„Продължаваме промяната“ е „президентска“ партия, доколкото тя подкрепя Румен Радев, но в едно редовно коалиционно правителство от 4 партии той няма как да оказва толкова силно влияние. Това каза дългогодишният журналист и основател на сайта „Булевард България“ Асен Григоров в разговор с Генка Шикерова след втория тур на президентските избори.
„Крайно време е сега, след като всичко мина и стана ясно кой кой е и кой какво ще прави, президентът да разпусне юмрука и да влезе обратно в президентството. Тоест да не се разпростира по ръбовете и по шевовете на президентските правомощия“, каза той.
Изразените от Радев външнополитически позиции по време на предизборната кампания обаче са повод за сериозен граждански натиск върху действията му оттук нататък, смята още Григоров. Още на деня след балотажа президентът изпрати съобщение до медиите, в което изясни противоречивата си позиция за полуостров Крим.
Според Григоров пандемията от коронавирус е един от основните фактори, довели до рекордно ниската избирателна активност, а не умората сред избирателите.
- Как коментирате тази подкрепа, която идва за Румен Радев от страна на „Демократична България“ – 70% и 10% от страна на ГЕРБ?
- Г-н Радев получи огромен кредит за това, че успя да направи така, че да падне в крайна сметка правителството на Бойко Борисов и ГЕРБ от власт. Затова му беше дадена тази „премия“ не само от избирателите на „Демократична България“, но и от много други, които не се асоциират с конкретна партия, но са част от по-модерната прослойка в българското общество.
Тук е много интересно дали тази „премия“ няма да се окаже, че Радев е теглил кредит и да трябва да го връща, защото на прочутия дебат в четвъртък той направи няколко изказания, свързани с външната политика на България, които меко казано не бяха подходящи. Аз казвам това с цялото съзнание, че реално правителството движи външната политика на България и по-голямата част от позициите, които България като държава заема на международни форуми, дори като формулировка на официални позиции по международни въпроси, те се решават от правителството, а не от президента.
Президентът обаче е важен символ. Той е като онзи кол, на който знамето и забито и всички трябва да гледаме към него. Това, което той изговори, сигурно е било с идеята да спечели някакъв въображаем русофилски електорат, но то не звучи никак добре.
Според мен ще има и е редно да има сериозен граждански натиск върху това, което Румен Радев ще прави в началото на втория си мандат.
- Вашето обяснение какво е, защо привържениците на „Демократична България“ припознаха по-скоро ляв кандидат.
-Тук не ставаше въпрос за ляво и дясно. Причините са две, три и повече, но битката в момента не е ляво-дясно. Битката е да се разделим с един модел, който за 10-12 години доведе до това, че ако другите тичаха бързо нашата държава стоеше на едно място. А 12 години са светлини години на темпото, с което се развива светът, обществото и така нататък. И много от активните политически хора, които отиват да гласуват, около 40-тина процента, искат да се прекъсне предишния модел и да се отиде на нещо ново.
„Демократична България“ не успяха да се справят със задачата на президентските избори, ако изобщо са искали да решават такава задача. Защото понякога задачите са трудни и на човек не му се решават. Ако са искали да решават тази задача, те можеха да я решат, според мен, с един много по-прост ход. А именно още края на лятото да издигнат собствен кандидат, да застанат зад него твърдо. За мен идеалната фигура в тази политическа ситуация беше това да е кандидат Христо Иванов.
- А той защо не се кандидатира?
- Аз смятам, че ако Христо Иванов се беше кандидатирал, той със сигурност щеше да отиде на втори тур. Тъй като самият професор Герджиков, абстрахирам се от политическата му подкрепа, то си личеше, че той е в някакъв друг мач, в който хич не му се играе. Той нямаше бензин, за да върви бързо през тази кампания. Христо Иванов щеше да е еднозначно припознат от привържениците на ДБ, щеше да бъде вероятно и от части припознат от част от гласоподавателите на ГЕРБ – меката периферия.
Третата голяма греда беше издигането на Лозан Панов, от което аз съм изненадан. Аз съм ошашавен от това, което видях от този човек. Ние сме живели със съвсем друга представа за това какви са му позициите, как говори, какво защитава. Това, което изведнъж изскочи из зад тази кандидатура. Така да се каже, ние познавахме тялото и фигурата, но не познавахме ума. И умът ме изненада.
- На пресконференцията си Румен Радев каза, че не се сбъднахме очакванията, че гражданите ще са изморени. Само че избирателната активност наистина беше изключително ниска. Тя най-вероятно се дължи на умора. Вие как мислите?
