Те умеят да печелят какво ли не - от спортни състезания до съдебни дела, но в едно нещо упорито не им върви: страната, от която са, държи правата им под похлупак.
2021 стана поредната година, в която правата на жените останаха на заден план. От правото на равни доходи до защитата от домашно насилие - нищо от това не беше придвижено напред. Само успехите на жените бяха оценени подобаващо. И то само на една малка част от тях.
„Златните момичета“
За разлика от Евро 2020, където българският национален отбор по футбол очаквано не присъства, Олимпийските игри в Токио дадоха много ясен сигнал, че жените са лицето на българския спорт. Всички медали за страната бяха завоювани от жени, а след 13 годишно чакане България отново получи олимпийско злато.
Всичко започна на 25 юли, когато Антоанета Бонева спечели сребро в спортната стрелба.
„Малко преди да дойдем, се бях отказала [от мисълта], че Господ ми е отредил медал. [Казвах си], че след като не се получава толкова дълго време, а си подготвен, може би пък не ти е писано“, каза тогава тя.
Последваха два бронзови медала в борбата на Тайбе Юсеин и Евелина Николова.
Веднага след тях дойде и първата олимпийска титла – тази на Ивет Горанова в карате. Само няколко часа преди победата си, тя каза:
„Не сме си свършили работата докрай, но златото е наше. Имам сили за още колкото искате срещи. Нямам респект към нито една [съперничка] и не се притеснявам от никого“, каза тя преди да разгроми на финала Анжелика Терлюга от Украйна.
Само два дни по-късно отново с безапелационна победа олимпийска титла в бокса грабна Стойка Кръстева. Нейното постижение имаше и допълнителна стойност, защото дойде след като няколко години по-рано тя се беше отказала от спорта.
Кулминацията дойде в последния ден от игрите, когато ансамбълът по художествена гимнастика в състав Лаура Траатс, Ерика Зафирова, Симона Дянкова, Стефани Кирякова и Мадлен Радуканова завоюваха титлата и детронираха хегемона в спорта Русия. На финала на индивидуално ниво пък се класира Боряна Калейн.
„Те са много силни, талантливи, респектиращо дисциплинирани, безкрайно трудолюбиви, но най-много се радвам на тяхната смелост! Да! Нямате представа колко са смели! Мечтаеха твърде смело!“ - написа малко след победата председателката на федерацията по художествена гимнастика Илияна Раева.
Заради представянето на олимпиадата в социалните мрежи се появи виц – „Българските жени, освен ракия и салата, носят и медали от олимпийски игри“.
Само няколко месеца след олимпиадата пък Биляна Дудова стана световна шампионка по борба в категория до 59 кг., след като години наред пропускаше състезания по различни причини. По подобие на Стойка Кръстева и нейното постижение идва след отказване от спорта, само че заради смъртта на майка й.
„Бях разгромена и се отказах от спорта. Но след това се завърнах и си казах, че ще спечеля всичко. И всичко ще е за нея“, каза тя.
Световния връх покори и 17-годишната Изабела Янкова от Тетевен, която предпочете адреналина от спорта пред шума от дискотеките.
На фона на всички тези успехи едно от първите действия на новия министър на спорта Радостин Василев беше да покани футболните ЦСКА и Левски на разговор за базите им. Последната шампионска титла, спечелена от някой от двата отбора, е от 2009 г.
Годината на име "Мария"
Основните въпроси, с които Министерството на културата се занимаваше през 2021, бяха натрупаните дългове и раздадени офиси. Успехите на българките в културата определено бяха извън този прожектор.
След като дълго време изглеждаше невъзможно, тази година най-сетне българка получи номинация за индивидуален приз на най-престижните филмови награди в света – „Оскар“.
Мария Бакалова, която беше номинирана за поддържаща женска роля в продължението на филма на Саша Барън Коен „Борат“, се озова в една надпревара с Глен Клоуз, Оливия Колман, Аманда Сийфрид и южнокорейката Юн Юх Джунг, като наградата отиде именно при последната. Въпреки това младата българка беше едно от най-обсъжданите имена на малкия екран, а всички ѝ начертаха блестящо бъдеще.
„Тя е невероятен актьор. Интервюирахме 600 млади жени от целия свят и тя е изключително забавна. Тя е един от най-смелите актьори в историята“, каза за Мария Барън Коен.
Това обаче не беше единственото голямо постижение за жените от българското кино. Филмът на Весела Казакова и Мина Милева „Жените наистина плачат“ попадна в програмата на кинофестивала в Кан.
