Първото, което ще направи бъдещата управленска коалиция е да промени закона за КПКОНПИ, да превърне комисията в агенция, да ѝ даде разследващи функции и да смени нейния председател Сотир Цацаров. За това се обяви в два последователни дни Кирил Петков, който е номинацията на “Продължаваме промяната” за министър-председател.
"За нас е много важно да натоварим с разследващи функции КПКОНПИ, а не само да пишат едни хартийки, да пишат едни записки, да проверяват едни декларации. Трябва реално, когато има риск от корупция, или има сигнал за корупция, да имат разследващи функции", каза Петков. На въпрос дали това няма да е втора прокуратура, той отговори отрицателно.
В събота пред Нова телевизия другият съпредседател на “Продължаваме промяната” Асен Василев каза, че се надява именно промени в закона за КПКОНПИ да са първият внесен законопроект в новия 47-ми парламент.
Втората по големина партия в парламента ГЕРБ, която остана в изолация след изборите, обмисля вариант да подкрепи номинацията на Кирил Петков за министър-председател.
По думите на депутата Радомир Чолаков депутатите от ГЕРБ могат да гласуват "въздържал се" за правителството, което ще предложат от "Продължаваме промяната”. Той обаче не изключи варианта хората на Борисов да подкрепят правителството.
Чолаков посочи, че както всички ГЕРБ искат да има правителство. "Време е за това", каза депутатът пред Нова телевизия. А как в ГЕРБ възприемат Кирил Петков като предложение за премиер, Чолаков коментира с думите "време е да се поеме отговорност".
Служебният вътрешен министър Бойко Рашков ще бъде предложен за същия пост и в редовното правителство. Това каза пред Нова телевизия в събота съпредседателят на “Продължаваме промяната” Асен Василев. Той потвърди казаното в петък вечер пред Евроком от колегата си Кирил Петков.
Василев обаче отказа да съобщи повече имена на министри с аргумента, че такива ще бъдат обсъждани след постигане на пълно съгласие по коалиционното споразумение. На въпрос защо не е публична втората част на преговорите между партиите, в която се обсъжда структурата на Министерския съвет и персонални назначения, Василев каза, че не е виждал “подобно нещо никъде в света”. Аргументът му беше, че няма как публично да се обсъждат персонални качества на бъдещи назначения.
"Продължаваме промяната" пишат коалиционния договор, който ще предложат за подпис на потенциалните си партньори – БСП, "Има такъв народ" и "Демократична България". Кирил Петков от ПП се надява, че до средата на следващата седмица да е подписан, а преди края ѝ вече да има съгласие за следващия кабинет.
Проведе се първото заседание на 47-ото Народно събрание. Новоизбраните депутати положиха клетва. Сред тях отново е Делян Пеевски от ДПС. Рапърът известен като Ицо Хазарта е народен представител за първи път. 34-годишният юрист Никола Минчев беше избран за председател на НС. Най-важното от заседанието е в това видео.
Лидерът на "Продължаваме промяната" Кирил Петков се надява до края на следващата седмица да бъде подписано коалиционно споразумение между "Продължаваме промяната", БСП, "Има такъв народ" и "Демократична България". По думите му, ако това се случи, дотогава би следвало България да има редовно правителство.
Той каза това на влизане в Народното събрание в петък сутрин, където се провежда първото заседание на новоизбрания парламент.
"Нищо от написаното и публикуваното за БСП и като имена от БСП не отговаря на истината. Нито едно от имената, които се спрягат като заявени от нас, като претенции за министри, за министерства и т.н. не отговаря на истината", каза председателката на БСП Корнелия Нинова на специална пресконференция.
Нинова отрече и твърденията, че четирите преговарящи формации - "Продължаваме промяната", БСП, "Има такъв народ" и Демократична България, са постигнали договорка относно поста на председател на Народното събрание, който да бъде на ротационен принцип, а през първата година председател да бъде именно Нинова.
"Това категорично не отговаря на истината", каза тя.
Нинова допълни, че очаква от мандатоносителя да свика лидерска среща на четирите партии, на която да бъдат изчистени "спорните въпроси". В резултат на тази среща и експертните решения трябва да се подготви коалиционно споразумение с конкретни предложения по дати и по месеци.
