На 9 февруари 2022 г. София се събуди различна. Ден по-рано започна събарянето на къщата на ул. "Велико Търново" 32 и в старата част на столицата зейна дупка. И ако това е начинът градът да не старее, то историческата му стойност едва ли расте.
“Това е тежка загуба за София”, казва изкуствоведът Васил Маринов. Той е съосновател на групата “Български архитектурен модернизъм”, която се занимава с изучаването и популяризирането точно на този аристократичен стил в архитектурата, обхванал София и други големи градове в периода между двете световни войни.
“Причината е, че много малко сгради има останали от този период в толкова добро състояние, поне като екстериор. Тя беше перфектно запазена – без надстройки, без пристройки, с оригиналната дограма дори”, казва той в интервю за Свободна Европа.
Стойността на къщата е безспорна и според арх. Петър Петров, директор на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН).
“Една такава сграда е свидетел, който разказва за нашето архитектурно минало, за нашата култура, за нашите естетически виждания, за обществото, което е обитавало града преди години”, казва Петров в ефира на БНТ.
Всъщност промените от последния век не пропускат да оставят следи в рамките на този един имот.
Къщата на ул. "Велико Търново" 32
Първите сведения за мястото са от преди точно 100 години, показва Имотният регистър. А къщата, във вида, в който я помни градът, е завършена около 1935 г.
Изкуствоведът Васил Маринов говори за нея с възхищение. Описва колко добре е била изпълнена тя в духа на 30-те години. Обръща внимание на “ъгловите решения на прозорците, лентовидното остъкляване на стълбището”. Натъжен е, че всички архитектурни качества на сградата не са достатъчна причина близо век след нейното построяване, тя да бъде реставрирана.
По време на комунистическото управление (1946 - 1989) имотът е национализиран, а след демократичните промени през 90-те години е реституиран. Тоест първо държавата е отнела собствеността му, а след това я е възстановила на първоначалните собственици. Но не в пълен размер - старите собственици получават 77 на сто от имота. Останалите остават собственост на държавата чрез Агенция за дипломатически имоти (АДИС).
За новите стари собственици знаем малко. Родени са в София - единият през 1923, другият през 1932 година. Когато придобиват имота след промените, вече са германски граждани, пише в публикация на "Дневник".
В историята на къщата има и още два ключови момента. През 1978 г. тя е обявена за архитектурен паметник. През 1993 г. обаче е изключена от този списък заедно с още 30 сгради.
Новият собственик
До 2014 г. къщата се отдава под наем първо на индонезийското посолство, а след това на хърватското. Междувременно в собствеността на имота настъпват промени.
Той е придобит, първо частично, а след това изцяло, от фирмата “Арко Асетс риалти” ЕООД. Тя е собственост на Мартин Макариев, който е съпруг на дъщерята на Петър Младенов. Младенов е един от най-приближените хора на комунистическия лидер Тодор Живков, описван като най-дългогодишния външен министър на България, заемал поста 18 години - от 1971 г. до 1989 г. Той за кратко поема и поста на държавен глава след отстраняването на Тодор Живков.
През 2009 г. Макариев купува от собствениците 77% от имота. Тогава те са вече на 86 и 77 години.
През 2009 г. фирмата на Макариев купува от собствениците това, което те притежават - 77% от имота. Тогава собствениците са вече на 86 и 77 години. Фирмата придобива 132 кв.м. от къщата в центъра на София с данъчна оценка от близо 180 000 лв. чрез замяна. Този имот е разменен за полумасивна къща от 40 кв.м и с данъчна оценка от 1057 лв. в русенското село Кошов, показват данните в Имотния регистър.
Пет години по-късно “Арко Асетс риалти” купува и останалите 23% от държавата, т.е. от Агенцията за дипломатически имоти (АДИС), която е част от структурата на Министерството на външните работи. Хърватското посолство напуска сградата, а тя запустява.
Събарянето
Така стигаме до 2015 г., когато новият собственик инициира промяна в Подробния устройствен план (ПУП), която преминава през Направление Архитектура и Градоустройство (НАГ) на Столичната община и е одобрена от главния архитект на София Здравко Здравков през 2018 г.
ПУП е онзи документ, който казва какво може да се строи върху един имот. В този случай промененият ПУП разрешава построяването на нова 6-етажна сграда, съобщават от администрацията на район "Оборище". Старата къща обаче пречи на тези планове.
“Вече в градоустройството се казва, че на това място тази сграда нито може да се разширява, нито може да се надстроява. Тя може да се ползва във вида, в който е. И когато се бутне, вече новата сграда трябва да отговаря на новите параметри, които са заложени за 6-етажна сграда”, обяснява кметът на район “Оборище”, където се намира къщата, Николай Александров пред Свободна Европа.
