До януари 2013 г. той не е известен на широката публика. Лицето му е смътно познато само на единици заради членството му в ЦИК. Има точна дата, на която Мустафа Карадайъ добива популярност - 19 януари 2013 г. Причина за тази известност е един скок, в буквалния смисъл на думата.
Десетки журналисти замират за секунди към обяд на 19 януари 2013 г. Намират се в НДК, където протича Осмата Национална конференция на Движението за права и свободи (ДПС). На трибуната е лидерът Ахмед Доган. Неизвестен мъж, по-късно идентифициран като Октай Енимехмедов, изскача на трибуната и успява да опре пистолет до главата на председателя. Публиката все още не знае, че пистолетът е газов.
Само за миг всичко се променя - няколко души се втурват на подиума, а един от тях се хвърля върху нападателя и го поваля. Този мъж е Мустафа Карадайъ, днешният лидер на ДПС, който се кандидатира за президент.
Осем години по-късно съпартийците на Карадайъ смятат, че скокът, с който той поваля нападателя, всъщност е в основата и на друг скок - кариерният.
Именно това го изстрелва от редови член на партията до председателския пост. Днес Карадайъ е и първият изцяло партиен кандидат-президент, излъчен от движението, откакто то съществува.
В досегашната история на партията тя не е имала собствена номинация за държавен глава. Ходът беше обяснен от самите представители на ДПС, които казаха, че вече не искат да са балансьор в българската политика, а пълноправен участник във властта.
Според анализатори пък номинацията на лидера на движението за президент, в комбинация с издигането на санкционирания от САЩ Делян Пеевски за депутат, е сигнал за “радикализация”.
Началото: служител в партийната централа
В началото на кариерата си Карадайъ не блести с особени политически прояви, макар че връзката му с ДПС е от младежките му години.
Роден е в смолянското село Борино. Завършил е икономика в УНСС и е учил математика в Софийския университет “Св. Климент Охридски”.
Мустафа Карадайъ е един от учредителите на Академичното дружество на ДПС през 1991 г. Няколко години по-късно, през 1998 г, се учредява и младежката организация на движението, която Карадайъ оглавява в продължение на два мандата - до 2003 г.
За разлика от повечето партийни функционери по това време Карадайъ няма работа, различна от партийната. И тъй като с политическите длъжности не може да се издържа, той е назначен и като редови служител в централата на партията. Работи там от 1996 до 2002 г. Впоследствие съвместява това с преподаване на информатика в Новия български университет.
От 2002 г. до 2010 г. Карадайъ заема поста зам.-директор на Агенцията за следприватизационен контрол. Кариерата му там започва в мандата на НДСВ, продължава през управлението на т.нар Тройна коалиция (БСП, ДПС и НДСВ) и приключва година след идването на власт на ГЕРБ през 2009 г.
Може би именно тук е моментът да се отбележи, че в годините ДПС неведнъж са акцентирали върху това, че се грижат за своите кадри. Подобно може да е и обяснението за кариерата на Карадайъ в държавната администрация. Тя се развива във времето, в което движението има пряко въздействие върху нея.
След като се разделя с администрацията през 2010 г. Мустафа Карадайъ става организационен секретар на Централното оперативно бюро (ЦОБ) на ДПС. И отново се заема с чисто организационна партийна работа.
Скокът на най-отдалечения
В това си качество той присъства и на Осмата национална конференция на ДПС, където демонстрира лоялността си към Доган. Но как се случва това?
На 19 януари 2013 г. 27-годшишният студент от Бургас Октай Енимехмедов се качва на трибуната с газов пистолет и успява три пъти да натисне спусъка към слепоочието на председателя на ДПС Ахмед Доган. И трите опита са неуспешни.
След третото натискане на спусъка, което не произвежда изстрел, Доган сам опитва да обезвреди младия мъж, бутайки оръжието му. Няколко секунди по-късно секретарят на ЦОБ Мустафа Карадайъ вече е на сцената и скача върху 27-годишния студент, събаряйки го на земята.
Едва след намесата на Карадайъ на сцената излизат гардовете на Националната служба за охрана (НСО), които би следвало да реагират първи.
Следват грозни сцени: обезвреденият Енимехмедов е пребит от различни партийни дейци на ДПС. Христо Бисеров и Джевдет Чакъров (тогава депутати от партията) опитват да опазят нападателя от яростта на тълпата до идването на полицията.
При последвалите сцени на побой Карадайъ обаче вече не е на подиума в НДК. После се оказва, че веднага след като е съборил Еднимехмедов и са се намесили както партийни дейци, така и гардове от държавната охрана, Карадайъ е помогнал на Доган за излизане от залата.
Впоследствие много медийни публикации се чудят как именно партийният служител е демонстрирал висша лоялност, след като той е бил на президиума, но на най-далечната възможна точка от сцената, а е откликнал пръв и без замисляне.
Малко по-късно Енимехмедов е осъден ефективно, а Карадайъ печели депутатско място, въпреки че никога до този момент не е допускан сред първия ешелон на ДПС.
От временен до постоянен председател
В следващите две години партийната кариера на Карадайъ изглежда в застой. Той присъства в парламента, но в никой случай не е от активните оратори на партията.
Сред особено изявените дейци на ДПС всъщност са Йордан Цонев и тогавашният председател Лютви Местан.
Ситуацията коренно се променя след 24 декември 2015 г. На Бъдни вечер, по време на извънредно заседание на Централния съвет на движението, в дома на почетния му председател Ахмед Доган, Лютви Местан е изключен. Мотивът е “изправяне срещу националните интереси на България”. Ръководството има предвид връзка на председателя с висши турски политици.
