От 21 октомври учениците в София-град и още няколко области в България преминаха на онлайн обучение заради високата заболяемост от COVID-19.
В понеделник министрите на здравеопазването и образованието Стойчо Кацаров и Николай Денков казаха на съвместна пресконференция, че има вариант за връщане на учениците в клас, но трябва родителите да се съгласят децата им да бъдат изследвани два пъти седмично с тестове тип "близалка". Учителите, които ще работят присъствено, трябва да са ваксинирани, преболедували или да се тестват.
„Идеята е, че това трябва да се случва в училище. Да се осигурят безплатни тестове от регионалните здравни инспекции (РЗИ), да се направят в училище и съответно училището да може да продължи работата“, каза служебният министър на образованието проф. Николай Денков в интервю за Свободна Европа.
Денков каза, че е в постоянна връзка с Кацаров, но решенията, които се взимат, не са политически: „Ние доста си контактуваме с министъра на здравеопазването, но той има много проблеми. Понякога не успяваме достатъчно бързо да обменим информация.“
Николай Денков каза, че е проследил скандала около книгата на кандидата за вицепремиер и вътрешен министър на „Има такъв народ“ Петър Илиев и обвиненията срещу него в плагиатство.
„Като член на Комисията по академична етика, като професор и като учен това, което видях от това, което беше по медиите, изглеждаше като много тежко нарушение на академичните правила“, каза Денков.
Той обясни, че до две седмици образователното министерство ще обяви обществена поръчка за софтуер, с който да могат да бъдат засичани случаи на плагиатство
Можете да слушате Студио България и в Spotify.
- Ще ви покажа една снимка. Опитахте се да убедите родителите на тези деца, че те трябва да ходят на училище. Знаете ли къде са те сега?
- На следващата седмица момиченцето Вили тръгна на училище. Взе си раничката и несесерчето и се интегрира в класа. Момченцето – Чоко, както му казваме, той влезе в клас, но на следващия ден паралелката излезе в дистанционно обучение. Това е последната информация, която имам. В последните дни нямах време да проследя, но със сигурност ще го направя, когато нещата малко се поуспокоят.
- Смятате ли, че те имат адекватна възможност да продължат обучението си във виртуална среда? Имат ли устройства, интернет? Те не са единствените. Използвам ги като пример.
- Налага ми се вече месеци да отговарям, че ние трябва да осигурим присъствено обучение, но ние трябва да осигурим и безопасна среда за децата.
Това, което се промени през последните две седмици е, че ние вдигнахме рязко нивото на заболеваемост в България, като цяло, в пъти. И също така нивото на заболеваемост на децата и младежите от 0 до 20 години. От 15 септември до миналата седмица за децата повишихме заболеваемостта пет пъти.
- В последните няколко дни вие казвате няколко пъти цифрата от 500 заболели на ден. Но възрастовата група, за която говорите е от 0 до 19 години и тя е много различна. В нея са бебета, деца от първи до четвърти клас, тийнейджъри, на 19 години са мъже и жени. Поведението и спазването на мерките при тях е много различно. Правили ли сте проучване в рамките на тази възрастова група какво се случва?
- Ние имаме разпределението на карантинираните деца по възрастови групи. Действително има разлика между първи и четвърти клас и след това прогимназиално и гимназиално. Но разликата не е толкова голяма. Тя е два пъти – два пъти и половина в рамките на тези възрастови групи.
Действително първи до четвърти клас са в относителен минимум, но това не означава, че там не се разболяват деца. В болница има деца и това трябва да се имам предвид, когато се вземат решения.
- Деца се разболяват винаги. Но непосредствено преди това рязко затваряне, включително и за първи до четвърти клас, където е важно да са присъствено, вие имахте ли ясна представа дали наистина ситуацията при тях е такава, че да се налага да са извън училище?
- Затварянето на училищата се прави от Министерството на здравеопазването на базата на това, което те виждат като заболеваемост и това, което виждат като възможност на болниците да поемат новите случаи. Това, което прави нашето министерство, е в затворените училища да може да продължат да учат онлайн.
Така че аз действително не разбирам част от тези въпроси по отношение на това, защо ние затворихме. Ние не затворихме училищата. Ние отваряме онлайн образованието. А затварянето на училищата стана заради това, че имаме изключително висока заболеваемост в София, Монтана и др. населени места.