„В цялата тази семейна история от жени, в която всяка има отделна лична драма, понякога разгледана по хумористичен начин, стои нератифицирането на Истанбулската конвенция и невъзможността да се справим с проблемите на съвременното общество и защитата на жените“, казва за лентата Казакова.
Към днешна дата вероятно всеки, който се интересува от опера, знае името на Райна Кабаиванска. През 1960 г. тя печели конкурса за млади оперни певици на миланската Ла Скала. През тази година нейната ученичка Александрина Михайлова от Шумен повтори постижението ѝ. Тя се пребори в три тура с 433 кандидати от 55 държави, от които журито избра само 10 лауреати. Вероятно светът на операта съвсем скоро няма да може да забрави и нейното име.
Въпреки че не идва от голямата сцена, успехът на един документален филм, може да се окаже спасението за един от любимите паркове на старозагорци - „Бедечка“. Той беше създаден от Димана Шишкова и нейните съмишленици и проследява историята на опита за застрояването му, както и по-широката тема за културните и социални последствия от унищожаването на околната среда в световен мащаб.
Ако обаче можем да се определим едно събитие от годината, което имаше и ще продължава да има огромно значение за българската култура, то това определено е възстановяването на Епископската базилика на Филипопол в Пловдив. Целият проект беше ръководен от доц. Елена Кантарева - Дечева, която е посветила живота си именно на опазването на културното наследство.
„През деcетилетията c болка гледах как се рyши. Бяx cе отчаяла. Сега cъм най-щаcтливият човек. Това се случва веднъж в живота. Благодарна съм на съдбата за този шанс“, каза тя.
Права, избори и няколко пробива
Само преди дни една новина се оказа от централно значение по отношение на практиките в редица европейски държави. Казусът, в който три държави отказаха да издадат документи на едно новородено, придобил популярност като „бебе Сара“ се превърна в първия, в който Съдът на ЕС за пръв път се произнася по въпроса обвързани ли са държавите членки да признават акт за раждане, издаден от компетентни органи в друга държава.
Адвокат на двете майки, които се бореха за своите и правата на детето си беше Деница Любенова, която години наред се бори за правата на ЛГБТ общността. Победата ѝ в съда може да се окаже от огромно значение не само за държави като България, Полша и Румъния, където еднополовите бракове не са признати, но и за много западноевропейски страни.
Българската 2021 г. може да се определи и само с една дума - „избори“. В рамките на 7 месеца се проведоха три пъти парламентарни и веднъж президентски избори, като последните бяха в два тура. През цялото това време Институтът за развитие на публичната среда (ИРПС) следеше за нередностите по време на вота. Благодарение на тяхната работа публично известни станаха редица аномалии в гласуванията на различни точки от страната. Зад тези постижения стои дългогодишният труд на Ива Лазарова, която е част от организацията от близо 15 години, а от 2017 г. оглавява екипа.
Само преди малко повече от месец в България се случи и един необикновен избор. Не, не става въпрос за политик, а за избирането на съдия Павлина Панова за председател на Конституционния съд. От години тя е известна с публичните си позиции в защита на независимостта на съда и съдийското самоуправление, а през 2014 г. на два пъти мнозинството във Висшия съдебен съвет (ВСС) отказа да я избере за председател на Върховния касационен съд (ВКС).
Борбата и постиженията могат да се отнасят за всички, без значение от етническия им произход. Това ни показва историята на родената в ромско семейство Таня Христова, която от 10-годишна е доброволка и се бори всячески да подпомогне децата от уязвими общности.
„Всички в моето семейство са с висше образование – сестра ми, братовчедките ми. Всичко това е ценност на семейството. Моята баба е сред първите ромки, завършили средно образование и много години е работила като технолог в модния дизайн. Личният пример е това, което мотивира“, разказва тя.
Да те отделят от недоносеното ти бебе, да те заплашват, че ще те изгонят от болницата и да не допускат партньора ти при теб в родилното отделение. Това е историята на Илона Нешкова, която заедно с Йоана Станчева, превръщат акушерската практика „Зебра“ в първата самостоятелна и реално функционираща в България. Това беше и едно от най-големите постижения за здравеопазването в страната в последната година.
„Предприемацки“
Още една сфера, която погрешно се свързва основно с мъже, е бизнесът. Данните на Евростат постоянно показват, че България е сред водещите страни в Европа по отношение на присъствие на жени в управлението на компаниите.
