Думата „пол“ в българските конституция и език има само биологичен смисъл. Това реши във вторник Конституционният съд (КС). Той беше сезиран от Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) с искане да отговори на въпроса дали това понятие може да се разбира и в друг смисъл.
Конституционното дело беше образувано във връзка с предстоящо задължително тълкуване на Гражданската колегия на ВКС за това дали при транссексуалност в България е допустимо човек да смени пола си и юридически.
Въпреки че конституционните съдии са на мнение, че „пол“ няма друго значение, те подчертават в решението си, че то тълкува основния закон, но не дава задължителни указания как властите да третират транссексуалните хора.
Тоест, тълкуването на КС не обвързва парламента да приеме конкретно законодателство за смоопределянето по пол, различен от биологичния, нито съдебната система – „относно дължимия начин на произнасяне по молби на посочените лица за зачитане на определени правни последици, произтичащи от това самоопределяне“.
„Поставеният на разглеждане конституционен проблем по делото не е свързан с необходимостта да се гарантира правото на равно третиране на транссексуалните лица и защитата им от дискриминация по този признак, а с изясняване на съдържанието на понятието „пол“ в контекста на релевантната конституционна уредба“, се казва в мотивите на конституционалистите.
Решението им е взето с 11 гласа „за“, а „против“ е бил само Георги Ангелов. Филип Димитров пък има становище по част от мотивите.
През 2018 г. КС вече обяви, че Истанбулската конвенция противоречи на основния закон, приемайки, че „биологичният пол е детерминиран по рождение и е в основата на гражданския пол“, както и че налагането на „процедури, осигуряващи правно признаване на пол, различен от биологичния, е в разрез с Конституцията“.
В настоящото си решение конституционните съдии посочват, че българското законодателство не дава легално определение на „пол“, и стигат до извод, че „утвърденото възприемане на съдържанието на понятието „пол“ в българския език категорично го свързва с биологичното му съдържание“.
Те анализират темата в три основни направления – брака, закрилата на майчинството и традиционните ценности. По този повод КС подчертава, че подобно на страни като Словакия, Хърватия, Унгария, Латвия, Полша и Литва, в България също съществува изискване съпрузите да са от различен пол.
В решението е развита логиката, че народите на тези държави в определени исторически моменти са били изправени пред необходимостта да отстояват своята идентичност, „което в известна степен обяснява привързаността им към традиционните семейни ценности, тъй като именно домът и семейството винаги са били естествената опора и убежище“.