По думите ѝ то трябва да бъде обсъдено от Националния съвет на БСП. За целта в началото на другата седмица ще бъде свикано присъствено заседание.
"Продължаваме промяната" са предложили на бъдещите коалиционни партньори да избират всяка година председател на Народното събрание, като така всяка от политическите сили ще може да номинира свой представител за поста до края на 4-годишния мандат.
Предложението е първият председател да бъде лидерът на БСП Корнелия Нинова. По информация на Свободна Европа това е предизвикало напрежение сред част от участниците в преговорите и въпросът все още не е решен.
Редица неправителствени организации поискаха от партиите, които преговарят за съставяне на правителство – „Продължаваме промяната“, БСП, „Има такъв народ“ и „Демократична България“, да бъде създадено независимо звено за управление на горите, съобщи Дневник.
От асоциация „Общински гори“ са изпратили позиция до преговарящите, в която настояват за създаване на самостоятелна структурна единица към Министерския съвет, която да отговаря за стопанисването и администрирането на горските територии.
Организациите се обединяват около становището, че структурата, отговаряща за горите в България трябва да бъде отделена от Министерството на земеделието храните и горите. Част от тях изразиха притеснение от факта, че в досегашните преговори партиите са изразили колебание по въпроса.
Избраният за депутат социалист Крум Зарков не знае дали преговарящите за коалиционен кабинет между „Продължаваме промяната“, БСП, „Има такъв народ“ и „Демократична България“ вече са се договорили за разпределение на министерските постове по схемата 8:4:3:2.
Това коментира самият той в интервю пред бТВ във вторник вечерта. Зарков беше част от преговарящия екип на БСП по темата „Правосъдие“. Преди ден колегата му от левицата Румен Гечев заяви пред БНТ, че разпределението на министерските постове в бъдещия кабинет ще бъде направено именно по тази формула.
Зарков потвърди във вторник, че ще се кандидатира за председателското място на Корнелия Нинова, която подаде оставка като лидер на БСП след изборите на 14 ноември.
По думите му „автентичната лява партия, каквато трябва да бъде БСП, има много по-важни проблеми“ от „т.нар. джендър мания, в която се бориш срещу измислени врагове, за да не се изправиш срещу истинските, които са бедността, неравенствата и корупцията“.
Представителят на БСП в преговорите за ново правителство Румен Гечев съобщи пред БНТ, че министерските постове ще бъдат разпределени между четирите партии по формулата 8-4-3-2.
"Продължаваме промяната", БСП, "Има такъв народ" и "Демократична България" проведоха миналата седмица 18 срещи, за да намерят общите цели в различните сектори. Предстои подписването на коалиционно споразумение, определяне на структурата на Министерски съвет и на хората, които ще заемат министерски постове.
Румен Гечев каза, че преговарящите са се разбрали 8 министерства да са за "Продължаваме промяната", 4 - за БСП, 3 - за "Има такъв народ" и 2 - за "Демократична България".
По-рано лидерката на БСП Корнелия Нинова събра ръководителите на работни групи от социалистическата партия.
"Трябва да има писмено коалиционно споразумение с ясни и конкретни политики. Едва след това да се определи структура и персонален състав на Министерския съвет", каза Нинова.
Над шест часа продължиха преговорите в сектор "Международни отношения" между "Продължаваме промяната", "Демократична България", БСП и "Има такъв народ". Това беше последния цикъл от разговори на експертно ниво между политическите сили за изготвяне на коалиционно споразумение.
"Няма значение дали сме леви, център, дясно. Имаме толкова основополагащи проблеми и толкова много работа за вършене, че когато стигнем до индивидуалните ни различия, България ще е различна", каза Кирил Петков в края на разговорите.
По думите му "четири години е точният срок, в който трябва да свършим работата".
Преговарящите политически партии ще запазят основните външнополитически приоритети на България.
Разговорите за отношенията със Северна Македония бяха последна точка от дневния ред. Преговарящите се споразумяха за "запазване на позицията на България към Северна Македония и надграждането й в конструктивен дух".
