Малко новини, много думи. Това произведе 46-ият парламент, който в сряда приключи с последното си заседание.
Той одобри преизчисляване на пенсиите, отне на главния прокурор Бюрото за защита и предостави на други държави ваксините, които България не успя да използва за себе си. Отвори и една врата, която доскоро изглеждаше залостена – тази на взаимните обиди сред партии, които изглеждаха с обща цел. Всичко това – за 27 пленарни заседания.
Какво се очакваше в началото
За 30 години свобода този парламент е първият, който се обрече на кратък живот още преди да е създаден. Само ден след изборите на 11 юли водещата политическа сила „Има такъв народ“ (ИТН) обяви свой проект за правителство без консултации с потенциалните си партньори.
Заради дефицита от срещи, преговори, споразумения и компромиси, започна изчисление, което обикновено не се прави при току-що преминали избори: какво би могъл да свърши един парламент въпреки факта, че дните му са преброени, а раздорът расте.
Общите цели, за които изглеждаше, че има мнозинство, съставено от ИТН, „Демократична България“ (ДБ), „Изправи се.БГ! Ние идваме!“ (ИБГНИ) и БСП, се оказаха три:
- Да се актуализира бюджетът
- Да се извади Бюрото за защита на свидетели от контрола на главния прокурор
- Да се закрие специализираното правосъдие
Първите две вече са факт, но третата възможност пропадна.
Какво стана и защо
От 27 пленарни заседания парламентът реално взе важни решения в последните 4. Причината е, че за да се разгледа един проектозакон, той трябва да е преминал през обсъждане в парламентарна комисия, а те бяха създадени твърде късно – на 18 август.
От този момент до закриването на парламента оставаха само 13 работни дни. Приоритетът в тях се падна на актуализацията на бюджета, предложена от служебното правителство.
Практически пенсионерите вече могат да получават най-малко 413 лева месечно.
Ето резултата: пенсиите ще бъдат увеличени средно с 12,5%, считано от Коледа. Минималната пенсия се повиши от 300 на 370 лева, с право на получаване на социална добавка за бедност. Това означава, че практически пенсионерите вече могат да получават най-малко 413 лева месечно.
Това е първото трайно преизчисляване на пенсиите от 11 години. То беше постигнато с усилията на служебното правителство и бюджетната комисия на парламента, председателствана от Любомир Каримански (ИТН).
Отделно от това се повиши обезщетението за гледане на дете през втората година от майчинството – от 380 на 650 лева месечно.
В последния ден от работата си парламентът успя да приеме и едно от решенията, които са част от реформата на прокуратурата – Бюрото за защита на свидетели се върна обратно под контрола на Министерството на правосъдието.
От 2014 г. то беше под ръководството на главния прокурор, без да е ясен съставът му, нито вътрешната му уредба. Бюрото служи за лична охрана и на самия главен прокурор, който се беше отказал от защитата на Националната служба за охрана.
Текстът беше приет с гласовете на ИТН, ДБ, ИБГНИ и БСП.
Какво не стана и защо
Специализираните съд и прокуратура не бяха закрити, ако не броим символичното гласуване на такова решение на първо четене. То мина с гласовете на ИТН, ДБ, ИБГНИ и БСП в последния работен ден на Народното събрание.
Това е втори опит за прокарване на точно това предложение – през тази пролет в 45-ия парламент то успя да бъде прието само на първо четене в правната комисия, без да стигне до пленарната зала.
В сегашното Народно събрание причината отново е в липсата на време, но някои депутати намират, че тази липса не е въпрос на случайност. Татяна Дончева от ИБГНИ смята, че става дума за саботаж, извършен от БСП.
Дейността на правната комисия беше блокирана от липса на кворум, след като депутатите от ГЕРБ, ДПС и БСП не дойдоха за заседанието.
Тя се позовава на работата на комисията, през която трябваше да мине проектът. Дейността й беше блокирана от липса на кворум, след като депутатите от ГЕРБ, ДПС и БСП не дойдоха за заседанието. Но ако поведението на първите две партии е очаквано, тъй като те са противници на идеята за закриване на институциите, то за БСП това не е така. Социалистите твърдят, че по тази тема са на едно мнение с „партиите на протеста“ и бяха уверявали, че премахването на спецправосъдието е постижимо в сегашния парламент.
Според Дончева БСП само на думи подкрепя същинската част от съдебната реформа.
Изразът „бавят се нарочно“ е може би един от най-често употребяваните, когато се задава въпросът защо 46-ият парламент не свърши повече работа.
Депутати от ДБ и ИБГНИ обвиняват за бавенето ИТН и БСП.
Председателят на парламентарната група на ИТН Тошко Йорданов, на свой ред, прехвърля отговорността върху Христо Иванов и "Демократична България". Той дава пример: през пролетта Христо Иванов е „заложил“ текст в правилника на Народното събрание, който е предвиждал твърде бавна процедура за разглеждането на всеки проектозакон. Това е трябвало да се поправи чрез нов правилник на 46-ия парламент, а приемането му през лятото е отнело време. През това време депутатите не са могли да съставят комисии, през които да минават законите.
Източници на Свободна Европа предлагат и трета версия за забавянето: БСП и ГЕРБ не са успявали да се разберат по това кой коя структура да оглави и това е забавило съставянето на комисии.
Кой какво има предвид под съдебна реформа
Макар че Бюрото по защита беше иззето от ръцете на Иван Гешев, това е само една крачка към целите, които си поставят ДБ и ИБГНИ - двете формации, за които съдебната реформа е приоритет.
В тяхното разбиране реформата е въпрос на цялостна промяна, която да се извърши в различни нормативни актове и да измени различни структури. Част от това са и идеите за разпускане на Висшия съдебен съвет и за промяна на антикорупционната комисия.
По тези два последни въпроса обаче те нямат изрична подкрепа от ИТН и БСП.
