Коалицията на промяната ще има нужда от спокоен гръб в президентството. Това каза в интервю за Свободна Европа професорът по политическа философия към Нов български университет Стефан Попов.
По думите му дебатът между Румен Радев и Анастас Герджиков, провел се в края на предизборната кампания, е бил скучен, а сблъсъкът, който виждаме, е по-скоро между политическите сили. Като пример Попов посочи активизацията на ДПС, но допусна, че партията няма да успее да мотивира избирателите си на балотажа, така както стори с Мустафа Кардайъ.
Според Попов "пробив" при Радев е била позицията на президента, че Крим е руски. От тезите на Герджиков Попов разкритикува твърдението, че смяната на лица в прокуратурата няма значение.
"А това е категорично невярно. Смяната на лица има огромно значение, освен това – смяната на лица ще доведе до структурна промяна", каза преподавателят.
- Какво Ви направи впечатление в този дебат? Първо, интересен ли ви беше?
- Не. Скучен беше, но аз не съм и очаквал друго. Дебати президентски в България не се водят или дори да са се водили, пак са били скучни и не ги помним. Този е първият по-амбициозно направен между двама основни кандидати. Трябва веднага да кажа, че и американските дебати, които се водят от 60-та година, там има един известен телевизионен дебат между [Джон] Кенеди и [Ричард] Никсън, с който започват серията дебати оттогава, поради телевизията, това е причината, те се подчиняват на телевизионна логика. Това, което мина през телевизията, е 90% впечатления, усещания, импресия, чувства и т.н. 10% или понякога 5% са съдържателни политически позиции, които са важни.
В това отношение българският дебат е много назад. Не са достатъчно артистични двамата участници, особено Румен Радев. Една близка във Фейсбук го нарече "киборг", а другия – "човек". Но това e, което телевизията продава. Единият е по-стегнат, той се отпусна за пет години много, но по-стегнат, армейски, такъв тип в рамка. А Анастас Герджиков един малко по-разигран, малко по-интелектуално го дава, по-разчупено. Това е, което се вижда 90 на 100. От тук се изважда и в САЩ, и във Франция, и в целия западен свят, където има дебати, от тук, от тези впечатления следва люшване на и без това люшкащия се електорат от междината.
- Има ли шанс, според вас, този дебат да обърне първоначалните резултати?
-Не, не. Това е политически избор, в този случай повече, отколкото друг път. Това, което се сблъсква, не е това, което виждаме в телевизията. Сблъскват се ГЕРБ от една страна, основно ГЕРБ, и от друга страна няколко партии, които се надявам да направят коалиция на промяната с ключовата дума "промяна". На страната на ГЕРБ в този случай, на втория тур, ще застане ДПС. Аз не мисля, че те ще успеят да наелектризират толкова много електорат, колкото за г-н [Мустафа] Карадайъ. Но така или иначе ще докарат много, много гласове, нови за Анастас Герджиков. Така че сблъсъкът тече между политически сили, които ние виждаме в екраните, представени през двамата кандидати.
- Т.е. ако можем да обобщим – самият дебат, който видяхме вчера, няма да окаже кой знае какво влияние върху избирателите, но върху избирателите в момента влияе преразпределението на вота от парламентарните избори. Това ли е?
- Да, но нека да добавя следното нещо. Има извън впечатленията кой кого харесал, ей така – интуитивно, в дебата се чуха няколко базови позиции, които са важни за някаква неголяма част от хората. И те ще преместят избиратели във втория тур. Едното е изключително разочароващото съобщение от Румен Радев по линията Русия-Черно море и най-вече Крим. Това да кажеш, че Крим е руски…
- Вече има реакция на Украйна, трябва да кажем, че българският посланик там е привикан.
-Да. Това да кажеш "чий е, руски е", първо, очевидно не си подготвен достатъчно, за да кажеш "е, чий е", това не е убеденост. А "ами руски е", един вид фактически е руски. Въпросът обаче е друг – "чий е", легитимно "чий е", и той не е руски, както знаем. Това нещо ще разочарова както мен, така и много други хора, както и идеята за демилитаризация на Черно море, както и изобщо руското тежнение. Това от една страна при Румен Радев мисля, че беше единствената точка отрицателна.