Антикорупцията ще е основен приоритет в управлението през следващите четири години. Това каза по време на преговорите в сектор "Финанси" съпредседателят на "Продължаваме промяната" Кирил Петков.
"В момента се три към едно. Плаща се три пъти повече с държавните пари, в сравнение с това, което е необходимо, за да се свърши някаква работа и това трябва да спре", каза Петков. По думите му вторият приоритет ще бъде държавните пари да се харчат ефективно.
Ще следим за нула откраднати пари. Където видим ще хващаме, където хващаме, ще обявяваме.Кирил Петков
"Ще следим за нула откраднати пари. Където видим ще хващаме, където хващаме, ще обявяваме. Надяваме се скоро да имаме и друга прокуратура", каза Петков.
В събота е последния ден от преговорите на експертно ниво между “Продължаваме промяната”, “Има такъв народ”, БСП и “Демократична България” за изготвяне на коалиционно споразумение и стъставяне на правителство.
Преговарящите екипи се обединиха около идеята бюджетът за 2022 г. да се изготви до края на януари. На база изпълнението му и предвид резултатите от анализите на другите преговорни групи е възможна актуализация през юли.
Партньорите в дискусията се съгласиха да има парламентарен контрол върху изразходването на средства формирани на базата на излишък или по-висока събираемост. Идеята е и да се премахне практиката за раздаване на пари в края на годината с постановление на Министерския съвет.
Представителите на четирите политически формации постигнаха съгласие бюджетният дефицит за 2022 г. да бъде между 3,5 и 4,5 на сто.
Те приеха ДДС за 2022 г. да остане същият, но да се направи пълен анализ на ДДС до септември. Прие се да бъде увеличен прагът за регистрация по ДДС, като първата стъпка е той да стане 100 хил. лв., а в бюджета за 2023 г. да бъде заложено да стигне размер от 160 хил. лв.
Има съгласие и по отношение на идеята за запазване на мерките за подкрепа на бизнеса заради кризата с пандемията до края на 2022 г.
Прие се още да се направи анализ за оптимизация на щатната численост на първостепенните разпоредители с бюджетни средства, с цел намаляване на щатната численост до 15 на сто.
Беше прието още да се направи и външен одит на несъстоятелността на КТБ до декември 2022 г.
"Има такъв народ" (ИТН) предлага спортът да се финансира с процент от приходите от продажби на акцизни стоки и Българския спортен тотализатор. Предложението беше представено от Радостин Василев от ИТН по време на дискусия между партиите, посветена на спорта.
Всички политически сили се обединиха около тезата, че българският спорт е недостатъчно финансиран. Василев изложи следните данни: България отделя за спорт 97 млн. лв. годишно, което е три пъти по-малко от това, което отделя съседна Румъния. По думите му Сърбия отделя за спорт 200 млн. долара, а Турция - един милиард.
Според Йордан Георгиев от БСП парите от държавата за спорт трябва да стигнат поетапно един процент от БВП за целия мандат на бъдещото правителство. Нужни са и данъчни облекчения за спонсорите - юридически и физически лица, а общините да бъдат задължени да заделят около три на сто от бюджета си за спорт.
"Продължаваме промяната" (ПП) се обявиха за създаването на нови национални програми, които да засягат всички демографски групи, включително и хората с увреждания. Според Кирил Петков трябва да се помисли как парите в спорта да следват качеството.
Догодина пенсионерите няма да получават по-ниска пенсия от тази, която получават в момента, а минималната заплата занапред ще се определя като процент от средната. Около това се обединиха „Продължаваме Промяната“ (ПП), „Демократична България“ (ДБ), „Има такъв народ“ (ИТН) и БСП по време на преговорите в областта на труда и социалната политика.
Те са на едно мнение и по въпроса, че обезщетението за майчинство през втората година за 2022 г. трябва да е колкото минималната заплата.
Партиите предлагат до 6 месеца да се направи пълен анализ на пенсионната система. Целта ще е да се постигне справедлива индексация на пенсиите и да се създаде нов механизъм на актуализация.
