Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на Европейския парламент гласува с голямо мнозинство проектодоклад, в който се съдържат редица мерки за ограничаването на т.нар. "златни паспорти".
В документа е записано, че схемите за "гражданство срещу инвестиции" са "неприемливи от етична, правна и икономическа гледна точка и представляват редица сериозни рискове за сигурността".
Изводите са подкрепени с 61 гласа "за", 3 гласа "против" и 5 гласа "въздържал се", сочи съобщение на сайта на комисията.
Така наречените "златни паспорти" подкопават същността на гражданството на ЕС и трябва да бъдат постепенно премахнати", подчертават евродепутатите.
Дебатът в момента е изключително актуален в България.
От години насам България, Малта и Кипър от страните в ЕС позволяват придобиване на гражданство срещу инвестиции. Други европейски държави дават само право на пребиваване срещу инвестиции – т.нар. "златни визи”. През 2019 г. трите държави бяха посочени като негативен пример от Европейската комисия.
Брюксел поиска премахване на тази практика. През 2020 г. Кипър обяви, че спира схемата. Законово тя все още е възможна в България и Малта.
От Комисията по граждански свободи към ЕП изтъкват във вторник, че най-малко 130 000 лица са се възползвали от схемите за гражданство или пребиваване срещу инвестиции в ЕС в периода 2011-2019 г. Приходите за съответните държави са в размер на почти 22 млрд. евро.
През декември 2021 г. излезе доклад на ЕК за хода на преговорите за отпадане на визите за европейци за САЩ, от който стана известно, че американската държава няма да премахне визите за българи, докато съществува опцията "златни паспорти”.
В момента в парламента са внесени два законопроекта, с които се забранява продажбата на българско гражданство – един на правителството, и един на ДПС. В началото на месеца правната комисия в парламента прие правителствения проект.
Проектодокладът на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи ще бъде обсъден и гласуван на следващата пленарна сесия на Европарламента, която е насрочена за дните между 7 и 10 март.
Ако бъде одобрен от пленарната зала, Комисията ще трябва да изготви законодателно предложение или да обоснове решението си да не го прави.