- Да, на пробив.
-На пробив в иначе монолитното му поведение. И доста високата компетентност, която показа. При Анастас Герджиков има серия. Първо, не само позиции, но и едно такова заядливо, на дребно подхвърляне, закачане, щипане, захапване, което не отива на президентския дебат. Но то минаваше през цялото му присъствие. Второ, не е редно преводачът, който е работил толкова години върху "Политика" на Аристотел, едно от фундаменталните съчинения в световната история по политическа философия и политическо устройство, да не познава добре конституцията и да говори за "обединител, обединител, обединител".
- На вас не ви ли се струва, че малко като две агитки се [държат]? Знаят ли българите какво избират, каква институция избират – въобще пълнежът зад тези емоции?
- Трябва да кажа, че изборът на президент в България от години, от десетилетия вече, е една мащабна травеститна операция, в която целият народ избирател се възбужда кого ще изберем, кой е нашият, кой ни трябва, кой ще ни обединява, кой ще ни е лице, кой ще свърши работа.
- Ама каква работа може да свърши президентът?
- Така. И най-накрая се стига до това кой ще свърши работа, защото тази страна се нуждае от свършване на работа. И погледът от изпълнителната власт, която върши работа добре или зле – последните 10 години много зле, се обръща към чудотвореца президент, който ще свърши работа. Във всякакви контексти последните 30 години това действа по този магически начин. Примерно, за да го изберат, [Георги] Първанов каза: "Аз ще бъда социален президент". Ама кой те пита изобщо какъв... Какво значи социален президент? Асоциален ли може да бъде? Или несоциален?
След това винаги е било така. Сега Герджиков и Радев се сблъскаха най-вече по въпросите кой какво ще прави и започнаха да навлизат в територията на изпълнителната власт. То не бе "Марица-Изток", то не бе зелени сделки, то не бе възстановителни пакети, то не бе енергетика, то не бе въоръжаване, то не бе ваксинациите – това всичко е извън тяхната територия.
Президентът има един двойно построен профил. Единият – този, който е залегнал в конституцията, казва: "Олицетворява единството на нацията". Можеше да бъде само "олицетворява нацията", тъй като единство на нацията е тавтология. Има я нацията, тепърва ли единство ще постига, щом я има и има конституция, значи тя е достатъчно единна като политическа общност. Това "олицетворява" е лице се разхожда напред назад, раздава медали, кръщава и прекръщава улици, подписва договори, които са организирани, подготвени, постигнати от изпълнителната власт...
- Е, има някои функции, които са за леко ограничаване на [останалите власти]...
- Точно така. И има една група функции, които ограничават парламентарните мнозинства да не изкукуригат напълно и да вършат някакви безобразия, да отидат в крайност. Аз съм за засилване на контролните функции на президента и участието му в различни квоти при назначаването [на определени постове, например членове на Конституционния съд и Съвета за електронни медии].
Оттам нататък има една втора функция, която е при извънредни обстоятелства. Нея я видяхме много за кратко преди 24 години, когато България се срина под тежестта на хиперинфлацията, БСП фалира и тогава президентът [Петър] Стоянов постигна набързо едно споразумение. Това е.
Сега имаме друга, подобна ситуация – България 10 години е нарастващо криминализирана държавност. Това, което наричат превзета държава, аз я наричам криминална. В най-известните американски списания беше наречена мафиотска държава като Венецуела, като Судан, като други. Какво единство на нацията на Венецуела? Как така да бъде [президентът] неутралният олицетворяващ единството на нацията, ако си в мафиотска държава? Разбира се, че е длъжен да заеме страна. [Радев] я взе даже много късно, преди 2 години, но му трябваше време да се опомни. И сега е взел страната против корупция, против превзетата държава и криминалната държава, против тези, които вече са осветени като нейни агенти и носители. Това са прокуратурата и нейния шеф [Иван Гешев], това е целият ГЕРБ естаблишмънт, това е ДПС, което винаги успява под чадър някак да се вмъкне в тази история. Той е длъжен да го направи.
