„Буш ни обеща разгром, Аллах ни обеща победа – ще видим кое от двете обещания ще се осъществи“. Твърди се, че това е казал преди около 20 години най-ранният лидер на талибаните Молла Омар.
До късния следобед в четвъртък изглеждаше, че пророческите му думи са се сбъднали. Победата на талибаните над западните сили изглеждаше категорична, а установяването на едноличното им управление – необратимо.
Въпреки съпротивата на малката провинция Панджшир по всичко личеше, че талибаните нямат конкурент, който да разклати контрола им над страната.
Какво се промени
В четвъртък обаче една радикална ислямистка организация ясно показа, че ще саботира властта на талибаните, дори и с цената на живота на стотици невинни. Тя иска да наложи свое управление в региона, вярвайки, че победата всъщност е обещана на нея.
Най-малко 170 цивилни афганистанци и 13 американски военни загинаха, а стотици бяха ранени при бомбен атентат на летището в Кабул в четвъртък.
Отговорност за тях пое групировката „Ислямска държава-Хорасан“ (ИДИЛ-Х). Според анализаторите с тази атака ИДИЛ-Х целят да разклатят властта на талибаните и да докажат, че те не са способни да установят ред и сигурност в страната.
Кои са „Ислямска държава-Хорасан“
ИДИЛ-Х е клон на организацията „Ислямска държава в Ирак и Леванта“. Той действа на територията на Афганистан. Носи името на историческия регион Хорасан, който обхваща части от днешните Афганистан, Иран и Централна Азия.
Лидерите на ИДИЛ са в Сирия и гледат на ИДИЛ-Х като на първоначална база, от която организацията да разпростира влиянието си върху цяла Централна и Южна Азия.
Подобни регионални клонове на ИДИЛ са активни и в Либия, Мозамбик, Филипините, Бангладеш и други, като групировката цели един ден да ги обедини в един трансграничен „глобален халифат“.
Как действа „Ислямска държава-Хорасан“
ИДИЛ-Х е официално основана през 2015 г. За кратко време тя успява да установи контрол върху няколко провинции в северен и североизточен Афганистан.
Според доклад на ООН организацията нанася стотици смъртоносни атаки всяка година, насочени срещу правителствени цели, различни публични институции, включително училища и болници и срещу малцинствени групи в страната. От януари до април тази година ИДИЛ-Х са извършвали средно по едно нападение на два дни, сочат данните.
Един от най-шокиращите примери за тяхна операция е атентатът, извършен в родилното отделение на болница в Кабул през май миналата година. Тогава загинаха 16 майки и бременни жени, 2 деца и още 7 души. Предполага се, че мотивът за атентата е етническата принадлежност на жертвите, тъй като болницата са намира в квартал, населен предимно с хазари шиити.
Колко са членовете на ИДИЛ-Х
През най-силния си период ИДИЛ-Х разполагаше с около 3000 бойци. В сблъсъците си със силите на САЩ, правителството и талибаните обаче организацията претърпя тежки загуби.
Според доклад на ООН от юни тази година членовете ѝ наброяват между 1500 и 2200 бойци.
Това е значително по-малко от бойците на талибаните, които са между 60 000 и 100 000.
Защо са в конфликт с талибаните
ИДИЛ-Х вижда талибаните като свой основен противник и конкурент. Според анализаторите двете организации всъщност се борят за вниманието на едни и същи хора и „миграцията“ на бойци от една групировка в друга е често срещана.
През 2015 талибаните изпратиха писмо до лидерите на ИДИЛ, призовавайки „Ислямска държава“ да спре да набира свои членове в Афганистан. Според писмото им в страната има място „само за едно знаме, и само за едно лидерство“, което да се бори за установяването на истинско ислямистко управление.
Така на пръв поглед изглежда, че двете групировки споделят еднакви цели и идеология.
В действителност и двете са сунитски ислямистки организации, проповядващи фундаметалистка интерпретация на исляма. Споделят и общ враг: САЩ и лоялното на САЩ светско правителство.
Разликите са повече
Между двете групировки обаче има ключови разлики. Най-основната от тях се състои в идеологията и целите им.
Докато талибаните са определяни като регионално или „национално“ движение, което цели установяването на ислямски емират в Афганистан, ИДИЛ-Х преследва по-широка цел: създаването на глобален халифат, който да обхваща целия ислямски свят.
Освен това, в опита си да заеме мястото на талибаните в сложния лабиринт от десетки бунтовнически организации, действащи в региона, ИДИЛ-Х се представя за единствената истинска ислямистка група.
За сметка на това тя критикува талибаните като „мръсни националисти“, които толерират противоречащи си с исляма практики като отглеждането на опиумен мак.
По думите на анализатора Борхан Осман „критиките на ИДИЛ-Х към талибаните са отчетливо по-силни на фона на критиките им към тези, които би следвало да бъдат техен главен враг – правителството“.
През последната една година ИДИЛ-Х набират нови поддръжници преди всичко сред разколебани бойци на талибаните, които не приемат мирните преговори със САЩ. Основната линия, която ИДИЛ-Х налага, е че преговорите със САЩ – страна, която ислямистите виждат като окупатор и враг на исляма, са недопустими.
Според идеологията на организацията споразумението с американците се равнява на отказ от исляма и прави талибаните вероотстъпници: най-крайното престъпление според техните разбирания. С това ИДИЛ-Х придава легитимност на атаките си срещу талибаните.
Какво да очакваме в бъдеще
САЩ вече се намеси в конфликта между талибаните и ИДИЛ-Х, взлизайки в неудобната роля да си сътрудничи и да обменя информация с талибаните.
В отговор на бомбените атентати в събота американското командване нанесе въдушен удар по цели на ИДИЛ-Х. Убит беше един от хората, за които се предполага, че са планирали атентатите.
Случилото се в четвъртък затвърди притесненията, че талибаните не са способни, а определени фракции вътре в организацията им и не искат да ограничат дейността на други ислямистки групировки в страната.
Опасенията, че Афганистан може отново да се превърне в гостопримена база, от която различни терористични организации да планират и осъществяват дестабилизиращи операции по целия свят, стават все по-силни.
Според Борхан Осман причините движения като това на талибаните, ИДИЛ-Х и други ислямистки формации да продължават да се развиват и да привличат нови членове в Афганистан, са изключително дълбоки. По думите му корените на проблема стигат чак до 70-те години на миналия век, когато започва „разпадът на традиционното афганистанско общество“.
„Справянето с [религиозната] радикализация обаче изисква дългосрочни стратегии и по-иновативни методи от операциите от типа „залови-и-убий“, пише Осман.
