Фриц Хабер, химик, (1868 – 1934)
Произход: Германия, богато еврейско семейство, но се смята за немец, не за евреин
Образование: химия в Хумболтовия университет в Берлин, Хайделберг и Техническия университет в Шарлотенбург
Открития: Процес на Хабер – Бош за добив от въздуха на амоняк за производство на торове, обратният процес – за производство на бойни отровни вещества
Признание: Нобелова награда за химия - 1918
Помните ли д-р Франкенщайн и тъжното му чудовище? Д-р Фауст и връзката му с Дявола? Но моят фаворит сред зловещите учени е от плът и кръв - д-р Фриц Хабер, евреин, немски патриот и фантастичен химик със странен живот и противоречиви научни постижения.
„Хабер направи хляб от въздуха”, така през 1911 немски медии описват процеса „Хабер-Бош” - получаване на амоняк от азот и водород, газове, извлечени от въздуха и смесени при определени условия. С евтиния и изобилен амоняк вече лесно се правят торове, иначе скъпи заради вноса на чилийски нитрати. А с евтините торове рязко расте земеделският добив и човешката популация. Днес 2 от 5 души са живи, благодарение на откритието на Хабер, за което през 1919 получава Нобел за химия.
Някои възразяват, че е военнопрестъпник – пак от въздуха, но чрез обратния процес, той създава зловещите бойни отровни вещества от Първата световна война. Сам Хабер се смята за пацифист, но и за патриот. Искрено, но наивно, той мисли, че използването на бойни отровни вещества (БОВ) помага за бързия край на войната и намалява броя на жертвите.
„Между смърт и смърт разлика няма, без значение оръжието” – твърди той. Но Нобеловият комитет не прави връзка между великите и зловещите му постижения – дава му награда само за великите.
В Европа първият договор за забрана на химическите оръжия е от 1675, а през 1907 г. в Хага е подписана конвенция за забрана на отровни оръжия. Но се имат предвид не БОВ, те още не са измислени. Иначе през вековете хората използват в химическата война какво ли не - отровен кукуряк, сяра, люти семена, Византийски огън, човешки изпражнения.
През април 1915 немските химически войски отварят вентилите и пускат 180 тона течен хлор.
На ръба на Голямата война обаче Германия, Франция и Англия са на крачка от БОВ. Само руснаците разведряват ситуацията. Те пускат отровен газ на 12 котки, които оцеляват и генерал Баранцев докладва, че това е безперспективно. Но през април 1915 немските химически войски отварят вентилите и пускат 180 тона течен хлор. Тласкан от вятъра, облакът отива към френските позиции и адът на земята настава. Ръководи го лично химикът Фриц Хабер.
Фриц Хабер е роден през 1868 в Бреслау, днес Вроцлав, Полша, в хасидско еврейско семейство - но Фриц цял живот се чувства германец, не евреин. Расте умен и артистичен, обича литературата, но вуйчо му го запалва по химията. Учи химия в три университета и поема към академичната кариера. Но за евреин това е трудно - и става лутеранин.
Хабер изследва електрохимията на горенето, загубата на топлинна енергия в парния двигател, окислително-възстановителните процеси, издава няколко книги, а през 1906 е професор по физическа химия и електрохимия. После се хваща и с амоняка, а когато през 1911 го прави, бързо забогатява.
Фирмата BASF му плаща цент и половина на произведен тон тор, а количествата, които пазарът поглъща, са огромни. През 1901 Хабер се жени за Клара Имервахер, еврейска красавица от Бреслау, първата жена с докторска дисертация по химия от местния университет. Тя също е лутеранка, но животът им не е щастлив. Клара помага на мъжа си в изследванията, превежда му от английски статии и книги, но с възхода на кариерата той все повече се нуждае не от партньор, а от домакиня, която да посреща височайши гости.
Клара се застрелва в градината на къщата, намира я 13-годишният им син Херман.
Скандалите зачестяват, когато Клара разбира за бойните отровни вещества, а трагедията идва след първата газова атака в Ипр. Клара се застрелва в градината на къщата, намира я 13-годишният им син Херман. Травмата му остава, а през 1946, щом научава, че „Циклон Б“, разработен в института на баща му, е използван за изтребване в концлагерите, Херман също се самоубива.
Фриц Хабер не научава за това - отдавна е мъртъв. През 1933 той е шеф на института „Кайзер Вилхелм” и има огромни успехи, но властите му нареждат да изгони всички евреи от института. Той отказва и сам напуска, като пише:
„Винаги съм подбирал сътрудниците си по интелектуално развитие и характер, а не според произхода на бабите им и не искам да изменям на този принцип”.
Хабер отива в Кембридж, а после го канят в новия институт „Даниел Сиф”, Палестина. Той тръгва за Светите земи, но през 1934 получава инфаркт в Базел.
Да, Фриц Хабер е отдавна мъртъв, но колебанията продължават – колко велик е човекът, за когото е еднакво лесно да направи от въздуха както хляб, така и смърт.
*Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
