Възпитаник на немска гимназия, юрист и политик, който иска парламентът да е водеща държавна институция, а не „придатък на изпълнителната власт“.
Така може да бъде описан накратко избраният в петък председател на 47-ото Народно събрание Никола Минчев, непознат за широката публика 34-годишен адвокат, който за пръв път влиза в политиката като депутат от „Продължаваме промяната“ (ПП). Той обаче не е първият потомък на своя род, който се свързва с парламентаризма в България.
Прадядо му Сирко Станчев е бил член на последните две Народни събрания преди комунистическия преврат на 9 септември 1944 г. и е сред депутатите, подписали се в защита на българските евреи по време на Втората световна война. Факт, с който правнукът му не крие, че се гордее. В крайна сметка Станчев е осъден на смърт от Народния съд и е екзекутиран.
Никола Минчев е женен, има две деца и през целия си живот е живял и работил в България. Основното му послание по време на предизборната кампания беше, „че е крайно време изборът между щастието у дома и благосъстоянието в чужбина да остане завинаги в миналото“.
Новият председател на парламента е възпитаник на 91-а Немска езикова гимназия в София, а след това завършва право в Софийския университет. Още като студент започва работа в една от най-престижните столични адвокатски кантори – „Джингов, Гугински, Кючюков и Величков“. Там той работи в продължение на 10 години, но напуска, след като решава да стане част от „Продължаваме промяната“.
По собствените му думи в новия политически проект го поканва съоснователят му Кирил Петков. Двамата се познават от 6-7 години като Минчев разказва, че ги е срещнал „професионалният ни път“. Заедно са се ангажирали с различни каузи като опазването на черноморския плаж Корал от „привидно инвестиционни намерения“. Досега не е бил член на други политически формации.
Бъдещата му работа в парламента
„Ръководил съм екип от хора, доколкото ми се е налагало в адвокатската ми практика, а това се е случвало. Екип от 240 човека не съм ръководил до момента, но за всяко нещо има първи път“, каза Минчев при първото си заставане пред журналистите, след като получи подкрепата на 158 свои колеги, за да оглави парламента.
Още в петък той разказа, че е получил предложение да бъде номиниран за поста лично от Петков. От думите му стана ясно, че ще бъде единственият председател на 47-ото Народно събрание, а няма да има ротация на представители от четирите формации, преговарящи за съставяне на коалиционен кабинет – „Продължаваме промяната“, БСП, „Има такъв народ“ и „Демократична България“.
Истинска парламентарна република, такава сме по конституция и такава ще бъдем.
„Определено нашата цел е да правим политика по нов начин, по правилен начин, а това, което се случваше до момента – ситуация, в която парламентът просто е превърнат в един придатък на изпълнителната власт и формализира едни вече взети решения, това е недопустима ситуация“, декларира Минчев в свое интервю за бТВ в събота.
На въпрос дали новото управляващо мнозинство ще се стреми да превърне страната в „скрита президентска република“, каквито опасения изразяват бившите управляващи от ГЕРБ, той каза: „Истинска парламентарна република, такава сме по конституция и такава ще бъдем.“
Минчев сподели още в петък, че първата му работа ще бъде да се запознае в подробности с всички функции на парламентарния председател и да обмисли евентуални промени в правилника на Народното събрание.
„На първо място всичко трябва да е в рамките на правилата, все пак и правилникът задава някакви критерии – да не се отклоняваме от темата, без нападки. Тези неща трябва да се следят и, когато има нарушения на тези разписани правила, това трябва да се санкционира. Това е начинът да се държим в рамките на установеното“, каза той пред медиите в петък по повод острия тон на дебата в пленарната зала при предишните два кратки парламента тази година.
Ден по-късно Минчев уточни пред бТВ, че парламентарният правилник „като цяло е добър“ и няма да се налагат особени промени в него. Добави и това, че е противник на т.нар. номадство сред депутатите – възможността за смяна на парламентарната група, така че тази действаща от години забрана по-скоро ще остане валидна.
