските въздушни атаки.
“Спомнете си Пърл Харбър, спомнете си 11 септември”, призова Зеленски. “Нашата страна преживява това всеки ден”
За пръв път го видяхме върху руски танкове. После тези танкове влязоха в Украйна.
Сега символът Z е навсякъде – върху билбордове, тениски, прозорци на коли, гимнастически трика. Целта му е да демонстрира подкрепа за руската военна агресия срещу Украйна. За несъгласните с войната в Русия той означава заплаха. Тези, които му се подиграват, получават глоби.
Близо 90% от украинците са застрашени от това да изпаднат в крайна бедност, ако войната се проточи през следващата година.
Подобен сценарий би заличил две десетилетия на икономически ръст в Киев. Това каза Ахим Щайнер от Програмата за развитие на ООН в сряда, цитиран от Ройтерс.
"Ако конфликтът е продължителен, нивата на бедност ще ескалират в значителна степен“, каза Щайнер пред Ройтерс.
Ако руската агресия се превърне в продължителен конфликт, почти 30% от населението на Украйна може да падне под прага на бедност. Други 62 на сто биха били изложени на същия риск в рамките на една година, гласи анализът на ООН.
Преговорите за примирие между Русия и Украйна “не са лесни”, но има “надежда за компромис”, каза руският външен министър Сергей Лавров
“Ръководя се от оценките на нашите преговарящи. Те казват, че преговорите не са лесни по очевидни причини. Но въпреки това има някаква надежда за постигане на компромис”, каза Лавров на 16 март пред руската медия РБК.
На 15 март Лавров каза, че Русия ще настоява Украйна да се обяви за “неутрална”, т.е. да не става членка на НАТО и да се “демилитаризира”. Ден по-късно той добави, че Москва вижда проблеми и “със сигурността” на хората в Източна Украйна. Това е препратка към другите искания, които Москва по-рано е обявявала - Киев да признае независимостта на самопровъзгласилите се Донецка и Луганска “народни републики” и да признае незаконно анексирания полуостров Крим като част от Русия.
Руската армия поднови атаката си срещу Киев.
В сряда сутринта са бомбардирани северозападните и западните предградия на столицата на Украйна.
По думите на губернатора на Киевска област Олексий Кулеба руските сили се опитват да разрушат транспортните връзки на Киев с останалата част на Украйна с цел да се подготвят за мащабна атака, с която да превземат града.
На 16 март сутринта артилерийски огън засегна 12-етажна жилищна сграда в центъра на Киев, съобщиха световните медии. Снимки, разпространени от властите в Киев, показват, че последния етаж на сградата е разрушен. Съобщава се за двама ранени и поражения по съседни сгради.
Сенатът на САЩ осъди “насилието, военните престъпления и престъпленията срещу човечеството”, осъществявани от руската армия в Украйна.
В единодушно приета резолюция американските сенатори призоваха президента на Русия Владимир Путин, неговия Съвет за сигурност и ръководителите на руската армия да бъдат разследвани за военни престъпления от Международния наказателен съд в Хага.
“Тези зверства заслужават да бъдат разследвани като военни престъпления”, каза лидерът на мнозинството в Сената Чък Шумър от Демократическата партия. Резолюцията беше внесена от Линдзи Греъм от Републиканската партия.
Преговорите между Русия и Украйна за примирие “започват да звучат по-реалистично”, каза украинският президент Володимир Зеленски. В същото време жителите на най-големите градове в Украйна бяха събудени от сирени, а в Киев е в сила полицейски час.
Министерството на отбраната на Великобритания предупреди, че Русия пренасочва свои войски от изток към Украйна с цел да подсили силите си в Украйна и се опитва да използва частни военни компании и наемници, за да компенсира загубите.
Около 29 000 души бяха евакуирани във вторник от множество украински градове чрез хуманитарни коридори.
Повечето от тях са напуснали Мариупол, съобщават световните агенции.
Началникът на кабинета на украинския президент Володимир Зеленски - Кирило Тимошенко заяви в онлайн публикация, че около 20 000 души са напуснали само Мариупол. Това се е случило с частни автомобили.
Междувременно Украйна обвини Русия, че е блокирала конвой, който се опитвал да достави провизии в града. По данни на заместник-кмета на Мариупол руските военни държат като “заложници” около 400 човека, в това число лекари и пациенти.
