Задълбочаващо се сътрудничество и все по-тесни връзки. Това демонстрират Русия и Китай със съвместните си военни учения, които започнаха в понеделник. Ученията "Запад/Взаимодействие-2021", провеждащи се в северозападен Китай, ще продължат 5 дни и в тях ще вземат участие повече от 10 000 военни.
Целта им по думите на говорителя на китайското военно министерство е "укрепване на сътрудничеството" между двете страни и "гарантиране на мира и сигурността в региона", а фокусът е върху борбата с тероризма.
Планирано е създаването на съвместен команден център, който да отговаря за обща система за ранно предупреждение и за по-добра координация при разузнавателни операции и хакерски и информационни атаки.
Военните учения се провеждат на фона на влошаващата се ситуация в Афганистан и опасенията, че конфликтът може да се разпростре и отвъд границите на страната. Според анализатори както Русия, така и Китай, са притеснени от евентуалното превръщане на конфликта в регионален и произхождащите от това рискове за сигурността в Централна Азия.
Еволюцията на отношенията им
Сътрудничеството между Китай и Русия обаче не е отскоро. Обединени от споделен антагонизъм към САЩ и общи стратегически цели в Централна и Южна Азия, през последните години двете държави задълбочават връзките си в редица сектори.
Партньорските им отношения получиха тласък след анексирането на Крим през 2014 г., когато Русия се озова под прицела на западните санкции. Оттогава сътрудничеството между Пекин и Москва става все по-тясно. То се изразява преди всичко в търговските отношения, високотехнологичното сътрудничество и взаимната политическа подкрепа, особено по време на пандемията от COVID-19.
През юни двете страни отпразнуваха 20-ата годишнина от подписването на двустранния Договор за добросъседство, дружба и сътрудничество и удължиха действието му с още 5 години.
Друга важна сфера на партньорство е военната. От 2005 г. насам Китай и Русия провеждат редовни военни учения – както в двустранен формат, така и с участието на други държави. Маневрите включват и военноморски учения. През 2018 г. двете страни разшириха обхвата на ученията, наблягайки на съвместните упражнения за командири от най-високо ниво.
Въпреки военното и политическо сближаване обаче, според анализаторите съществуват граници, които нито Китай, нито Русия са склонни да преминат по отношение на партньорството си.
По думите на Жанг Син, професор в Центъра за изследване на Русия към шанхайския East China Normal University, в никакъв случай не може да се говори за "военен съюз в традиционния смисъл на думата".
Според него "тези учения показват развитие в посока на едно затворено, но гъвкаво партньорство между двете армии, без да се стига до същински съюз".
"Те се опитват да не се месят в битките на другата страна, а вместо това да намират пресечните точки на своите интереси", коментира пред Свободна Европа Александър Габуев, старши сътрудник в Московския Карнеги център.
"И Китай, и Русия са много прагматични. И двете страни се противопоставят на САЩ, но и двете се виждат като велики сили и са силно чувствителни, що се отнася до собствената им стратегическа независимост", каза Габуев.
Нов консенсус заради Афганистан
Следващите съвместни учения, които Пекин и Москва планират, ще се проведат през септември под флага на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) – евразийска организация за сигурност, в която освен Китай и Русия, членуват още Казахстан, Киргизстан, Индия, Пакистан, Таджикистан и Узбекистан.
Русия традиционно гледа на централноазиатските страни като на своя сфера на влияние. Превръщането на Китай в доминираща икономическа сила обаче промени ситуацията в региона.
През последните години ШОС се превърна в инструмент, с който Пекин успешно разширява сътрудничеството си в сферата на сигурността с други страни от Централна и Южна Азия. На фона на американското изтегляне от Афганистан се очаква китайските интереси в тази област само да се задълбочават.
Въпреки това според Антон Барбашин, редакционен директор на Riddle Russia, двете страни се опитват да търсят баланс между интересите си, колебаейки се между "руския военен мускул и китайския портфейл". По думите на Барбашин обаче днес "този консенсус не е толкова стабилен, колкото беше десет години по-рано".
Ключова роля за изграждането на такъв консенсус ще изиграе променящата се ситуация в Афганистан и последиците от конфликта върху останалите страни от региона. Развитието на кризата ще бъде определящо за бъдещето на военното и политическо сътрудничество между Китай и Русия.
"Възможно е да наблюдаваме началото на едно по-мащабно партньорство между Китай, Русия и централноазиатските държави по темата Афганистан", отбелязва Барбашин.
Според него "начинът, по който това сътрудничество ще се развие, ще покаже и дали ШОС е организация, която в действителност е способна да реагира на рисковете, идващи от Афганистан".
