Може и да не сте разбрали, но български състезатели са световни вицешампиони в няколко дисциплини в плуването и леката атлетика. Постижението им изглежда още по-значително, като се вземе предвид, че атлетите са със Синдром на Даун. И че това е първото им участие на Световните игри, в които се състезават най-добрите спортисти със Синдром на Даун.
22-годишната Радена Ангелова спечели сребърен медал в бягането на 400 метра. 16-годишната Христослава Колева завоюва два сребърни медала – в плуването на 25 метра свободен стил и 25 метра гръб.
15-годишният Боян Вандов, 14-годишният Александър Асенов и 19-годишният Емилиян Костадинов също бяха част от отбора, представил България успешно в първото си участие на тазгодишните Световни игри за хора със Синдром на Даун, които се проведоха в италианския град Ферара между 4 и 11 октомври.
Когато заминават за Ферара състезателите и техните треньори не очакват да постигнат такъв успех. „Но се оказахме по-добре подготвени, отколкото очаквахме“, каза пред Свободна Европа треньорът им Слав Петков.
Съмненията им идват от факта, че за пръв път български спортисти участват на Световни игри за хора със Синдром на Даун. И от нивото на развитие на спорта за хора с интелектуални затруднения в България изобщо.
„В България по принцип спортът за хора с интелектуални затруднения е абсолютно неразвит“, казва Слав Петков. „Ние полагаме първите основи, и то само на територията на София и няколко града извън София, където има клубове. Единствената ни по-силна конкуренция засега остава в чужбина“, добави той.
Слав Петков започва да развива спорта за младежи с интелектуални дефицити от нулата. Учи ги да тичат, да скачат, да плуват. И вижда напредъка им не само в спорта.
„Когато започнах да се занимавам с това нещо, подбрах младежи от Трето помощно училище [Център за специална образователна подкрепа „Едуард Сеген“] с аутизъм, Синдром на Даун, с детска церебрална парализа и с умствена изостаналост. Част от тях в началото бяха невербални“, разказа той.
„Мога да кажа, че вече са интегрирани на 100%. Имат мечти, имат си цели, които следват. Вече са младежи, реализирани не само на пазара на труда, а и като личности.“
Сега много от възпитаниците на Слав Петков участват в редица дейности в социалния център в столичния квартал „Орландовци“ и работят в сладкарницата към него „Малката къщичка“.
Средствата за участието си в спортни състезания, включително и Световните игри във Ферара, състезателите събират само от работата си в сладкарницата и от дарения.
„Надявам се след тези резултати, които показахме, и това че наистина донесохме медали за България, да имаме някаква държавна подкрепа, за да можем да се явяваме и на следващите състезания“, каза той.
Сега Слав Петков е преподавател в Национална спортна академия (НСА) по адаптирана физическа активност и председател на Балканската федерация по адаптирана физическа активност. Но преди години изобщо не си е представял, че ще работи със спортисти с интелектуални или физически затруднения.
Петков е завършил е НСА и дълги години е работил като охранител. „Един ден реших да завърша магистратура, просто защото нямаше какво друго да правя“, казва той. Записва програма по адаптирана физическа активност, защото очаква да завърши лесно.
„Първия ден на практиката, когато отидох на басейна, където работеха с младежи със затруднения, направо онемях. Бях и разстроен, докато не разбрах, че това, което правят, всъщност ги прави много щастливи. Това ме мотивира да започна да работя с тях“, казва той.
Слав Петков смята, че за да може младежите да станат продуктивни и да не разчитат цял живот на държавата, в тях трябва да се инвестира. „Ние трябва да сме полезни – не само на себе си, но и на околните. Нормално е да даваш бъдеще на хората с увреждане, защото в един момент те ще бъдат продуктивни за държавата и за обществото.“
