Тримата са получили “решение на принципала за освобождаване”, което може да бъде обжалвано. Като директори на дружеството остават Ваня Караганева и Чавдар Христозов.
В писмо до медиите на освободените директори се казва, че в “петък следобед в ДКК е входирано писмо от адвоката, с когото Ваня Караганева еднолично е договаряла възлагане на ключови дела (на две от които вече са се явили негови представители) и по които дружеството е страна, и когото е упълномощила за воденето им. В него той се отказва от този ангажимент за процесуално представителство и изрично иска пълномощията му да бъдат оттеглени”.
В писмото не се казва за кои дела става въпрос, но вероятно се визират споровете около КТБ, “Дунарит” и “Авионамс”.
Освободените директори пишат, че са свикали извънредно заседание на Съвета на директорите, за да изяснят ситуацията. “В резултат на тази инициатива и осветляването на десетките нередности, извършени от Ваня Караганева, днес получихме от служебния министър на икономиката протокол за освобождаването ни”, пише в писмото.
Напрежението около ДКК ескалира в началото на миналата седмица. Тогава от дружеството казаха, че Съветът на директорите на ДКК е уволнил в понеделник вечерта втората си директорка Ваня Караганева заради „редица противозаконни действия и безотговорни бездействия“.
Като нарушения бяха посочени еднолично решение на Караганева да освободи като процесуален представител по пет висящи търговски дела адвокат Александър Краварски и да сключи договор за правна помощ за 1.120 млн. лв. с друго лице без това да е съгласувано с финансовия контрольор на компанията.
Успоредно с това тя е назначила юриста за председател на комисии по избор на членове в бордовете на дъщерните на ДКК дружества – „Вазовските машиностроителни заводи“ (ВМЗ), „Монтажи“ и „Кинтекс“.
Другото сериозно нарушение от нейна страна е, че е променила одобрен вече от борда на ДКК проект за извънсъдебно споразумение с „Дунарит“ за 50 млн. лв. и подписала различен текст. Русенската оръжейна компания се оказа в центъра на огромна съдебна сага след фалита на Корпоративна търговска банка, успоредно с която ДКК беше направила опит да я овладее през цесии за дългове.
Сред останалите нарушения на Караганева са посочени смени на членове на борда на ВМЗ и безмотивна промяна на обслужващата банка на компанията.
Караганева отрече обвиненията, а Везиева ги нарече “добре подготвен компромат”. Според Везиева изнесената информация от тримата членове на Съвета на директорите на ДКК относно нарушения Караганева, не отговаря на истината.
В скандала се намесиха и от ГЕРБ. Във вторник оттам дословно цитираха решението и мотивите на тримата представители на Съвета на директорите на ДКК и поискаха „намеса на компетентните органи“.
Ситуацията в ДКК попадна в интереса на медиите през август, когато тогавашният служебен министър на икономиката Кирил Петков уволни изпълнителния му директор Ясен Спасов. По-рано Петков разкри, че ДКК е плащала ремонти на язовири на завишени цени, възлагани на няколко фирми от друго държавно дружество – „Монтажи“ ЕАД.
