Терминалът за втечнен газ край гръцкия град Александруполис, в който България има участие, ще заработи с година по-късно от предвиденото. Това става ясно от съобщение на акционерите на компанията, която изгражда и ще оперира на съоръжението „Газтрейд С.А.“.
През 2020 г. българската държавна компания „Булгартрансгаз“ ЕАД официално придоби 20% от капитала на „Газтрейд С.А.“. Тогава подписи под проекта положиха бившият премиер Бойко Борисов и настоящият гръцки министър-председател Кириакос Мицотакис.
„На теория съм чувал много за диверсификацията, днес тя става факт. Не само че диверсифицираме източниците, Гърция и България стават основен енергиен хъб - и „Александруполис“, и „Балкан“ (газовият хъб - бел. ред.)“, каза тогава Борисов.
Паралелно беше съобщено, че съоръжението ще започне с търговската експлоатация в края на 2022 г. В петък обаче от компанията обявиха нов срок.
„Очаква се терминалът да заработи до края на 2023 г., като договореният капацитет за регазификация вече достига до 50% от техническия му капацитет от общо 5,5 млрд. куб. м. на година“, се казва в съобщението от „Газтрейд С.А.“. В него се съобщава още, че в четвъртък бордът на компанията е взел „окончателно инвестиционно решение“, което е „е последният и най-важен етап преди стартиране на фазата на изграждане на проекта“.
Новината за забавянето от година на изграждането на терминала идва на фона на рекордното повишаване на цените на енергията в Европа и света. В сряда от трибуната на Народното събрание премиерът Кирил Петков подчерта, че един от най-големите рискове за България, свързани с кризата, предизвикана от струпването на над 120 хил. руски войници на границата с Украйна, е свързан именно с енергийната й независимост.
В момента България е в сериозна зависимост от доставките на газ на руската държавна „Газпромекспорт“.
Това е и поредното забавяне на проект, който цели да донесе т.нар. диверсификация на енергийните източници за България и региона на Балканите. В края на 2021 г. трябваше да бъде завършена газовата връзка между България и Гърция, която се бави вече 13 години. В началото на януари министърът на енергетиката Александър Николов каза, че загубите заради незавършения газопровод могат да достигнат до 1,5 млн. лв. на ден. В сряда от стана ясно, че на фирмата изпълнител на проекта гръцката „Джей енд Пи АВАКС“ от 1 януари се начислява неустойка от по 90 хил. евро на ден.
„Забавянето на интерконектора облагодетелства външен доставчик „Газпром експорт“, а зад този доставчик и плановете за развитие на газопреносната мрежа към Сърбия и Унгария безспорно е желанието на Русия, по чисто геополитически причини, да продължава да е доминираща като външен доставчик на природен газ“, каза преди седмици председателят на КЕВР Иван Иванов пред Свободна Европа.
В същото време продължението на „Турски поток“ през България, което струваше на държавата приблизително 3 млрд. евро, беше завършено за по-малко от 2 години.