Глоби за доплащанията на ръка над официалната заплата
От ПП поискаха също така големи глоби и криминализиране на доплащанията на ръка над официално декларираните заплати. Глобите трябва да се плащат от работодателя, от счетоводителя и от самото лице, за да се изсветлят осигуровките и пенсионните плащания. От ДБ също смятат, че дългосрочно хората трябва да бъдат насърчавани да се осигуряват върху реални доходи.
От ИТН настояха за законодателни промени, които да премахнат ТЕЛК решението като достъп до лична помощ. Предложението на Елисавета Белобрадова от ДБ беше още по-радикално – тя призова системата на ТЕЛК да бъде изцяло премахната и да се премине към международната система за оценка на възможностите на хората.
„Продължаваме промяната“ (ПП) и „Има такъв народ“ (ИТН) намериха общ език в идеята да се „ребрандира“ България, за да привлече повече туристи.
„Имаме невероятен ресурс, но трябва да го продадем на света по най-умния начин“, каза Кирил Петков от ПП по време на дебата по темата "Туризъм". Той предложи страната да се представя като „една дестинация със сто преживявания“, като рекламира солеността на Черно море (равностойна на тази на сълзата) или родопската теснолинейка (на чиито спирки има фермерски пазари).
ПП предложи и въвеждането на електронни визи на по-ниски цени. Подобна идея имаха и БСП и ИТН.
Три партии настояха визите за България да се издават електронно
Социалистите и „Демократична България“ (ДБ) бяха на едно мнение по въпроса за нуждата от енергийни помощи за хотели и ресторанти заради ръста на цените.
БСП предложи мярката "60 на 40" да се получава при доказан спад на оборота от 20% спрямо 2019 г., а не както е заложено сега – при 30-40% спад на оборота спрямо 2019 г.
ДБ настоява да се премахне концесията за плажове и ски зони. Формацията предлага да се създаде гаранционен фонд, който да защитава туристическия бизнес при криза.
ИТН предложи да се обособят пет стратегически ресора в рамките на Министерството на туризма: морски и планински туризъм, балнео, уелнес и СПА туризъм, конгресен, културен и друг туризъм.
Увеличаването на финансирането на културата да достигне до 1,5 на сто от брутния вътрешен продукт. Около това се обединиха "Продължаваме Промяната", "Демократична България", "Има такъв народ" и "БСП за България" по време на коалиционните преговори по отношение на проблемите в сектор "Култура".
Всички подкрепиха тази идея, но беше отбелязано, че това трябва да се съобрази и с финансовото министерство. Искаме го, но ако има пари, коментира един от лидерите на "Продължаваме Промяната" Кирил Петков.
Предприемачеството не трябва да е табу в културата.Кирил Петков
Според него предприемачеството не трябва да е табу в сектора - трябва държавата да финансира повече, но не може цялата култура да е единствено базирана на публични средства. Част от подкрепата трябва да е частна, а друга коствена.
Според "Продължаваме Промяната" в повече от 80 процента от повдигнатите теми има припокриване между предложенията на другите формации и техните идеи. Те отбелязаха, че е спешно приемането на Националната стратегия за култура.
При сценичните изкуства трябва да има гарантиран фонд "Работна заплата", за да не са притеснени творците в театрите, коментираха от формацията. Според тях е задължително субсидирането от държавата да остане. Предлагат въвеждане на изисквания за атестация и мандатност на директорите. Съгласни са ДДС върху книгите да е девет процента.
Участниците в дискусията на тема вътрешна сигурност от партиите, преговарящи за коалиционно споразумение, се обединиха около идеята за ревизия на дейността на Министерството на вътрешните работи (МВР). На базата на резултатите от тази проверка, която ще се отнася както до служителите, така и до финансите и функциите, трябва да се предприемат законови промени, смятат партиите.
Преговарящите се обединиха около идеята за ревизия на дейността на МВР.
В преговорите участваха представители на „Продължаваме промяната“ (ПП), БСП, „Има такъв народ“ (ИТН) и „Демократична България“ (ДБ).
Според ПП трябва да бъде приет закон за обществения ред, който да регулира работата не само на МВР, а и на другите институции, които имат отношение към сигурността. БСП посочи като свой приоритет в областта на вътрешната сигурност борбата с битовата престъпност.