Да се върна отново на 15 септември. Имаше план на здравното министерство, който казваше, че ако стигнем на 500 на 100 хил., ние трябва да затворим училищата. Ние вече сме на над 1000. 1100 вече гоним в четири области.
Това означава, че ние сме много над критичната, опасна зона, което беше дефинирано от самото начало. Ще обърна малко въпроса. Всеки, който внимава, би трябвало да си даде сметка, че прескачайки 500, след това, прескачайки 750, като граници, във всеки един момент би трябвало да може да се затвори.
Това не го казвам, за да се оправдавам. Действително дължим извинение като правителство за това, че се случиха по този начин резките промени, но те бяха предизвикани от изключително сложната епидемична ситуация в София и в няколко други области.
- Един от вашите приоритети през май беше подготовката на началото на учебната година. Тази криза беше прогнозируема, защото пандемията се движи на вълни. Не се случва нещо неочаквано. Защо училищата не бяха готови да осигурят безопасна среда?
- Това, което не очаквах сега е, че ние ще бъдем на толкова ниско ниво на ваксинация. Ако ние бяхме на нивото на ваксинация на европейските страни, тази епидемия нямаше да се развие по този начин.
Второто е, че около 1 септември направих много срещи с родителски организации, с учителски организации, защото там също има много голям разнобой. Също и с отговарящите за образованието в политическите сили.
Тогава нямаше никаква нагласа за налагане на по-строги мерки, освен в много малка част от родителските организации, които вчера дойдоха с нас и ни подкрепиха. Защо? Защото тогава това изглеждаше излишно. Нямаше епидемия. Всичко изглеждаше спокойно. Излизаха политически лица на трибуната на парламента и казваха: „не се ваксинирайте, няма нужда от никакви мерки“. Те и сега продължават.
Нямаше общественото осъзнаване, че тези мерки трябва да се случат. Моето мнение е, че ако бяхме се опитали да ги приложим тогава те нямаше да влязат в действие, защото нямаше да бъдат обществено приети.
- Защо не пуснахте допитване сред родителите през директорите на училищата?
- Това не върши работа. Това, което трябва да се отчита е, че нашата система е локална. Това, което мислите вие в София, не е това, което мислят хората в Каспичан, в другите малки населени места. Това, което имаме като форум за обсъждане е отрасловият съвет.
Там има представители на всички директори на училища в България, на всички синдикати и всичко, което ние днес обсъждаме, то е обсъдено на този отраслов съвет и всички бяхме единодушни, че за ситуацията тогава, това бяха най-добрите мерки. Ние сме направили нашето проучване по начин, който да бъде представителен. Пускането на една анкета не е представителният начин.
- Реалистично ли е от вторник до петък да бъде организиран процеса за тестване на учениците от понеделник?
- Понеделник е неучебен ден заради 1 ноември, Денят на народните будители. Това, което се опитваме, без да мога да го обещая още, е във вторник, сряда, четвъртък най-късно, да върнем децата от първи до четвърти клас на училище.
В понеделник подписахме постановлението на Министерски съвет за отпускане на парите. Във вторник има комисия в Министерство на здравеопазването, която трябва да поръча близалките, т.е. тестовете, което е в тяхната компетентност.
- Думата вече стана популярна.
- Не, трябва да бъда внимателен в това отношение, защото действително има два различни типа тестове и има чувствителност за това за кой от тях говорим.
В момента, като че ли, нагласата е да се купят от другите, които са свързани с отхрачване на децата. Два са вариантите и двата бяха показани по телевизията.
Единият е т.нар. близалки, а другият е този, в който се изплюва детенцето в една кесийка и от нея после се взема проба. Тези два вида тестове съществуват, но и към едните, и към другите има определени критики.
Да кажем за близалките, аз много ги харесвам, защото те са много по-удобни, много лесни и за децата, и за учителите за реализиране. Проблемът е, че някои от родителите казват: „аз не искам нищо да влиза в устата на детето“.
Сега, за мен това е ирационално, но такава е нагласата. При другите (с отхрачване - бел. ред.) няма такъв контакт, нищо че първите се използват в Германия, Австрия, но забравяме, че се използват в другите страни.
За тези с отхрачването проблемът е, че са по-трудни за манипулация и там един учител няма да може да се справи с целия клас, за да тества всички деца и там трябва да влезе някой, който да помогне.