Попитан дали като немски възпитаник ще държи на реда в пленарната зала, той потвърди и разказа, че именно това са си казали със зам.-председателя на парламента от БСП Кристиан Вигенин, когато са установили, че и двамата са завършили Немската гимназия.
По повод необходимостта народните представители също да бъдат проверявани за зелени сертификати при влизане в парламента, Минчев коментира, че към момента това не се прави, тъй като е възприето схващането, че заради специалния режим на допускане в сградата, тя не е типично публично място. Добави обаче, че това тълкуване трябва да бъде анализирано, защото „правилата трябва да са за всички“.
Евентуалната проверка за зелени серификати би се оказала пречка за влизане в парламента на лидера на „Възраждане“ Костадин Костадинов и неговите съпартийци, които са отявлени противници на всички противоепидемични мерки и искат тяхното премахване.
Приоритетите пред новите управляващи
Минчев нееднократно е посочвал като основен приоритет пред бъдещите управляващи съдебната реформа. Тъй като за по-кардинални промени в структурата на прокуратурата и Висшия съдебен съвет (ВСС) обаче ще е нужно конституционно мнозинство, с каквото четирите преговарящи за коалиция формации засега не разполагат, той определя като първа стъпка реформата на антикорупционната комисия.
Оглавяваната от бившия главен прокурор Сотир Цацаров Комисия за предотвратяване на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) е обект на множество критики за това, че се ползва като своеобразна бухалка.
На първо място минаваме през антикорупционната комисия, защото там също има голям чадър над корупционни проблеми.
Прокараното от ГЕРБ законодателство за т.нар. гражданска конфискация позволява на комисията да образува и води производства за отнемане на имуество дори без наличие на осъдителна присъда срещу проверяваните. Една от основните критики към КПКОНПИ е, че не е известна методологията, по която тя твърди, че установява разминаване между доходи и имущество, което е повод за започване на производство за конфискация.
„Темата за смяната на главния прокурор е много наболяла, но все пак тя изисква малко повече време несъмнено. На първо място минаваме през антикорупционната комисия, защото там също има голям чадър над корупционни проблеми в България. Това все пак минава през обикновено мнозинство, това е първата стъпка“, заяви Минчев в събота.
Като друга обсъждана тема той посочи възможността ВСС да стане временно, а не постоянно действащ орган, какъвто е в момента. Подобна промяна може да мине само чрез редакция на Закона за съдебната власт, която не изисква конституционно мнозинство.
Темата за реформата на ВСС от години е поставяна от Съвета на Европа заради повтарящата се констатация на различни европейски институции, че българският главен прокурор има твърде голямо влияние над подчинените си и ВСС, заради което на практика е безконтролен. Преди дни Комитетът на министрите за пореден път напомни на България, че трябва да ограничи възможността на главния прокурор да влияе върху решенията на съдебния съвет.
Третият основен приоритет на новите управляващи е свързан с бъдещето на специализираните съдилища и прокуратури. Т.нар. партии на промяната искаха тяхното закриване, но краткият мандат на 46-ия парламент не позволи това да бъде окончателно прието.
Специализираното правосъдие трябва да бъде реформирано, то не може да остане в този си вид.
Непосредствено след спечелването на парламентарните избори на 14 ноември от „Продължаваме промяната“ Никола Минчев декларира, че темата ще бъде приоритет и за новата формация. Той обаче не се ангажира с прогноза дали бъдещите управляващи ще предприемат цялостно или частично закриване на специализираното правосъдие.
„Специализираното правосъдие трябва да бъде реформирано, то не може да остане в този си вид. В този си вид за 10 години съществуване на показа никаква ефективност. Напротив, беше използвано като бухалка срещу неудобни и чадър за удобни“, каза той пред БНТ на 16 ноември.
По думите му „има и препоръки на Венецианската комисия за известна специализация в тази област, така че подробно ще ги разгледаме и ще видим кое е най-подходящото, но при всички положения то ще бъде много сериозно реформирано“.
