Великобритания наложи нови санкции на Беларус. Това се случи на годишнината от изборите за президент през 2020 г., които дадоха началото на масови протести срещу авторитарния лидер на страната Александър Лукашенко.
Европейският съюз също съобщи, че обмисля нови санкции. Вашингтон планира да обяви нови ограничения срещу Беларус по-късно в понеделник.
Лидерката на беларуската опозиция Святлана Циханоуска, която живее в изгнание, призова за обща позиция на всички държави и допълнителни санкции срещу режима на Лукашенко. Тя каза това по време на съвместна пресконференция с външния министър на Литва Габриелиус Ландсбергис.
Циханоуска каза също, че беларуската опозиция настоява за "организиране на международен трибунал за престъпленията на режима".
Александър Лукашенко се обяви за победител на изборите за президент на Беларус на 9 август 2020 г. Беларуската опозиция, САЩ, Европейският съюз и Великобритания смятат резултатите от вота за фалшифицирани. Властта в Минск отговори на последвалите масови протести с репресии срещу граждани и лидерите на опозицията.
Нови санкции
Новите санкции на Великобритания срещу Беларус бяха обявени от британското външно министерство на 9 август. Мерките са насочени срещу беларуската петролна и калаена промишленост – ключови сектори в икономиката на страната. Освен това Лондон ще санкционира всеки, който купува беларуски ценни книжа.
Предвидена е и забрана за прелитане на самолети на беларуски авиокомпании над британска територия и за кацането им на британски летища.
„Тези санкции показват, че Обединеното кралство няма да приеме действията на Лукашенко след измамните избори“, каза британският външен министър Доминик Рааб. „Режимът на Лукашенко продължава да смазва демокрацията и да нарушава човешките права в Беларус.“
Световните агенции цитираха представител на Белия дом, според когото САЩ ще обявят нови санкции срещу Беларус по-късно на 9 август.
По-рано Европейският съюз съобщи, че също обмисля нови санкции.
"ЕС е готов да обмисли още мерки в светлината на грубото пренебрежение на режима към международните ангажименти", обяви върховният представител на ЕС за външната политика Жозеп Борел в неделя.
С "принудителното и незаконно" приземяване на полет на Ryanair през май и инструментализирането на мигрантите за политически цели, режимът "допълнително постави под съмнение международните норми", добави Борел.
Той споменава и факта, че само през юли на границата на членката на ЕС Литва с Беларус са регистрирани над 2000 нелегални преминавания.
От гледна точка на ЕС, това се прави умишлено от правителството в Минск. Лукашенко открито заплаши, че ще позволи на хора от страни като Ирак, Афганистан или Сирия да преминат границата в отговор на санкциите на ЕС.
През изминалата седмица Полша обвини Беларус, че изпраща все по-голям брой мигранти през границата в отговор на решението на Варшава да даде убежище на беларуската спортистка Кристина Циманоуска. Тя отказа да се върне в родината си в неделя и каза, че страхува да не бъде арестувана.
Освен Полша и Литва настоява за допълнителни санкции към Беларус, заради подстрекаване на нелегална миграция.
ЕС вече наложи санкции през последните месеци заради репресиите срещу гражданското общество и демократичната опозиция в Беларус.
Неотдавна бяха наложени и икономически санкции след ареста на антиправителствения блогър Раман Пратасевич. Властите в Беларус принудиха пътнически самолет на Ryanair, който летеше от Атина за литовската столица Вилнюс, да направи междинно приземяване в Минск, за да арестуват критика на Лукашенко.