- Чакайте малко, защото това звучи много хубаво, но ако това е поза и това е печелившата позиция в момента пред избирателите? Вижда се трендът – искат се нови партии, партии срещу статуквото и не можем ли да допуснем, че всъщност това е един пиарски продукт?
- Не мисля така. Защото това тече от две години. И се радикализира. Противопоставянето на Радев минава не само през приказки, не само през заклеймявания някакви, не само през тежки клетви срещу ГЕРБ и не само през онова т.нар. "сваляне на доверие от правителството", което няма никакъв практически смисъл. То минава и през профила на служебните правителства, които Радев назначи. Неговото първо служебно правителство, което назначи преди 3-4 години, беше коренно различно от последните две. Той вярваше, че тази страна си върви горе-долу добре, когато повечето като мен не вярваха, че върви добре.
Сега назначи две правителства, които отварят, разлистват и показват това управление какво е правило. Това няма как да е поза. Това са реални действия.
- Фронтът, който Корнелия Нинова отвори в последните към Радев, подкрепа ли е всъщност за Герджиков, според вас?
- Не. Това ще накара много колебаещи се, а и десни хора, да се замислят какво става в БСП. А там става някакъв качамак отдавна – ужас е, те ще се избият помежду си. И тя [Корнелия Нинова] няма тази легитимност, по-скоро би провокирала подкрепа за Радев от тези, които иначе никога не биха го подкрепили, тъй като не подкрепят и нея. Тя се оттегли от собствената си кандидатура.
- Според вас проф. Герджиков десният кандидат ли е? Ако помните той така тръгна – при представянето на номинацията му проф. Николай Овчаров го нарече точно така: истинският десен кандидат. На тоя фон пък другият десен кандидат - Лозан Панов събра много малко гласове. Да очакваме ли преливане на десен вот към Герджиков?
- Когато имате доминираща престъпна група в една държава коя част от нея е дясна и лява и коя е умерена, е малко трудно да се каже. Анастас Герджиков би бил един кротък президент, в това няма съмнение. От гледна точка главно на издигналите го ГЕРБ – трябва точно такъв президент, защото кроткият президент олицетворява тихото, спокойно, лелеяно единство на нацията.
- Какво би се случило ако проф. Герджиков спечели? И може би по-големият въпрос, който стои зад това е, балотажът какво значение има за политическата ситуация в страната?
- Мисля че, ключовата дума "промяната" с нейните три плюс евентуални части, с евентуално участие на БСП, е добре да има спокоен президентски гръб. И също да има говорител срещу пленената държава, корупцията, ролята на прокуратурата, необходимостта от съдебна реформа. Анастас Герджиков категорично каза, че смяната на лица няма никакво значение. А това е категорично невярно. Смяната на лица има огромно значение, освен това – смяната на лица ще доведе да структурна промяна. Никой няма да направи структурна промяна, бидейки влюбен в главния прокурор. Добре е да има един бекъп, един гръб, който да подпира тази вълна, която е нова и крехка. Това вероятно ще е една коалиция от четири партии, която дано да издържи една или две години и след това да има извънредни избори. По-добре и повече да продължи. Но, ако през това време отзад има една тиха, не бих казал бомба, защото той [Герджиков] не е човек на бомбите. Той управлява зле Софийския университет и затова го пращат да става президент.
- Какво имате предвид?
- Софийският университет е един от най-зле управляваните университети. Аз избягвах оттам поради тази причина преди четири години.
- Вие в момента сте в НБУ.
- Да, избягах от Софийския университет, защото там беше едно чудо и то не се променя. И той е един държач на консенсуса, олицетворение на единството и спокойствието.
- Понякога консенсусът не е ли добър или в кризисни ситуации последното нужно на една държава е консенсус?
- В кризисни ситуации никакъв консенсус не може да има. Той така или иначе е разклатен. Страната е разделена и тя трябва да тръгне по алтернативен път, след това ще имаме консенсуси.
- Т.е. ако се върви по алтернативен път ще се стигне до консенсус, а няма да се задълбочи разделението, така ли?
- Да, държавата трябва да бъде изчистена. Това прочистване почна преди няколко месеца, но тази държавата трябва да бъде преподредена и сложена на мястото си. Ние не можем да търпим това, което става.
