Съд в руската столица Москва нареди закриването на правозащитния център “Мемориал”, съобщи Радио Свобода. Съдебното решение беше произнесено ден след като руският Върховен съд нареди разпускането на организацията, под чиято шапка работи центърът.
Повод и за двете решения е това, че организациите не са се съобразили с изискванията на спорния Закон за чуждестранните агенти и не са отбелязвали във всички свои публикации, че са в списъка на чуждестранните агенти.
Организацията “Международен Мемориал”, чието закриване съдът нареди във вторник, е най-старата и една от най-уважаваните правозащитни организации в Русия. Тя е основана малко преди разпадането на Съветския съюз с цел да документира репресиите на режима на Сталин. В следващите десетилетия организацията документира редица исторически и съвременни нарушения на човешките права.
Правозащитния център “Мемориал”, чието закриване съдът нареди в сряда, осъществява основната дейност на организацията в Русия.
“Днес чухме, че подаването на искове срещу “Международен Мемориал” и правозащитния център в един и същи ден е просто съвпадение. Не мисля, че някой тук вярва на това”, каза пред съда адвокатът Иля Новиков. “Това показва, че целите са политически. Държавата не харесва това, което “Мемориал” прави и казва.”
Повод за делото срещу “Мемориал” беше т.нар. Закон за чуждестранните агенти от 2012 г. Той е използван все по-често срещу независими медии и неправителствени организации в Русия, които получават финансиране от чужбина. Сред изискванията му е всяка организация, включена от властите в списъка на чуждестранните агенти, да отбелязва във всяка своя публикация, че е в този списък.
По време на делото “Мемориал” беше критикувана, че представя Съветския съюз като “терористична държава”. Руският президент Владимир Путин я обвинява, че защитава “терористични и екстремистки организации”
Правозащитниците смятат, че няма повод организацията, сред чиито основатели е дисидентът Андрей Сахаров, да бъде забранена и определят действията срещу нея като “политически мотивирани”.
Съдебните решения предизвикаха международен отзвук. Те бяха осъдени от държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен, от върховния представител на Европейския съюз по външните работи Жозеп Борел и от външните министри на редица европейски държави.