- Ще използвам от въпросите на хората, които ни гледат. Г-жа Филчева например пита: Ако се установи заразено дете, следва ли PCR и карантина за семейството?
- Ако се установи положителен тест, детето се отделя веднага от класа, за да се минимизира рискът от заразяване. От там то си тръгва по стандартната процедура – РЗИ го поема, родителите, разбира се, преди това. Те правят тест, издържан медицински от медицинско лице, и си тръгват по стандартната процедура, т.е. ще трябва да карантинират и семейството, да.
- А какво се случва с класа? Този клас ще продължи ли при положение, че при останалите деца в класа няма положителен резултат.
- Ако следващият тест на заразеното дете е положителен ще трябва да се карантинира и класът, защото означава, че са били в контакт.
- Следващият тест, имате предвид официалния медицински, който ще бъде направен? Това означава, че пак вървим към карантиниране на класове, ако се въведат тези мерки.
- Да, но това са мерките, които са стандартни от РЗИ. Даже ние не ги налагаме тези мерки. Това са си стандартните мерки по целия свят, когато има контактни лица те да бъдат карантинирани, за да не се разпространи заразата. Тук ние не въвеждаме нищо ново.
- Добре, какво следва за учителите? На практика, това което казахте вчера, е че за тях се въвежда зелен сертификат, защото трябва да отговарят на всички условия, на които трябва да отговарят и от други сектори.
- Нека да обясним, защото има известно неразбиране сред част от обществото. Зелен сертификат не означава непременно ваксиниране. Част от учителите са вече ваксинирани – над 37% по официални данни, така че там имаме сравнително висок процент, спрямо средното за страната.
Освен това имаме преболедували с документ, те също получават зелен сертификат. Ако няма тези два вариант има трети вариант – да се тестват.
- Те самите ли трябва да си правят тези тестове и да се явят на работа с направен сертификат?
- Не, за мен идеята е, че това трябва да се случва в училище. Да се осигурят безплатни тестове от РЗИ, да се направят в училище и съответно училището да може да продължи работата.
- Но това не е нещо, което все още сте изчистили като процедура, така ли да разбирам?
- Това е процедурата, която досега беше разрешена, но не беше задължителна. В момента я правим задължителна.
- Създаде се впечатлението в последните десетина дни, че все едно не си общувате много със здравния министър. Защото Вие, това предложение за тестовете, го бяхте публикували на сайта си още в началото на месеца. Стойчо Кацаров тогава не даде знак като да го е чул и разбрал. Защо?
- Ние доста си контактуваме с министъра на здравеопазването, но той има много проблеми. Понякога не успяваме достатъчно бързо да обменим информация. Това, което ние сложихме на нашия сайт, бяха наличните тестове, регистрирани в Агенцията по лекарствата.
Те, с разрешението на всеки един родител, биха могли да бъдат използвани. Това, което в момента се използва като база данни, от които да се кандидатства за „близалките“, предполагам, че е същият списък, защото това са регистрираните фирми със съответните тестове. Но в момента ние го правим задължително. Преди беше пожелателно, доброволно и т.н.
- Кацаров, включително и в събота, каза в интервю за една от телевизиите, че докато е министър няма позволи да се бърка в носовете на децата, при все че вече не стоеше въпросът за бъркане в носовете. Сякаш не знаеше, че има някакво друго предложение.
- Не знам, не мога да коментирам. Това, което мога да кажа е, че в момента ние си говорим сигурно на всеки час, за да си обменим информация максимално и да помогнем на децата да се върнат в клас.
- Трябваше ли да влезете при президента, за да се случи взимането на това решение там?
- Имаше неща, които изискваха определена координация. Ние и преди това бяхме започнали процеса. Както видяхте в самата среща при президента ние казахме какво сме започнали да правим.
Но примерно тези 13 млн. лв. (поръчка за тестовете за деца - бел. ред.), те са извънредни и трябваше да бъдат дадени тогава към Министерството на здравеопазването, за да може да се задвижи процесът.
- Питам Ви, защото се създава усещане за политически решения, а не за решения, които наистина е трябвало да бъдат взети преди това и се взимат, защото така трябва, а не защото обслужват имиджа на даден политик.