От пресцентъра на Столичния общински съвет казват обаче, че и до момента "в Столична община и в НАГ не са одобрявани или съгласувани проекти за ново строителство в имота, както и не е издавано разрешение за строеж на нова сграда".
Още през 2018 г. няколко души забелязват промените в ПУП-а и правят два опита да им се противопоставят. Съседът инж. Огнян Винаров подава писмо до Столичната община и Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН).
Те започват производство за оценка на имота, но близо 2 години по-късно то все още не е приключило.
През 2018 г. заповедта на главния архитект е обжалвана в Административния съд София-град и във Върховния административен съд, но безуспешно. След като сградата вече няма статут на паметник на културата, няма на какво основание тя да бъде защитена.
Всеки човек може да си разполага с неговата частна собственост както намери за добре.Николай Александров, кмет на район "Оборище"
“Това е частна собственост. Всеки човек може да си разполага с неговата частна собственост както намери за добре, ако към нея няма някакво условие, ако тя не попада под никакъв режим”, пояснява Александров.
През декември 2020 г. заповедта на главния архитект Здравков за променения ПУП влиза в сила, а точно година по-късно собствениците внасят уведомление, че сградата ще бъде премахната.
В началото на тази година внесените от тях проекти План за безопасност и здраве (ПБЗ) и План за управление на строителните отпадъци (ПУСО) са одобрени в район “Оборище”.
Така всички законови и административни изисквания са изпълнени и разрушаването на имота може да започне.
“СБОГОМ,” написва Маринов във фейсбук страницата “Български архитектурен модернизъм”, когато на 8 февруари 2022 г. започва разрушаването на къщата.
“1935 - 2022
Последни мигове от живота на къщата на ул. "Велико Търново" N 32 в София”, продължава постът, който имитира некролог. Но става дума за сграда на 87 години.
След дъжд качулка
С всеки удар на машините по тухления покрив се увеличават и постовете в социалните мрежи на възмутени жители на София, които критикуват събарянето на старата къща. Въпреки че през последните 5 години собственикът не е крил намеренията си към имота и е изпълнил всички законови изисквания без да бърза, институциите започват да прехвърлят вина една на друга за случващото се.
На 9 февруари, ден след като събарянето е започнало, в общината е получено писмо от директора на НИНКН арх. Петър Петров, че институтът извършва заключителна оценка на къщата. От своя страна главният архитект на София арх. Здравко Здравков разпорежда проверка на издадените документи от район "Оборище".
На 10 февруари разрушаването влиза в третия си ден, а от имота са останали основата на оградата, дворната врата и много прах. В район "Оборище" получават препратено писмо от арх. Здравков до арх. Петров, че ще внесе искане до министъра на културата да се върне статутът на сградата като недвижима културна ценност.
На една от стените на къщата пък е залепено указание за спиране на строителната дейност от общинарите. Голяма част от сграда вече е съборена, поради което закъснялото указание няма никакво възпиращо действие.
Такава съдба заплашва още стотици къщи
В България има над 18 000 обекта с историческа стойност, които обаче не са обявени за част от недвижимото културно наследство и не са в режим на опазване, съобщават от НИНКН.
“Това ще се случи с още много сгради. Вече има съгласувани процедури за много други сгради в България, включително и в София. Това ще се случва тепърва и ние ще бъдем свидетели на същите такива процеси и протести на граждани”, казва по БНТ директорът на института арх. Петров.
По думите му съществуващият закон за недвижимото културно наследство изисква всяка сграда да бъде изследвана и описана от експерти, преди да бъде вкарана в режим на опазване. Затова обаче трябват време, пари и служители, с които НИНКН не разполага.
“Години наред институтът разполага с 10 души и директора – 11, които трябва да извършат тази дейност за 18 000 обекта”, казва той.
Другият аспект на проблема е, че собствениците на имоти от историческо значение трябва по някакъв начин да бъдат подпомогнати за това да ги запазят и поддържат. За тях е по-изгодно да построят нови сгради.
“Сега гражданите излизат и казват – "Г-н кмете, много Ви е лесно на Вас! Поставяте ни едни условия, но не ни питате как да се издържаме, как да придобием по-голям финансов интерес от този имот, който притежаваме. Защо ни се бъркате?”, казва районният кмет Николай Александров.
И двамата са съгласни за едно. Ако не се направят законодателни промени, свързани със Закона за недвижимото културно наследство, не се актуализира списъкът на недвижимите културни ценности, не се увеличи щатът на института, чиято работа е да пази тези сгради, те са обречени на съдбата на къщата от ул. "Велико Търново".
“Ако това не се оправи, ние всъщност не можем да опазим наследството си”, казва арх. Петров.
