В събота десетина националисти нападнаха центъра Rainbow, който е място за обсъждания на общността ЛГБТ. Мебели и техника бяха изпочупени, а момиче беше ударено по лицето.
Само няколко месеца по-рано, по време на кампанията преди изборите през юли, отново имаше подобни акции срещу общността. Тогава обект на атаките беше център на фондация Single Step.
„През юли никой не пострада физически и тогава на това се гледаше като на „дискусионните клубове“ на двете враждуващи едва ли не страни“, каза по този повод пред Свободна Европа Николета Габровска, изпълнителен директор на фондацията.
По думите ѝ в момента реакцията е по-различна само защото конфликтът е имал „физическо измерение“, но въпреки това хората не си дават ясна сметка, че всъщност „националистически, екстремистки групировки и движения на практика казват, че едни хора нямат право да живеят“.
„Просто политиците трябва да разберат, че това не е една тема, която трябва да се прехвърля като горещ картоф от министерство на министерство, защото никой не иска да я пипа и защото тя е твърде токсична и губи гласове“, смята Габровска.
„Мисля, че те ще разберат, че не им губи гласове, а че това е някаква базова, цивилизационна граница, която няма как да продължаваме да прекрачваме“, добави тя.
Можете да слушате Студио България и в Spotify.
-В предишната предизборна кампания при вас в Single Step също имаше такива неща. Колко пъти се случи и защо?
-Това, което се случи през май и юни, бяха неколкократни нахлувания на групи мъже с видими знаcи на Български национален съюз (БНС). Тогава те бяха „много по-възпитани“ т.е. нямаше хващане на нож и никой не беше ударен. Но те заплашваха вербално и с присъствието си на наши събития – показване на филми, четене на книги. Тогава те казваха, че „идват да си говорят с нас“. Полицията беше достатъчно бърза, за да дойде.
-А какво трябваше да констатират?
-Дали едни хора имат право да съществуват на този свят, или не. Става въпрос за пространството The Steps, което е отворено за публични културни и всякакъв друг тип събития, включително и кафе. Всеки може да дойде там по всяко време на деня. Това бяха събитията, на които те идваха физически. При два други случая те вандализираха фасадата ни с яйца, спрейове, стикери и какво ли още не. За всички тези събития и атаки, не само при нас, но и на други ЛГБТ-събития, свързани с представяне на книги и прожекции, всички преди изборите, които бяха юли. За всички тези събития бяха подавани сигнали към органите на реда, бяха писани писма до МВР и въобще всички институции бяха уведомени.
-Вие имате ли свидетели?
-Имаме. Ние самите сме свидетели. Освен всичко останало, хората, които предвождаха тези групи, те си бяха пуснали Youtube лайвове, т.е. абсолютно всичко това е записано. Има видеа, които в момента са в социалните мрежи.
-Викани ли сте на разпити след това?
-Викани сме на разпит. Миналата седмица започнахме да ходим допълнително на разпит. Но всички други материали – снимкови, видео, всичко е предоставено на институциите.
-Как си обяснявате, че в момента обществената реакция е по-силна? Снощи имаше протест пред Съдебната палата. Събраха се над 200 души. Медиите съобщават за най-различни искания. Най-вече за промяна на Наказателния кодекс. Доста политици бяха там, кандидати. Има и политическа реакция.
-Политическата реакция в случая е най-важна, защото няма кой друг да промени Наказателния кодекс, освен хората, които ще стигнат до Народното събрание.
-Става дума за това престъпленията от омраза да бъдат допълнени като основание и с хомосексуалността, която в момента я няма.
-Точно така. Сексуалната ориентация и половата идентичност да бъдат допълнени като признак, за да може подобен тип престъпления, които не са просто да счупиш прозорец на къща, а са престъпления, които са с особен мотив, които имат сериозно съобщение в нашето общество. Те да бъдат наказвани и разследвани поради тяхната специфика. Както убийството, което се случи в Борисовата градина през 2008 г. на студента по медицина, отново е от подобен тип хора, които тогава твърдяха, че „прочистват парка от гейове“. Тогавашното убийство, както и сегашното престъпление, защото това, което Боян Расате прави е престъпление, те не са нищо повече от хулигански актове в очите на разследващите органи.
-Защо този път обществената реакция беше по-силна?
-През юли никой не пострада физически и тогава на това се гледаше като на „дискусионните клубове“ на двете враждуващи едва ли не страни, защото незнайно защо в България всички акции срещу ЛГБТ общността, хората ги гледат като двете страни по един въпрос, които си се карат и нас това не ни касае. Сега, като че ли, и физическият аспект на това, което се случи, накара политическите партии да разберат, че няма как да продължават да пазят мълчание, защото е застрашен животът на едни хора. И колкото по-ясно си даваме сметка, че националистически, екстремистки групировки, движения и т.н. на практика казват, че едни хора нямат право да живеят, тогава може би ще стане ясно на обществото, че не си говорим просто за демонстриране и парадиране, а за човешки живот. За съжаление не сме стигнали до там хората да се припознават, че това е чисто човешки проблем. Явно трябваше да се стигне до физическото измерение на нещата.
-Вие сама казахте, че това не е просто нахлуване в чужда собственост. Това е със съвсем различен двигател и мотив. Как си представяте, кога в Българя политици ще започнат да ходят на Прайд, кога ще започнат да се сещат за подобни теми – не само, когато Боян Расате дойде да размаха нож или мачете?
-Човешките права в момента са символ на грантаджийство и на някакъв тип шмекеруване с някакви средства. В България, когато казваме „човешки права“, не можем да разберем, че едни жени няма как да бъдат бити и убивани вкъщи, без това да е престъпление с особена тежест. Че едни хора няма как да бъдат бити в парка, защото приличат на гей и това да не е с особена тежест, че расизмът е расизъм и когато на стадионите се крещят обидни изрази по този начин, защото има чернокожи играчи на стадиона, това не е просто, защото „това се случва на мачовете“, а всичко това касае едни реални живи хора и техния живот.
Аз вярвам, че Наказателният кодекс може да бъде променен и това не е някаква особена смелост да бъде направено. Просто политиците трябва да разберат, че това не е една тема, която трябва да се прехвърля като горещ картоф от министерство на министерство, защото никой не иска да я пипа и защото тя е твърде токсична и губи гласове. Мисля, че те ще разберат, че не им губи гласове, а че това е някаква базова, цивилизационна граница, която няма как да продължаваме да прекрачваме.