- Аз смятам, че факторът COVID се подценява много. И на предишния тур имаше коментари, но не се засяга фактора COVID. Хората си стоят по домовете, страх ги е да излязат и ги е страх да контактуват с други хора, защото ги е страх и да се ваксинират. Според мен това допринася с около 10-12% към ниската активност. Иначе не виждам хората да са изморени. Напротив, виждам хората да са доста политически активни. Аз гледам по това какво се четеше в нашия сайт, какво се четеше преди една година, какво се чете сега, как се слуша нашия подкаст, какво се слушаше в нашия подкаст преди 6 месеца и какво се слуша сега. Ако сравните колко на брой млади хора са гласували на тези избори, вие ще видите, че има чувствителен брой млади хора, излезли да гласуват на тези избори. Разбира се, те са привлечени от по-скоро антисистемни партии като „Продължаваме промяната“, „Има такъв народ“, „Възраждане“ и подобни, но това не е заспал народ. Винаги има една част заспал народ, но той ще си остане заспал.
- Радев каза още, че не се е появило етническо напрежение. Вие как ще коментирате от последните дни напрежението, което се появи от заплахата от гласовете, които идват от Турция? Каквото и да говорим, те имат определен таван и да този таван е най-много 90 000. Факт е, че имаше пропаганда на местно ниво от страна на турските медии. Но нещо драматично там като гласове нямаше как да се случи.
- Единственото, което мен ме притеснява в цялото нещо е, че така наречената дълбока държава в екстремни ситуации не се поколебава да използва дори само изразите „етническо напрежение“. Борисов на излизане от гласуването държа една дълга реч, част от която беше тезата „ние сме на ръба на етнически конфликт“. Според мен политик на неговата позиция никога не би трябвало да си позволява такова нещо, защото аз в България никога не съм виждал етническо напрежение. Никога не е имало напрежение на етническа основа. Така че това са спекулации, свързани с резултатите от изборите. По никакъв друг начин не мога да го коментирам и не ми е приятно, че се случва.
- Кой имаше интерес от това противопоставяне в периода между двата тура, защото знаем, че обикновено националистическите партии и ДПС използват тази тема, за да мобилизират електоратите си преди избори. В случая това се случи преди втория тур на президентските избори. Каква беше целта на това изкуствено напрежение, което се създаде.
- Според мен цялото усилие беше концентрирано като копие в парламентарните избори и това, което се случи между първия и втория тур беше реакция на случилото си. Няма никакъв практически смисъл.
Казвам това и се замислям, че може и да е имало смисъл. Защото целият вой, който се вдигна тук, включително и целият натиск, който се оказа с привикването на турския посланик и така нататък, може и да е изиграло роля за това турската държава, която на първия тур имаше някакво отношение към българските избори, сега да се дръпне.
- Това, което целеше ДПС на парламентарните избори беше много различно от на президентските. Миналата седмица те трябваше да влязат в парламента…
-Не само да влязат. Те трябваше да влязат с много силна група.
- На фона на намаляващата подкрепа в България за тях. Те имат в България около 10 000 гласа по-малко.
- Точно така. Те трябваше да влязат в парламента според някакъв „план А“, който включва ГЕРБ печелят изборите, правят коалиция с ДПС с някаква част от БСП и управляват. Мисля, че това беше планът, върху който се е работил. Сега, на „план Б“ също не му пречи да влезеш с голяма парламентарна група от около 35 депутати. Тогава пак имаш повече значение, отколкото ако влезеш с 15-20 души. Това е малко игра на „Монополи“ – колко позиции ще заемеш на дъската. Така че от гледна точка на ДПС това си е заслужавало цялото усилие.
- Според „Алфа Рисърч“ 96% от поддръжниците на БСП са подкрепили Румен Радев за президент. Тоест изявлението на Корнелия Нинова не е оказало съществено влияние.
-Според мен е оказало обратно влияние.
- Мобилизиращо. Защо?
- Защото, може би, Корнелия Нинова не е припозната в ядрото на БСП като естествен лидер. Но електоратът на БСП е най-естественият електорат на Румен Радев – този Румен Радев от преди протестите. Защото тогава беше друг Румен Радев, който говореше, че трябва да се свалят санкциите срещу Русия, където и да е отидеше. Все едно, че не беше български президент, а беше шеф на някоя от републиките там. И този електорат на БСП си припознава Румен Радев. И те са отишли и са гласували за него. Те не останаха и много, нали виждате резултата от парламентарните избори предишната неделя. Това е вече съвсем свито ядро на фона на това, че от другата страна гласуват младите. В ядрото гласуват една по-зряла група хора, които биографически са свързани с БСП, със социализъм, с братушки и каквото друго в тази смислова редица се сетите.
- По повод изказването на Корнелия Нинова, в което тя определи „Продължаваме промяната“ като президентска партия, според Вас можем ли да я приемем като такава?
- По-скоро да, въпреки че не съм 100% сигурен. Очевидно е, че „Продължаваме промяната“ е партия, която подкрепя Румен Радев. Доколко вече в развитието на политическата ситуация, защото все пак в тази коалиция ще има поне 4 партии, не съм сигурен дали Румен Радев ще има толкова силно влияние върху управляващото мнозинство и следващото редовно правителство. Със сигурност ще има, обаче аз смятам, че е крайно време сега, след като всичко мина и стана ясно кой кой е и кой какво ще прави, президентът да разпусне юмрука и да влезе обратно в президентството. Тоест да не се разпростира по ръбовете и по шевовете на президентските правомощия.