- Не. Категорично мога да кажа, че не е това. Действително всеки от нас в момента е в такава трудна ситуация, че последното, за което трябва да мисли е за имидж или нещо друго. Ние се опитваме да намерим максимално бързо работещото решение, което ще свърши работа.
- Трупат се еднотипни въпроси от зрители. Милена Стефанова, Станислава Найденова, имаше и още един господин – ако родител откаже да тества децата си, какво следва?
- Остават вкъщи.
- Създадена ли е организация те да продължат да са онлайн?
- Това, естествено, ще натовари много организацията, но ние друг изход в момента нямаме. Това, за което отново в 15 ч. имаме среща с този отраслов съвет, изговорили сме предварително нещата, ще натовари страшно много и директорите, и учителите, но ние друг начин да върнем децата в училище, или поне част от тях, нямаме.
- Това, което се случи миналата седмица и заради което всъщност Ви поканихме, бяха данни за злоупотреби, които изнесохте в държавното дружество „Ученически спорт и отдих“. Николай Лавчиев, нашият колега в „Свободна Европа“, публикува днес едно разследване, в което показва колата на директора. Смятате ли да предприемете някакви действия и какви са правомощията Ви по отношение на ръководителя на това дружество?
- Ние сме изпратили документите и в прокуратурата, и в Държавата агенция за финансова инспекция. До тук спират нашите правомощия по отношение на тези средства, които, както казах, аз не знам те къде са в момента.
Второто – вече какво да направим с ръководството. Ние обявихме конкурс – нови хора да могат да влязат вътре, за да мога поне да получавам информацията, която ми е необходима. Но аз не мога да сменя ей така ръководството, защото не го позволява уставът на дружеството. Там не трябва да спада под трима човека ръководството, а те в момента са четирима, така че аз трябва, за известно време поне, да работя с тях.
- Създаде се впечатлението, че май само Кирил Петков може да сменя директори на държавни дружества, а при другите, някак си, не се получава. Нито в енергетиката, нито в образованието. Как става така? Уж сте с еднакви правомощия.
- То и при него успеваемостта не беше много висока, но по-добра. Това, което е важно е да действаме по закон. Аз не съм човек, който нарушава законите. Никога не съм го правил и не смятам да го правя, така че ще действам по устав, както се казва.
- Това прозвуча така, сякаш че при Кирил Петков има нарушаване на закона.
- Аз не знам точно какъв е неговият устав, как го е направил. Аз трябва да действам според ситуацията, която е при мен.
- Освен тези 8 милионa лева за фантомни ученици и почивки какво друго установихте в рамките на тази проверка?
- Това не е малко.
- Не е малко. Още повече и защото става дума за затворени лагери.
- Да. Това, което е най-притеснително е, че част от тези бази са затворени, въпреки че в регистрационната система изглеждаше, че имаше ученици. Така че за мен нещата изглеждат зле и от човешка, морална гледна точка. Не е въпрос само за парите.
Това са пари, които трябваше да отидат за децата. Значи говорим за едни 8 милиона лева, които са равни точно на актуализацията на бюджета, която беше дадена за справяне с COVID пандемията в учебната система. Така че тук има много силен морален елемент, който мен ме възмущава дълбоко.
- Директорът на предприятието излезе със становище, че сте бил подведен и че не са нещата така, както Вие ги разказвате и че няма такива злоупотреби и че всъщност тези почивки са реализирани.
- Когато видя доказателства за това, бих се извинил публично. В момента съм ги изискал по няколко различни начина. Проверката беше първо в регистрите на дружеството, където ние не сме видели нито един регистър, в който да се казва, че тези почивки са реализирани.
След това направихме проверка в туристическия регистър, където те също са длъжни да ги повтарят. Там също имаше малко над 6 хиляди нощувки, така че ако те докажат, че са прави, аз ще им се извиня, но за момента няма никакви индикации за това.
- Прехвърлям Ви на друга тема, където не се чу вашето мнение, а ставаше въпрос за образование. Това е казусът с книгата на Петър Илиев от Софийския университет. Проследихте ли тази тема и какво е вашето мнение?
- Разбира се, проследих я. Тук ще отговоря по два начин – един път като министър и втори – като бивш член на Комисията по академична етика.
Като министър това е, което мога да кажа, че внимателно проследих тази книга може да се появи и да бъде анализирана по Закона за развитие на академичния състав и тя попада на границата на това, което би могло да бъде разглеждано или не би могло. Тоест трябва юридическо тълкувание.