По-късно Местан се укрива в турското посолство в София, а начело на ДПС са назначени трима съпредседатели - Четин Казак, Рушен Риза и Мустафа Карадайъ.
По-късно Мустафа Карадайъ е избран за единствен председател на ДПС. На този пост той е от април 2016 досега.
Къщите за гости и роднините на Карадайъ
В годините след 2016 г. крупни схеми около лидера на ДПС не са медийно известни. Обяснението, което дават повечето анализатори, е, че той винаги е бил “на заплата”, а не е имал досег с изпълнителната власт.
През май 2019 г. сайтът “Биволъ” публикува разследване за управлението на къщи за гости, строени в България с европейски средства. Оказва се, че половината от къщите за гости с европари в община Борино са на роднини на Карадайъ.
Общо проектите с къщи за гости в Борино по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007 – 2013 са осем, според последната справка, публикувана от Държавен фонд "Земеделие".
От тях пет проекта за около 1 млн. лв., финансирани по ПРСР, се управляват от балдъзата и шурея на Мустафа Карадайъ. Семейният хотел “Аркадия”, изграден с пари по САПАРД, пък се ръководи от брат му и майка му.
Освен това шуреят на лидера на ДПС Невредин Кючюк редовно печели обществени поръчки на община Борино. Фирмата му “Виденица 2004” е изпълнила договори за над 3.5 млн. лв. Друга част от обществените поръчки в региона се печели от фирмата на брата на Карадайъ – Ахмед. Неговата фирма “Комерс-Борино” е спечелила поръчки за 1.3 млн. лв., разкри тогава “Биволъ”.
Росенец, “агресорите”, Пеевски
Всички тези разкрития не водят до последици за Карадайъ. А лидерството му в партията остава незастрашено.
Така се стига и до миналото лято. Тогава Карадайъ е основният организатор и предводител на автобусите, пълни със симпатизанти на ДПС, доведени в защита на летния сарай на почетния председател на партията Ахмед Доган край Созопол.
Причината са серия демонстрации на “Демократична България” срещу незаконното ползване на плажна ивица за частни цели от Доган. Според българското законодателство плажовете са публична собственост, до която достъп трябва да има всеки гражданин.
При поредния протест във вилна зона Росенец край Созопол, зад който тогава застава "Демократична България", движението организира свой контрапротест. Симпатизантите са извозени с автобуси и са разположени като жив щит между протестиращите и вилата, обитавана от Доган.
Именно на контрапротеста Карадайъ се прочува с репликата към актива на ДПС: “Всички отиваме напред. Агресорите тръгват да нападат полицията! Да запазим органите. Органите на реда и полицията”.
В действителност агресори не изглежда да има, репортажи от събитието показват как протестиращи и контрапротестиращи разговарят спокойно. В крайна сметка до сериозни сблъсъци не се стига.
Наред с това целият период, в който Кардайъ е председател на ДПС, се свързва и с още един сериозен фактор - фигурата на бизнесмена и бивш медиен издател Делян Пеевски.
През годините Кардайъ винаги защитава депутата и неуспял шеф на ДАНС. Той обаче не се е подписал заедно с него под различните законодателни предложения, лансирани от Пеевски. Редовните съвносители по нормативни предложения на Пеевски са колегите му в парламента Йордан Цонев и Хамид Хамид.
През юни 2021 Пеевски е санкциониран от САЩ по силата на глобалния закон “Магнитски”. Причината е негова причастност към корупцията. Малко преди санкциите да бъдат оповестени Делян Пеевски все още не е включен в листите на ДПС като кандидат за депутат.
Версията, която тогава се лансира от партията е, че Пеевски се е отказал по лични причини.
След като санкциите са оповестени, Карадайъ прави опит да дистанцира движението от знаковия депутат. “Делян Пеевски никога не е бил част от ДПС”, казва той на партийна сбирка в Хасково.
Месеци по-късно движението отново номинира Пеевски за депутат. Според обясненията на заместник-председателя му Йордан Цонев това се е случило, защото “няма получени доказателства” за твърденията на Вашингтон.
Радикализира ли се ДПС
На този фон редица анализатори обвързват кандидатурата на Карадайъ за президент със завръщането на бизнесмена Пеевски в листите на партията. Повечето обяснения, които са давани публично, са че ДПС цели да активизира възможно най-много подкрепа.
Според съсобственика на “Галъп Интернешънъл” Андрей Райчев последователността на политическите ходове означава “радикализация” на ДПС. Според него така движението напомня, че е гарант за етническия мир и заявява, че иска да бъде в следващото управление.
Няколко дни след този прочит на социолога, който в годините неведнъж е обяснявал поведението на ДПС, а движението никога не е опонирало на тълкуванията му, темата отново беше засегната. Този път от заместник-председателя на ДПС Йордан Цонев. Той каза пред бТВ, че партията иска да покаже, че живеем в 21 век, а не в 16-о или 17-о столетие.
Цонев изрази и възмущение, че в медиите има намеци във връзка с етноса на кандидата за президент Мустафа Карадайъ.
След като водещата му опонира и каза, че не е срещала подобни упреци, Цонев не успя да каже кой и къде е публикувал такива твърдения. Проверка на Свободна Европа показва, че в медиите, подписали етичния кодекс на българските медии, не е коментиран етносът на Карадайъ. Той е изтъкван само от Райчев и от самия заместник-председател на движението.
Засега, поне в националните медии, основният акцент около ДПС е съвсем друг и той се свежда до фигурата на санкционирания от САЩ Делян Пеевски.