Fox News съобщи, че операторът на медията Пиер Закржевски е бил убит в Украйна. Това се е случило, когато "превозното средство, в което се е возил, е било ударено от насрещен огън”, съобщава Асошиейтед прес.
Кореспондентът Бенджамин Хол, който е пътувал заедно с Закржевски, е бил ранен и е приет в болница.
Според публикация на украинското министерство на отбраната в Туитър е убита и продуцентката Олександра Куршинова, която е украинска гражданка.
Марина Овсянникова, която издигна протестен плакат в ефира на руската държавна телевизия "Първи канал” е глобена с 30 000 рубли, съобщи Би Би Си.
Съдът призна Овсянникова за виновна по обвинение, че е нарушила протестното законодателство в Москва.
Независимият сайт "Медуза" съобщава, че е била глобена за видеообръщението, което е записала преди протеста, а не за самия протест.
Овсянникова не беше съдена по новия закон, предвиждащ 15 години затвор за разпространение на "невярна информация", а по старите разпоредби за "неразрешен протест".
Русия забрани на президента на САЩ Джо Байдън и на още 12 американски официални лица да влизат на територията на страната. Това стана ясно във вторник от съобщение, публикувано от руското външно министерство. Мярката е в отговор на въведените от Вашингтон санкции, заради войната в Украйна.
Сред останалите санкционирани са държавният секретар Антъни Блинкен, министърът на отбраната Лойд Остин и председателят на Обединения комитет на началник щабовете Марк Мили, помощникът на президента на САЩ по националната сигурност Джейк Съливан, директорът на ЦРУ Уилям Бърнс, говорителят на Белия дом Джен Псаки и други.
В санкциите е включен и премиерът на Канада Джъстин Трюдо, на който също ще бъде забранено да влиза в Русия.
Марина Овсянникова, която издигна протестен плакат в ефира на руската държавна телевизия "Първи канал", се изправя пред съда в Останкино в Москва.
Снимка, на която се вижда Овсянникова и един от нейните адвокати - Антон Гашински, беше публикувана в Telegram във вторник следобед, а след това и в социалната мрежа Twitter.
Овсянникова няма да бъде съдена по новия закон, предвиждащ 15 години затвор за разпространение на "невярна информация", а по старите разпоредби за "неразрешен протест".
По-рано през деня се появи информация, че адвокатите на Овсянникова не могат да се свържат с нея. Дмитрий Захватов и други защитници опитвали да намерят редактора на руския "Първи канал" след протестния ѝ акт в понеделник. Пред Би Би Си те твърдяха, че тя е в неизвестност и не успяват да се свържат с нея.
Международната организация по миграция на ООН съобщи във вторник, че най-малко 3 милиона украинци вече са били принудени да избягат в съседни страни от началото на конфликта с Русия.
Агенцията предупреди, че "може да бъдат засегнати още милиони украинци, ако войната не приключи".
Сред бежанците има 157 000 граждани на трети страни, съобщи още Международната ирганизация по миграция и добави, че има и "милиони" вътрешно разселени украинци и такива, които не могат да напуснат страната.
Европейският съюз (ЕС) одобри нов пакет от санкции срещу Русия във връзка с инвазията ѝ в Украйна. Санкциите формално влязоха в сила във вторник, след като бяха приети ден по-рано. Те включват забрана на инвестициите в руския енергиен сектор, износа на луксозни стоки за Русия, както и санкции върху конкретни руски олигарси.
Лидерите на три държави от Европейския съюз отиват в Киев във вторник, за да покажат подкрепата си за Украйна.
Полският премиер Матеуш Моравецки, словенският Янез Янша и чешкият Петр Фиала заминават за среща с украинския президент Володимир Зеленски и премиера Денис Шмигал.
Според изявление на Фиала в Twitter той и другите двама лидери ще посетят столицата като представители на Европейския съвет. Това се случва на фона на засилващите се въздушни обстрели в Киев и съобщенията за жертви.
"Европа трябва да гарантира независимостта на Украйна и да увери, че е готова да помогне за възстановяването на Украйна“, каза Моравецки по повод днешната среща.
Украинската столица Киев въвежда полицейски час, съобщава "Ройтерс".
Кметът Виталий Кличко обяви в канала си в Telegram, че се въвежда забрана за придвижване без специално разрешение от 20.00 часа на 15 март до 07.00 часа на 17 март. Придвижването се разрешава само за търсене на подслон в бомбоубежище.
Решението идва, след като няколко жилищни блока са били ударени от руски сили, базирани извън града.