ИТН посочи като приоритет „деполитизация и демутризация“ в сектора. От партията поискаха и анализ на работата, структурата и функциите на ДАНС. ДБ ще настоява за функционални и персонални промени в сектора и подобряване на противодействието на корупцията.
На базата на резултатите от преговорите ще бъде изготвен документ, в който ще бъдат записани конкретни стъпки, които според партиите ще подобрят функционирането на сектора.
Участниците в разговорите на тема екология предлагат създаването на позицията вицепремиер по климатичните промени в следващото редовно правителство. Тази идея беше подкрепена от представителите на четирите партии, които участват в преговорите за бъдеща коалиция – „Продължаваме промяната“ (ПП), БСП, „Има такъв народ“ (ИТН) и „Демократична България“ (ДБ).
99% от приоритетите се споделят от всички участници.
В края на дискусията Кирил Петков от ПП обобщи, че 99% от приоритетите се споделят от всички участници. Сред обсъдените теми бяха управлението на отпадъците, управлението на водите, незаконното строителство и качеството на въздуха.
ИТН и ДБ посочиха като свой приоритет наблюдението на качеството на въздуха. Борислав Сандов от ДБ предложи да се създаде система за бързо разполагане на временни станции за измерване на качеството на въздуха. Това, по думите на Сандов, може да стане с пускане на дронове, които да проверяват сигналите за замърсяване на въздуха.
БСП се обяви за подмяна на автопарка на държавните институции с цел намаляване на емисиите от вредни газове. ПП и ИТН посочиха като свой приоритет електрифицирането на градския транспорт.
В България трябва да има система за оценка на качеството на образованието в училище. Около това се обединиха всички участници в преговорите на партиите за образованието.
Според Николай Денков, който участваше в разговорите от името на „Продължаваме промяната“, оценката на качеството може да се реализира чрез национално оценяване при стандартизирани условия. Ще се взимат предвид и други фактори, сред които социални условия и квалификацията на учителите, и ще се прави математически модел за очакваните резултати. След това всяко училище ще бъде оценявано в зависимост от това къде се намира спрямо средния резултат.
До 2024 г. оценката за качество може да определя финансирането на училищата.
Според Денков, който е служебен министър на образованието, такава система за оценка на качеството на училищното образование може да има до лятото на 2022 г. „Ако всичко върви добре, през 2024 г. е добре това да е съществен елемент от финансирането - и като качество, и като отчитане на особеностите на училищата“, добави Денков.
„Продължаваме промяната“ (ПП), „Има такъв народ“ (ИТН), БСП и „Демократична България“ (ДБ) обсъдиха и финансирането на образованието.
Според БСП поне 5% от държавния бюджет трябва да отиват за образование. Ирена Анастасова от партията каза, че е нужен нов модел на финансиране на училищата.
Според „Демократична България“ финансирането на образованието трябва да е обвързано с брутния вътрешен продукт (БВП) и 4% да отиват за средното образование, 1% - за висшето образование, и 1% - за науката. Всичко това трябва да е свързано с качеството на образованието, каза Ивайло Старибратов от коалицията.
Според ИТН трябва да има нова и интегрирана формула за финансиране на училищата. Пламен Николов от партията каза, че училищата трябва да получават 10% към бюджетите си, ако имат учители, които искат да повишат своята квалификация и ученици, които участват в олимпиади. От ИТН предлагат училищата да получават средства си директно от бюджета, а не от общините.
ДБ посочи като свой приоритет връщането на учениците в присъствената форма на обучение и създаването на програма за преодоляване на дефицитите, натрупани през годините на пандемията.
БСП поискаха да има безплатни учебници от първи до 12-и клас и по един учебник по предмет, докато от ИТН посочиха, че трябва да има по два учебника по всеки предмет и програмите да са свързани с възрастовите особености на учениците, което сега не е така според тях.
Според Николай Денков от ПП във висшето образование трябва да се „изчистят“ профилите на висшите училища и всяко от тях трябва да е най-доброто в това, за което е създадено. Според него трябва да има изследователски университети, професионални висши училища и образователни висши училища. Приоритет е включването на българските университети в европейските университетски мрежи, каза още Денков.