Като член на Комисията по академична етика и като професор, и като учен това, което видях от това, което беше по медиите, изглеждаше като много тежко нарушение на академичните правила.
- Смятате ли, че реакцията на Софийския университет беше адекватна?
- В конкретния случай – да.
- В академичните среди се срещат критики по отношение на това, което Вие бихте могли да предприемете в такава ситуация, а именно да се тръгне по посока на въвеждането на софтуер, чрез който автоматично да се открива има ли или не подобни неща. Защо не използвахте времето да работите включително и в тази посока. Вие идвате от тези среди, запознат сте с този тип проблеми.
- Първо, доста университети, включително и СУ, имат вече такива системи. Второ, ние работим по тази задача и всъщност сме готови с обществена поръчка, но те са доста специфични, така че в следващите една-две седмици ще има развитие. Тоест ще обявим обществена поръчка за такъв софтуер, който ще бъде достъпен за всички университети и висши училища в България.
- Чрез който да се регистрира автоматично, ако има такива действия?
- Да. Той ще бъде и безплатен за тях, тоест той се заплаща от министерството.
- Понеже заговорихме и за университети Ви връщам пак към зрителските въпроси. Николета Иванова: "Какво предвиждате за студентите и университетите. Ще бъдат ли осигурени тестове за тях?"
- Сутринта имах среща със съвета на ректорите и обсъдихме няколко въпроса. Единият беше този. Те са автономни и могат да вземат самостоятелно решение в рамките на Закона за висше образование.
Това, което изказах като мнение е, че е наложително, колкото си може по-бързо, да въведат тези правила за "зеления сертификат" масово в системата, за да се върнат присъствено, да могат да се водят практическите занятия.
Някои университети между другото го направиха. Медицинският университет в Пловдив още в началото на учебната година въведе такива правила. Медицинският университет в София въведе подобни правила с някои вариации, така че според мен това е правилното решение. Всички трябва да вървим нататък.
Между другото, това, което на 15 септември също не беше налично, е опитът на тези държави, които, след като въведоха "зеления сертификат", след като се ваксинираха, излязоха от всякакви мерки. Това тогава го нямаше.
Сега вече знаем, че в Швеция, Италия, Испания, Великобритания хората си живеят живота, казано на жаргон, защото направиха тези стъпки, които ние сега въвеждаме.
- Но пък имахте опита и на другите държави по отношение на тестването на децата. Това какво ви показа, че работи или че не работи този механизъм?
- Тогава те започваха с тези тестове. Това беше сравнително ново като опит.
- В началото на годината в много западни държави това нещо се практикуваше. Така че не е като да няма емпиричен материал за изследване.
- За да работи това нещо, то трябва да бъде част от система. Системата, която на 15 септември се оказа приемлива беше "сложете меки мерки, но не закачайте децата ни освен с маските".
Да припомня за маските какво чудо беше. Тогава, когато обсъждахме за тестове, защото ние ги обсъждахме, реакцията беше изключително негативна. Докато сега системата е различна.
Сега казваме: "вижте, навън е изключително заразна и притеснителна ситуацията. Ако ще вкараме децата там, трябва да бъде безопасно." Слагаме стената с това, което е задължително за учители, задължително за децата. Това е друг подход. На 15 септември този подход нямаше да бъде приет. Аз съм убеден.
- Тоест на финала на разговора това, което можем да кажем е, че много се надяваме през следващите 3 дни да се направи организация, така че във вторник децата от 1-ви до 4-ти клас да са на училище, така ли?
- Ние организацията я започнахме през последните дни, откакто се спря учебният процес.
- Реалистично ли е? Това се опитвам да разбера.
- Реалистично е другата седмица децата от 1-ви до 4-ти клас да бъдат обратно [в училище]. Дали ще бъде във вторник не мога да кажа, докато не стане ясно кога ще бъдат налични тестовете.
Защото те трябва да бъдат купени, фирмата да ги има тук на склад, да ги разпределим до всички Регионални здравни инспекции (РЗИ), Регионалните звена по управление на образованието (РУО) да ги вземат от РЗИ. Това е една изключително сложна задача, по която ние работим в момента.
- А университетите да вървят по посока работа със "Зелен сертификат", така ли?
- Това е моята препоръка към тях, която днес ясно казах на ректорите.
