Тези, които някога са били там и са оживели, за да разкажат, го наричат ад на земята. Когато влезеш, те посрещат с около час бой с камшици. Карат те да пиеш вода от тоалетната, да ядеш картофи с вкус на дизел. Измъчват те с електрошок, унижават те по всевъзможни начини. Когато излезеш от стаята за разпити, те вкарват в коридор, който често е пълен с трупове.
По този начин свидетели описват затвора „Ал-Хатиб“ в Сирия, познат и под името „Клон 251“. Разказите им пред Върховния регионален съд в Кобленц, Германия, доведоха до историческа присъда. В четвъртък един от хората, ръководили „Ал-Хатиб“ - висшият офицер Ануар Раслан, беше осъден на доживотен затвор за престъпления срещу човечеството.
Присъдата му е безпрецедентна, защото е първата в света, която е произнесена срещу висш офицер от сирийската тайна полиция и толкова високопоставен служител на режима на Башар ал-Асад. По думите на много от близките на задържани в „Ал-Хатиб“, тя дава утеха и някаква надежда за справедливост почти 11 години след началото на войната в Сирия. Тази първа присъда обаче е и част от дълъг път, който според някои никога няма да бъде извървян докрай.
За какво е присъдата
Съдът в Кобленц осъди Ануар на доживотен затвор заради престъпление срещу човечеството, представляващо убийство в 27 случаи, изтезание, изнасилване, сексуално посегателство, осакатяване и редица други престъпни деяния.
Той постанови, че 58-годишният сириец е пряко отговорен за „систематичното” и „брутално” изтезаване на повече от 4000 затворници в затвора „Ал-Хатиб“ в Дамаск от април 2011 г. до септември 2012 г. В този период Раслан е бил началник на отдела за разпити. Според съда, въпреки че той не е извършил лично всички от посочените деяния, той е взимал решенията, давал е нарежданията за тях и е упражнявал едноличен контрол върху случващото се в отдела.
Безпрецедентно в случая е и заключението на немския съд, че тези престъпления са част от „широкообхватна и систематична атака“, която сирийският режим „води срещу цивилното население от края на април 2011 г.“ Насилието в затвора„Ал-Хатиб“ не е прилагано „само в изолирани случаи, а в рамките на една широкообхватна стратегия на режима“. „Сирийското население е трябвало да бъде подчинено“, пише в текста на присъдата.
Войната в Сирия започна в началото на 2011 година. Тогава в страната избухнаха протести срещу президента Башар ал-Асад, чието семейство управлява Сирия от 1971 г. насам. Сблъсъкът между опозицията и режима обаче бързо прерасна в международен конфликт с участието на Русия, САЩ, Иран, Турция и други. Според различни данни между 350 000 и 600 000 души са загубили живота си от 2011 г. досега.
По данни на неправителствената организация „Сирийска мрежа за човешки права“ повече от 130 000 души са жертва на насилствено изчезване, извършено от сирийския режим, или са все още зад решетките в неизвестни обекти в Сирия.
Какво твърди самият Ануар Раслан
Именно заради участието си в такива актове на насилствено изчезване беше обвинен и Ануар Раслан. Според международното право този израз означава арести, задържания и отвличания, извършени от агенти на държавата, след които държавата отказва да признае, че лицето е лишено от свобода и укрива съдбата или местонахождението му. Така човекът е поставен извън защитата на закона.
Самият Ануар Раслан се определи като невинен. Пред съда той заяви, че не е участвал в изтезанията и не е дал нито една заповед за извършването им. По думите му той дори е помагал на задържани демонстранти от гражданските протести и е симпатизирал на сирийската опозиция.
Какво разказаха свидетелите
Думите му обаче противоречат на показанията на над 80-те свидетели, участвали в процеса в Кобленц. Мнозинството от тях са хора, които са били задържани и изтезавани в затвора „Ал-Хатиб“ по времето, когато Раслан е ръководил разпитите там.
Свидетелите описаха начините, по които са били бити от надзирателите с юмруци, пръчки, кабели и метални тръби.
„Повтаряше се винаги едно и също“, разказа пред съда музикантът Уасим Мукдад. „Аз казвах нещо, след което ме биеха. Аз пак казвах нещо и те пак ме биеха. И така нататък и така нататък...Знаеха къде точно да ме бият, за да изпитвам максимална болка.“
Друг свидетел, работил като шофьор за тайната полиция, разказа пред съда, че работата му се е състояла в транспортиране на трупове от затвора до масови гробове извън града. Той е правил средно по 4 курса всяка седмица – всеки път изнасяйки около 700 тела.
Защо присъдата срещу Раслан е историческа
Обвинен по същото дело беше и друг, по-нискостоящ служител на сирийските тайни служби - Еяд ал-Гариб. По-рано миналата година той беше признат за виновен за съучастие в престъпления срещу човечеството. Съдът установи, че Ал-Гариб е участвал в арестите на най-малко 30 демонстранти в град Дума и тяхното транспортиране в център за задържане, където са били измъчвани.
Историческа обаче е именно присъдата срещу Ануар Раслан, защото за разлика от Ал-Гариб Раслан той е заемал изключително висока позиция в йерархията на сирийските тайни служби. Делото срещу двамата офицери е първият случай, в който какъвто и да било участник във войната в Сирия е изправен пред съд и трябва да отговаря за действията си.
Процесът протече в Германия, тъй като от 2002 г. насам в правната система на страната беше въведен принципът на универсалната юрисдикция. Той позволява извършители на особено тежки престъпления да бъдат съдебно преследвани независимо от националността им и мястото, на което са били извършени престъпленията.
Очакванията на десетки хиляди сирийци са този процес да послужи като пример за други сходни случаи. Те се надяват, че подобни дела могат да започнат и в други държави освен Германия. Към момента това е единствената възможност жертвите на сирийския режим да получат някаква форма на възмездие.
През 2014 г. Съветът за сигурност на ООН предложи ситуацията в Сирия да бъде разгледана от Международния съд в Хага, който да разследва потенциални военни престъпления и престъпления срещу човечеството, извършени там. Резолюцията на ООН обаче беше блокирана от Русия и Китай.
„Горчивият привкус“ след присъдата
Надеждата на правозащитници и обикновени граждани е, че дела като това в Кобленц ще помогнат за документирането на войната и събирането на голям обем от доказателства срещу режима на Ал-Асад, които да бъдат използвани и в бъдеще.
„За мен този съдебен процес е първата стъпка от един много дълъг път към справедливостта“, коментира за Би Би Си Уасим Мукдад, един от свидетелите по делото.
„Смятам, че този път няма да достигне своя край, докато диктаторът Башар ал-Асад и неговите висши офицери от армията и разузнавателните служби, както и престъпниците от всички воюващи страни не бъдат изправени пред справедлив процес.“
Немските медии също отбелязаха значимостта на присъдата и определиха делото като успех. В своя коментар за Дер Тагесшигел журналистът Кристиан Бьоме определи отсъждането като историческо, но едновременно с това „отрезвително“: „Защото на Башар ал-Асад като най-висш военнокомандващ не му се наложи да седне на подсъдимата скамейка, а със сигурност никога и няма да му се наложи. […] Деспотът, който води война срещу собствения си народ, няма от какво да се страхува. Това е горчивият привкус след процеса в Кобленц. Убийствата и изтезанията в Сирия ще продължат. Присъдата срещу Ануар Р. няма да промени нищо.“
