Твърде вероятно е да сте ползвали съветите ѝ, без да знаете името ѝ. Да ви е помогнала, без да знаете, че именно на нея трябва да благодарите.
Възможно е да сте искали да проверите как се пише думата „именик“. Или да сте се питали кое е правилното: „яркорозов“, „ярко-розов“ или „ярко розов“. Или пък да сте се чудели дали се поставя запетая пред „само защото“.
И в трите случая Павлина Върбанова знае отговора.
От вече девет години тя поддържа сайта „Как се пише?“, който съдържа отговорите на повече от 3000 въпроса за правописа, пунктуацията и граматичните правила в българския език.
Върбанова е филоложка по образование и работи като езиков редактор и коректор. Идеята за сайта „Как се пише?“ се поражда от блога ѝ, в който тя пише по всякакви теми, свързани с българския език.
В него има и секция, наречена „Езикови питанки“.
„Там всеки може да зададе какъвто пожелае езиков въпрос и аз отговарям. Но беше необходимо едно известно технологично време, докато читателите получат отговор на въпроса си. И в един момент се замислих: защо е нужно тези хора да чакат? Би могло просто да има едно място в интернет, което да предлага готови отговори. Готови отговори на често задавани въпроси, с които хората се сблъскват, когато самостоятелно пишат някакъв текст“, разказва Върбанова пред „Свободна Европа“.
С времето сайтът се разраства и днес се радва на голямо доверие. Според създателката му това се дължи най-вече на две неща.
„Първото е надеждността на информацията. Другото е, че информацията се поднася веднага. Това, което интересува потребителя, той го научава още с първото изречение“, казва Върбанова и добавя: „Аз мисля, че сполучливите идеи, работещите идеи всъщност са органичните идеи. Тези, които животът сам ти подсказва в процеса на твоята работа, какъвто е случаят със сайта.“
Освен създателка на сайта „Как се пише?“, Павлина Върбанова е и авторка на книжния справочник „Как се пише?“, както и на учебници по български език за деца между 5-и и 11-и клас.
Върбанова разказа, че това, с което работата непрестанно я сблъсква, е неразбирането за какво всъщност служат правилата, неразбирането, че в езика освен правила има и много гъвкавост.
„За мен езикът е преди всичко свобода. Да, има правила, към които е добре да се придържаме, но не бива това да ограничава свободата на мисълта ни и да ни затруднява да се изразяваме. Напротив, правилата съществуват, за да ни помагат да се изразяваме“, казва тя.
Доказателства за това неразбиране е въпросът „Тази дума официално има ли я, може ли да я употребя?“, който Върбанова изключително често получава.
Според филоложката в езика не може да се говори за правилни или грешни думи, за официални и неофициални изрази, а единствено за уместни и неуместни.
Всичко зависи от конкретната ситуация, в която се употребява даденият израз, обяснява тя.
По думите ѝ това са изключително основни неща, които обаче остават неразбрани. Причинатаа за това са пропуски в образованието и начина, по който се изучава българският език в училище.
„Езиковото обучение е подчинено много повече на теорията, отколкото на практиката. Моето разбиране е, че много по-полезно за езиковото обучение би било да се наблегне на употребата на езика в различните сфери на живота. Не че това не се изучава изобщо, но остава на по-заден план.“
„Вместо това на преден план са видовете сложни изречения, видовете подчинени изречения – защо е необходимо на един ученик, завършващ средно образование, да знае видовете подчинени изречения в състава на сложното съставно изречение? Това е съвсем излишно“, смята Върбанова.
„Много по-полезно е този ученик да се научи как е уместно да се изразява в официална обстановка например, каквото е да кажем общуването в институциите. Така нещо толкова основно остава извън обучението.“
Въпреки това в последните години тя наблюдава и позитивни тенденции в обучението по български език. Като специални теми например вече са включени писането на мотивационно писмо и общуването при интервю за работа.
„За съжаление обаче това е крайно недостатъчно“, казва Върбанова.
Това обаче, което тя си пожелава на 15 септември, първия учебен ден, не е свързано с преподаването конкретно на български език. За нея най-основното днес всъщност е друго.
„Много ми се иска българските ученици и изобщо учениците по света да учат присъствено през новата година“, казва Върбанова.
„Защото при онлайн обучението думите стигат до другия, но се губят усмивката, блясъкът в очите, човешката топлина. Живото човешко общуване е безценно.“