Преди по-малко от месец например Виктория Викторова беше отличена като една от най-значимите бизнес личности под 40 години в Югоизточна Европа в наградите „Business Elite“.
„От малка имам влечение към предприемачеството. Мисля, че това до голяма степен е благодарение на родителите ми. Когато създадох първия си собствен бизнес, нямах съмнение, че това е нещото за мен“, казва тя.
Според данните на Евростат България има и най-висок процент жени, работещи в най-добре платения информационно-комуникационен сектор.
С това отпада още едно клише - че светът на високите технологии е територия, запазена за мъже. През годината жените в сектора имаха допълнителна причина за радост, тъй като в България за пръв път се появи клон на международната организация, подпомагаща и стимулираща жените, които се развиват и работят в сферите на науката, технологиите, инженерните специалности и математиката – Women in Tech ("Жените в технологиите"). Организацията беше оглавена от Ивелина Атанасова, Дими Илиева и Жюстин Томс и вече провежда обучителни програми.
За да подпомагат жените да започват своите бизнеси, Елена Николова и Александра Николова създадоха илюстрираната електронна книга „Приключенията на София в предприемачеството“. Техните инициативи пък са в дъното на разрастващата се общност на „предприемацките“.
През годината няколко българки заеха важни роли в управлението на огромни международни фирми. Изпълнителната директорка на Unicredit Bulbank Теодора Петкова стана директор на групата на банката за Източна Европа и ще отговаря за 5 странни и отчасти за Русия. Подобна роля получи в гиганта Sanofi и Лора Ивчева, а Боряна Манолова пое ръководството на Simens за Украйна, докато в същото време продължава да изпълнява водещата позиция и в България.
Да преподаваш и да се бориш, за да преподават
Ако някой е гневен на образователната система от началото на пандемията, то това определено са родителите. Няколко правителства и редица политици им обещаваха, че първо ще бъде помислено за тях и възрастните хора, но накрая по-приоритетни се оказаха кръчми и игрални зали. Въпреки това отношение за присъственото обучение на децата в училище имаше борба, а в неин основен организатор се превърна Магдалена Абаджиева.
И докато тя се бореше децата да стигнат до училище Акулина Арикова, Вяра Михайлова и Анастасия Новикова заедно с илюстраторката Елица Попова създадоха специален буквар, който да помага на децата, чийто майчин език не е българският, да се научат или да наваксат в обучението си.
„Направихме го така, както ние самите бихме искали да се научим да четем. Да бъде интересно, да има нещо, което да искаш да разбереш. Ние говорим за четене с разбиране, но за да има четене с разбиране, трябва да има нещо, което искаш да узнаеш“, казва Новикова.
Дори и тези, които вече са овладели българския на добро ниво, понякога се чудят как се пише някоя дума. За тях има една жена, чиято помощ вероятно са ползвали десетки хиляди пъти, без дори да го знаят. Павлина Върбанова и нейният сайт „Как се пише?“ отговарят на хиляди въпроси за правописа, пунктуацията и граматиката. През тази година сайтът разшири съдържанието си и добави възможността за разрешаване на езикови казуси, които да помагат, когато не е ясно кое е правилно и кое - грешно.
„За мен езикът е преди всичко свобода. Да, има правила, към които е добре да се придържаме, но не бива това да ограничава свободата на мисълта ни и да ни затруднява да се изразяваме“, казва Павлина.
В последните месеци все по-настойчиво се говори за Плана за възстановяване и устойчивост, по който България иска да получи пари, но който постоянно създава трудности – както за да бъде изготвен, така и за да бъде приет. Всъщност освен да осигури финансиране, той трябва да даде насоките за развитие на страната в ключови сектори, които да доведат до основната дума в тази идея: "устойчивост".
Две правителства се провалиха с това да изпратят версия, която Брюксел да приеме, но за сметка на това в България се появи първата програма за отговорно и устойчиво управление. Тя може да се изучава в Софийския университет и е плод на дългогодишните усилия на д-р Марина Стефанова.
И докато големите тепърва ще трябва да се учат, по-младите ученици за поредна година спечелиха множество отличия от международни състезания. Един от техните преподаватели, който от години обучава най-добрите информатици в страната - д-р Бисерка Йовчева за поредна година помогна на ученици да печелят високи отличия.
„Обичам професията си. Тя ме зарежда и осмисля живота ми. Освен семейството ми, разбира се, но работата с децата наистина е изключително благодарна“, казва тя.
