"България ще направи промени в Плана за възстановяване и устойчивост”, обяви българският министър-председател.
От думите на Петков се разбра, че преработването на документа ще отнеме няколко седмици. “Дори преправянето на плана да отнеме две или три седмици, важното е работата по него да бъде свършена прецизно, за да се гарантира използването на средствата по най-добрия целеви начин”, коментира той.
В началото на месеца ЕК върна на България Плана за възстановяване и устойчивост, по който страната очаква да получи над 12 млрд. лева. Най-голяма част от забележките са във връзка с реформите и проектите в секторите енергетика и върховенство на закона. За да бъдат отпуснати средствата, София ще трябва да преработи тези части от документа.
На практика това означава, че първите авансови плащания към София няма да бъдат направени в рамките на годината, каквито бяха първоначалните нагласи. България можеше да получи авансово 1,6 млрд. лева още през 2021 г.
Планът беше предаден от българското служебно правителство на 15 октомври. Ден по-рано Министерският съвет го одобри, след като ресорният вицепремиер Атанас Пеканов го представи. Преди това документът няколко пъти беше отлаган и преработван в последната половин година.
Препоръчителният срок за изпращането на плановете беше в края на април, а България беше една от последните държави, които внесоха плана си.
В петък Кирил Петков подчерта от Брюксел, че основната задача е да се премахне корупцията, защото тя е една от големите спирачки пред това заложеното в документа да бъде изпълнено успешно.
“Планът за възстановяване и устойчивост би гарантирал на страната ни средства, равняващи се на близо 10% от БВП, но, за да бъдат напълно усвоени средствата, корупционните схеми трябва да бъдат стопирани”, каза Петков. По думите му тези практика трябва да бъдат унищожени не само по отношение на евросредствата, а по отношение на цялата икономика.
Сред другите обсъдени теми между Урсула фон дер Лайен и Петков очаквано е темата Северна Македония.
Премиерът подчерта, че е от голямо значение реториката по темата да бъде обърната, като се наблегне върху позитивите, а не само върху негативите.
Министър-председателят изтъква, цитиран от Правителствената информационна служба, необходимостта от общ културен календар между Северна Македония и България, както и развитието на инфраструктурните и бизнес проекти между двете държави. Чрез създаването на работни групи основните параметри в тези насоки ще бъдат очертани и анализирани.
Премиерът коментира още, че с встъпването в длъжност на новия премиер на Република Северна Македония, той ще поиска среща, за да бъдат уточнени работните групи.
