Освободената от Съвета на директорите на Държавната консолидационна компания (ДКК) Ваня Караганева отрече обвиненията, които станаха повод за освобождението ѝ. В писмо до медиите тя даде отговори относно причините за отстраняването си, което спред нея е било неправомерно.
Във вторник трима членове на съвета на директорите на държавното дружество отстраниха Караганева заради „редица противозаконни действия и безотговорни бездействия“. Те разпространиха безпрецедентно съобщение, в което я обвиниха за серия еднолични решения, несъгласувани с борда. Сред тях бяха промяна на вече одобрен проект за извънсъдебно споразумение с „Дунарит“ за 50 млн. лв., смяна на банката, обслужваща дружеството, с такава, която не е издържала стрес тестовете на Европейската централна банка, както и разрешение ВМЗ да предостави изключителни права за продукцията си на частно лице.
Още в същия ден служебната министърка на икономиката Даниела Везиева определи действията на Съвета на директорите като „добре подготвен компромат“ и поиска оставките на тримата му членове.
„Във всичките си действия се ръководя изцяло и единствено от интереса на държавата и добросъвестно изпълнявам задълженията си“, написа в сряда Караганева като определи решението за смяната си за неправомерно заради неспазени процедури.
Тя обясни смяната на процесуалното представителство на фирмата със съмнения за добросъвестността на предишния контрагент, който е загубил две дела, а още три са само на първа инстанция. По думите ѝ предишният юридически представител е получил над 1 млн. лв.
Караганева отрече да е подписвала еднолично извънсъдебна спогодба с „Дунарит“ за 50 млн. лв., както и че е към момента на избирането ѝ за изпълнителен директор в ДКК е работила и на друго място.
В същото време стана ясно, че антикорупционната комисия (КПКОНПИ) започва проверка на срещу Караганева.
Комисията се е самосезирала по информация от уебсайта на ДКК, според която мотивът за освобождаване на Караганева са „противозаконни действия, които нанасят сериозни финансови щети на ДКК и съответно на държавата“.
Във вторник от партия ГЕРБ отправиха обвинения към служебното правителство, президента Румен Радев и бившия министър на икономиката Кирил Петков. Ден по-късно те повториха обвиненията си, като към тях добавиха и връзка между кантората, избрана от Караганева да обслужва ДКК, фирмата доставчик на машините за парламентарните и президентските избори „Сиела норма“ и "Българската банка за развитие", чийто принципал също е Министерството на икономиката.
Ситуацията в ДКК попадна в интереса на медиите през август, когато тогавашният служебен министър на икономиката Кирил Петков уволни изпълнителния му директор Ясен Спасов. По-рано Петков разкри, че ДКК е плащала ремонти на язовири на завишени цени, възлагани на няколко фирми от друго държавно дружество – „Монтажи“ ЕАД.
Според Петков държавата е била източвана без търгове и обществени поръчки, а контролът е бил скрит под шапката на ДКК. Затова той вкара в борда на компанията Караганева и Валери Белчев, а за изпълнителен директор определи Анастас Гогов.
Последният обаче беше освободен в края на септември, а Белчев стана служебен финансов министър на мястото на Асен Василев, който основа заедно с Петков „Продължаваме промяната“. Така след уволнението на Караганева в ръководството на ДКК вече няма назначения на бившия служебен икономически министър.
