Неговите разкази са кратки, но – както казва самият той – едри. Представляват нещо като миниатюри – достатъчно богати, за да предадат с малко думи големи послания.
Героите му са ватмани, министър-председателки, учители, счетоводители, осъдени за убийство затворници, инженери, наркомани, студенти, пенсионери, мъже, жени, деца. Идват от всички социални прослойки, упражняват най-различни професии и всичките, само в рамките на няколко страници, се срещат със съдбите си.
Среща ги писателят, режисьор, сценарист и актьор Людмил Тодоров. Преди броени дни в САЩ за първи път излезе сборник с негови разкази на английски език, озаглавен „Selected Short Stories” и издаден от американското издателство „Аксентс“.
„Мисля, че разказите предлагат една доста представителна и широка панорама на българския живот към днешна дата. Могат да дадат хубава перспектива на един чужд читател, за да усети, да вкуси от живота в България“, каза Людмил Тодоров в интервю за Свободна Европа.
„Сега, не знам на кого му е интересен този живот, но ако някой има интерес, радва ме мисълта, че там би намерил доста пълна картина, що се отнася до характери и образи на наши съвременници.“
Половината от разказите в сборника са вече публикувани на български, другата половината са нови, но писани отдавна текстове. „Тоест за мен книгата не е новост, но като превод, тя е едно ново преживяване, една премиера“, разказа Тодоров.
Изданието е особена радост за Тодоров именно заради превода, който е дело на неговата съпруга Златна Костова и сина им Матей Тодоров. „Много съм горд с превода, защото всички имахме едно леко притеснение, че когато езика, на който превеждаш, не ти е майчин, може да очакваш изненади.“
В това отношение им помага тяхна приятелка, която живее в САЩ от дълги години – Бисера Костова, която е редакторка на сборника.
„Благодарение и на нея англоезичният читател може да прочете разказите в нюанси, да ги разбере ги в пълни подробности. Вече достатъчно англоезични читатели се срещнаха с разказите и ги прочетоха. И стана ясно, че те разбират в тънкости това, което съм написал. Спецификата на нашето живеене тук успява да стигне до англоезичния читател. Това също беше един любопитен, тръпнещ въпрос за нас – доколко това ще достигне до тях. Ами стига, и това много ме радва.“
Доказателство за това е и фактът, че хуморът и иронията на Тодоров не остават неразбрани.
„А щом хуморът стига, значи стигат и останалите нюанси, това го знам от опит. Там, където се смеят българите, се смеят и англоезичните читатели – което означава, че има контакт, осъществява се връзка между българския разказ и англоезичния читател“, отбеляза Тодоров.
Макар че разказите са сравнително кратки, сблъсъкът на човека със съдбата му е водещата тема и в този сборник, точно както и в останалите 5 книги на Тодоров.
„Тази тема винаги е в съсредоточието на моето внимание като автор. Дали ще е чрез някоя на пръв поглед дребна случка, дали ще е нещо голямо, едро като преживяване, темата за срещата на героя със съдбата присъства във всеки разказ.“
Освен с книгите си, Тодоров е известен и с филмите си, сред които „Любовното лято на един льохман“, „Емигранти“, „Шивачки“, „Миграцията на паламуда“. По думите му връзката между киното и литературата в неговия живот е „много къса, пряка“.
„През последните - вече станаха доста - години, се занимавам само с писане, с литература. Много често обаче двете преливат едно в друго. Имал съм случаи, в които съм сядал да пиша сценарий, а е излизал роман или новела. Имал съм и случаи, в които съм сядал да пиша проза, а тя е ставала повод да направя филм. Двете са толкова вплетени едно в друго.“
„Но честно казано към литературата изпитвам по-голям респект. И съответно на нея отделям повече внимание, особено напоследък“, сподели Тодоров. Според него това се дължи на характера на самото изкуство. „Намирам литературата за средство за изразяване, което лично на мен ми дава по-големи възможности – да стигна по-надалече, да бръкна по-надълбоко. Киното е малко по-популярно изкуство.“
Колкото до бъдещите си творчески планове, Людмил Тодоров разказа, че има един готов сценарий и няколко книги, които чакат издаване. „Имам готови неща, така че изразът "творчески планове" е много адекватен и точен. Трябва просто да ги осъществя.“
