В събота десетина националисти нападнаха центъра Rainbow, който е място за обсъждания на общността ЛГБТ. Мебели и техника бяха изпочупени, а момиче беше ударено по лицето.
Само два дни по-късно в студиото на голяма национална телевизия се появи един от заподозрените за деянието Боян Станков-Расате, който получи възможност да говори за събитието. В крайна сметка, в понеделник вечерта имунитетът му бе свален, но това не му попречи във вторник вечер да получи изява и в БНТ като кандидат за президент.
„Нека да е ясно веднъж за винаги, че медийният плурализъм не изисква във всеки разговор във всяко студио да бъде представена и точката на жертвата, и точката на извършителя, на престъпника често“, казва юристът и експерт по медийно проф. Нели Огнянова.
По думите й медиите и политиците носят голяма отговорност за това проблемите, свързани с правата на човека да не стоят добре. Тя припомня за изказвания на Бойко Борисов, Красимир Каракачанов, Вежди Рашидов и Нона Йотова, както и за множеството присъди за България в Съда по правата на човека.
„Ромите, хомосексуалните хора и чужденците, според данни от изследвания правени по темата, са сред най-засегнатите в България“, казва още проф. Огнянова.
Можете да слушате Студио България и в Spotify.
- Как се случва така, че политиците участват в речта на омразата дори без да размахват нож в Рейнбоу Хъб, Сингъл Степ, или което и да е подобно пространство?
- Говорим за т.нар. публичност. Трудно е да се премине в теоретичен разговор, след чутото. Аз се присъединявам към тезата, че тук става въпрос за живот. Правата на човека не са доктрина, затворена между кориците на книга.
В България, за съжаление, в медийната публичност нещата не стоят добре от гледна точка на защита на правата на човека, дори ако говорим само за публичните фигури, а не генерално в по-общ план, включително за медиите.
Ако се върнем към публичните фигури, според Съвета на Европа, те се делят на хора, които вземат решения за много хора и т.нар. знаменитости.
Понеже сега сме в политическа кампания нека да говорим за политиците. Ако се вгледаме в тях, ще видим с много голяма изненада, че ако има едно лице, което казва „в ГЕРБ всички сме нормални, няма гейове“, държавата какво го прави това лице – министър-председател.
- Борисов.
- Това е Бойко Борисов.
- Борисов, бившият министър-председател, който мисля, че в първия мандат беше казал, че „в ГЕРБ жените харесват мъже и мъжете харесват жени“. Това беше тогава явно основно послание за героизъм.
- Говоренето на плоскостта „нормално-ненормално“, за мое най-голямо съжаление, прави така, че да изглежда, че „нормалността“ е при хетеро хората, а „ненормалността“ е при хомосексуалните.
Един друг човек, който казва „да се върнем към нормалността в семействата“, Красимир Каракачанов, е какъв много дълго време – коалиционен партньор и вицепремиер. А един друг човек, който казва „гейовете са олицетворение на всичко най-лошо, нещо повече те са комбинация на всичко най-лошо – най-долните качества на жените, съчетани с най-долните качества на мъжете“ в България, го прави какъв – министър на културата дълго време и по-късно председател на парламентарната комисия по медии и култура.
- Става дума за Вежди Рашидов тук, нали така.
- Става дума за Вежди Рашидов.
- Да просто да споменаваме имената на хората, когато споменаваме такива цитати. Когато говорим за медии – те съучастват ли и колко в тази работа. Колко допустима реч на омразата забелязвате в българските медии, в такива слова на политици, без физическа агресия.
- Да разширим малко разговора. Ние наистина говорим за хомофобия и хомофобско говорене, но става въпрос и за ксенофобия, за правата на различните. Нека да е ясно веднъж за винаги, че медийният плурализъм не изисква във всеки разговор във всяко студио да бъде представена и точката на жертвата, и точката на извършителя, на престъпника често.
Спомняте си, че преди време имаше дори граждански протести, в които хората се събираха под лозунга „Фашизмът не е мнение. Фашизмът е престъпление“. Така че медиите носят много голяма отговорност тогава, когато трябва да представят гледната точка, когато трябва да вземат позиция, а водещите трябва да бъдат подготвени.
Сега, по време на предизборната кампания, когато говорят политици въпросът е в каква степен медиите и водещите, трябва да проявяват търпимост към това, което се говори.
Струва ми се, че от никъде не следва, поне от правото не следва, че ако в едно студио се говори противоконституционно и противозаконно, водещите са длъжни да издържат това. Разбира се, отделен въпрос е защо този тип хора са поканени в студиото, имам предвид политици като Расате.
- За да се позоват на Петата поправка на Американската конституция например.
- Точно така, но нека да вземат предвид, че България е много съдена от Съда за правата на човека. По отношение на Волен Сидеров и други типични фигури, по които очевидно българското право, въпреки че съществува, не работи достатъчно активно.
Само в последния месец има две нови решения на Съда за правата на човека. И двете са свързани с Волен Сидеров. Едното е от хора от еврейски произход за една фраза, която представлява отричане на Холокоста.
Другата също е на етническа основа и там е се говори по друга много засегната етническа група – ромите. Ромите, хомосексуалните хора и чужденците, според данни от изследвания правени по темата, са сред най-засегнатите в България.
Така че много е важно как медиите действат и по време на някои кампании, които се провеждат. Непременно трябва да спомена Истанбулската конвенция и да кажа, че в студиото се допускат политици, които казват, че за тях Истанбулската конвенция „е краят на света“.
Това е Нона Йотова например. Допускат се политици, които говорят, че са склонни да подписват коалиционни споразумения само ако другите участници в предизборно споразумение споделят тяхното неприемане на Истанбулската конвенция (БСП - бел. ред.). Както знаем конвенцията е един международен правен инструмент срещу насилието. Така че това е един много дълъг процес, свързан и с образование също така. Медиите трябва да заемат своето място и в образованието на хората.
