Убийства, ограничени права на жените и малцинствата, масова емиграция, непризнато управление и замразена икономика. Такава е равносметката за Афганистан след повече от два месеца власт на талибаните.
Ислямистката групировка превзе столицата Кабул на 15 август. Това стана малко преди западните сили окончателно да изтеглят войските си от страната. А с тях да отлетят и над 120 000 бежанци.
Макар и с това на практика да приключи 20-годишният период на американско присъствие, пред Афганистан изглежда далеч не стоят по-добри времена. Според доклад на ООН над половината население на страната (почти 23 милиона афганистанци) е застрашено от глад през идващата зима, пише БТА.
Според организацията това е резултат от няколко фактора – сушата, военния конфликт, пандемията от коронавирус и усилващата се икономическа криза.
На този фон управлението на талибаните не е официално признато от нито една държава, въпреки че те намират свои неформални съюзници.
Това са най-вече Китай, Пакистан, Катар и Русия, която дори прие талибаните на конференция в Москва преди седмица. Но ООН например не ги допусна да говорят пред Общото събрание на организацията.
Между екзекуциите и умерената власт
И ако страхът от глад не е достатъчен, той беше подхранен и от отдавна забравени гледки - на места по улиците на страната буквално увиснаха тела на хора.
На 25 септември в различни части на град Херат обесени мъже бяха издигнати нависоко с кранове, за да се виждат отдалече. Всъщност става дума за публични екзекуции на заподозрени престъпници.
Талибаните правеха така и по време на управлението си през 90-те години, а в последните месеци обещаваха, че тези времена няма да не връщат отново. С идването си на власт през август те опитаха да си спечелят нов имидж на умерени лидери и да убедят международната общност, че са се променили, за да бъде управлението им официално признато от другите държави.
Тялото на един от убитите. Бил е заподозрян за отвличане в Херат, 25 септември 2021 г.
Публичните екзекуции са само един пример за непрекъснатите нарушения на човешки права, които като че ли отдалечават талибаните от целта им.
Освен с тях, ислямистите са познати и с убийствата на етнически малцинства, както и на афганистанци, заподозрени във връзки с падналото афганистанско правителство.
В началото на септември например беше съобщено за бивша полицайка, бременна в осмия месец, която е била простреляна пред очите на семейството си. Други десетки хора от хазарската общност също бяха убити.
"Загубиха всичко, което имаха"
Междувременно жените също чакат онези права, които "им се полагат в рамките на исляма". Така се изрази в свое изявление говорителят на групировката Забихула Муджахид още през август.
Два месеца по-късно момичетата все още не могат да посещават средни училища, студентките спазват стриктни ограничения, а повечето жени загубиха и работата си. След последното разширяване на списъка с министри в края на септември стана ясно, че управлението също ще се води изцяло от мъже.
Новите правила предизвикаха протести, които продължават и до днес. Последният от тях се състоя във вторник в Кабул, когато активистки за пореден път призоваха международната общност да упражни повече натиск на лидерите на талибаните да уважават правата им.
„Макар и да знаят, че протестът е огромен риск, жените нямат избор“, казва пред местната редакция на Радио Свободна Европа журналистка, чието име не се споменава от съображения за сигурност. „Защото жените тук вече загубиха всичко, което имаха - работата си, достъпа си до образование. В момента нямат какво да губят“, казва още тя.
Други потърпевши от новото управление са наркозависимите, които остават без подслон, след като талибаните затварят центровете за лечение. Въпреки че самата групировка живее включително и от парите от наркотрафик при връщането си на власт.
Медийната среда в Афганистан също претърпя големи промени. През септември повече от половината медии преустановиха дейността си, а редица частни медии бързо промениха програмите си и започнаха да излъчват единствено пропагандни материали в полза на новата власт.
Помощи за "приближените"
Всичко изброено дотук доведе до санкции от страна на Запада и хаос в институциите. В комбинация с последиците от дългогодишния конфликт, няколко атентата на терористичната групировка „Ислямска държава-Хорасан“ поставиха страната на прага на хуманитарна криза.
Освен това бяха замразени и около 9.4 милиарда долара, които афганистанското правителство е държало в чуждестранни банкови сметки.
Днес държавата е принудена да разчита на помощи, каквито Западът се въздържа да отпуска именно заради неспазените условия и непрекъснатото нарушаване на обещания.
В средата на октомври председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен съобщи, че помощите за Афганистан и съседните ѝ страни ще бъдат увеличени до с 1 милиарда евро. Тя обаче настоя средствата да бъдат „директно подпомагане“ за афганистанци и да бъдат пратени по линия на международни организации, които работят на територията, а не през управляващите.
Въпреки това страната вече е получила солидни средства от над 1.2 милиарда долара от международната общност, които за момента не е ясно как и на кого се разпределят. Според някои източници на място, те отиват първо при приближените на самите талибани.
„Единствените хора, които са получили някаква помощ, са онези, които са приближени на талибаните, най-вече роднини на членове на групировката, които са били убити или ранени, борейки се за нея“, казва Вали Мохамад, жител на южната провинция Кандахар, пред местното Радио Азади (РСЕ).
„Бедните, вдовиците, сираците и онези, които работиха или се биха за предишното правителство, нямат достъп до помощи“, казва още той.
