Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) осъди България по случая с турски граждани, върнати на Турция преди 5 години. Делото е заведено от журналист, потърсил закрила в България. Вместо да се разгледа случаят му, той е бил бързо върнат в страната, от която бяга, казват съдиите.
Това е станало, след като Турция официално е поискала от българските власти да й се предадат бежанците. Признанието е на самите български власти, а не заключение на съда.
Какво гласи решението
В решението на ЕСПЧ се казва, че до три месеца България трябва да плати на пострадалия журналист 15 000 евро. Двете конкретни нарушения на българската държава са в това, че тя не е осигурила на турския гражданин правна защита и че го е подложила на нечовешко или унизително отношение.
Но решението на съда разкрива повече, отколкото двете официални нарушения на България са способни да кажат. То описва час по час това, което се е случило на българска територия със 7 турски граждани, бягащи от режима на Ердоган след опита за преврат в Турция през 2016 г.
От разказа на съдиите излиза, че съдбата на бежанците е била решена за по-малко от 12 часа с участието на няколко български институции, взели необясними решения. В тези 12 часа турското консулство в Бургас официално е съобщило на българските власти, че издирва точно тези хора.
Ролята на медиите
Случаят нашумя през есента на 2016 г. Тогава българските медии научиха, че правителството в София е върнало на Турция няколко души, обявени от Ердоган за участници в преврат срещу него самия.
Публикациите по случая бяха критични заради подозрението, че близките отношения между тогавашния премиер Бойко Борисов и турския президент може да са довели до съзнателно предаване на противници на Ердоган, преследвани по политически причини в страната си.
Най-малко една страница от съдийското решение, обявено в сряда, е посветено на положителната роля на медиите в тази история. Заради публикациите правителството на Бойко Борисов е образувало проверка, чиито заключения са представени на съда в Страсбург. По този начин съдържанието на този документ получава публичност.
Кой е турският журналист, осъдил България
ЕСПЧ не посочва името на журналиста, но достатъчно ясно описва важните факти в биографията му.
Той е роден през 1985 г. Работил е за две издания - всекидневника Заман и информационната агенция Джихан. И двете медии са собственост на Feza Media Group, която властите в Турция смятат за близка до Фетула Гюлен - човекът, когото Ердоган определя като свой основен противник. Гюлен живее в САЩ. Ердоган нарича опозиционните медии и повечето опозиционно настроени хора "гюленисти".
На 6 март 2016 г. съдът в Истанбул налага промяна в ръководството на Feza Media Group, като поставя начело трима нови управители. От този момент нататък вестник Заман започва да следва проправителствена линия, пишат съдиите.
Журналистът е уволнен, а журналистическата му карта е отнета. При опит да я поднови, той получава отказ. Това се случва на много други журналисти, смятани за опозиционни.
Опитът за преврат в Турция
На 15 срещу 16 юли 2016 г. в Турция е извършен опит за преврат, за който впоследствие са обвинени Фетула Гюлен и "гюленистите". След овладяването на пуча Ердоган налага извънредно положение и започва да управлява с укази.
С един от тези укази е затворен и вестник Заман. На много журналисти са иззети паспортите, някои са арестувани, по домовете им се извършват обиски.
Когато журналистът, осъдил България, е научил, че полицията го е търсила, той е взел решение да избяга от страната.
Свързал се е с каналджия, който се е съгласил да преведе през турско-българската граница общо 9 души - двама сирийци и 7 турци. Сред турците са били самият журналист, един учител, един университетски преподавател, един пилот от армията, един инспектор и един комисар от полицията. Всичките са били уволнени като "гюленисти". Имало е и един продавач с присъда за разпространение на марихуана.
Всичките са били скрити в двойното дъно на камион. Преминали са границата на Капитан Андреево, без да ги открият. Продължили са към границата с Румъния, но там вече са били разкрити.
Едно денонощие в България
Датата е 14 октомври 2016 г., а часът - 01.40 сутринта. След известни пререкания румънските власти оставят бежанците на българските си колеги. Това става в 5 сутринта.
Нататък версиите на страните в спора се разминават, пишат съдиите.
Според журналиста той е прекарал своя единствен ден в България по следния начин: заедно с останалите турски граждани той е бил отведен в ареста в Русе, вещите му, включително телефонът, са били иззети. Всички са казали, че търсят закрила в България, че искат преводач, адвокат и лекар. Нищо не са получили. Искането им за закрила не било отразено никъде.
Вместо това по време на разпитите е присъствал човек, давал индикации, че разбира турски, който си е мълчал, но си е водил записки. Разговорът е ставал с помощта на човек от турската група (пилотът), който е говорил английски.
Самият журналист е обяснил, че е бил уволнен, а вестникът му - закрит. Това негово съобщение се признава и от българските власти пред ЕСПЧ - да, те признават, че са знаели, че мъжът не може да работи в страната си именно по политически причини.
Пилотът, говорещ английски, е повтарял непрекъснато, че ще бъдат измъчвани, ако ги върнат в Турция, а в най-добрия случай ще бъдат изпратени в затвора след фабрикуван процес.
Промяната е настъпила в 17 часа в същия ден. От този момент нататък турските граждани са били принудени да подписват документи на български език, без да разбират съдържанието им. На помощ са идвали неизвестни хора, все различни, които лошо са говорели турски или английски.
Един от "преводачите" дори казал, че един от документите, които подписват, е искане за прехвърляне в лагер за бежанци в София. Той ги посъветвал да не слагат дата, а само подпис.
През целия ден в разпитите в Русе са участвали три групи полицаи.
Привечер внезапно им върнали вещите и телефоните, а после ги качили на различни автомобили, като полицаите повтаряли: "камп, камп!" Така звучи думата "лагер" на английски. Но джипиесът на телефоните им показал, че конвоят се движи към Турция, а не към София. Български адвокат, с когото се свързали, им обещал, че тръгва за лагера в Любимец, който е на българо-турската граница. Вероятно е предполагал, че ги карат натам.
В 5.30 ч. сутринта са им били поставени белезници и така са били предадени на турските власти на граничния пункт Капитан Андреево.
Официалният адрес на журналиста днес е име на затвор в Турция.
Версията на българското правителство
Историята, разказана от журналиста, няма нищо общо с твърденията на българската страна. Адвокатите на България са представили не просто друг разказ, но и разказ, който от дума на дума сам уличава държавата в поредица от необясними действия.
В нито един от многобройните моменти на разпитите, журналистът не е казал, че търси закрила в България, казват българските власти.
Те твърдят, че на хората е бил предоставен преводач, който е имал сертификат, че е учил турски 10 месеца, а английски - 2 месеца. Журналистът се е подписал под твърдението, че е уведомен, че има право на лекар, на преводач, на адвокат, на едно телефонно обаждане и на консулска защита.
Между 15.15 и 15.30 часа в същия ден в граничната полиция в Русе е звъннал два пъти представител на турското консулство в Бургас, казват от правителството пред ЕСПЧ. Той е казал, че задържаните са участници в опит за преврат в Турция.
Окръжната прокуратура в Русе, която по-рано през деня е започнала разследване за нелегално преминаване на границата по член 279 ал. 1, към 17 часа е променила мнението си. Тя е прекратила разследването поради незначителност на инцидента. Едно дело в ЕСПЧ няма за цел да проверява адекватността на прокуратурата извън разглежданите нарушения на човешките права и може би това е причината, поради която не е изяснен този въпрос: на какво основание нелегалното преминаване на външна граница на ЕС е било преценено като незначителен факт.
С взимането на това решение юридическият статут на седмината турски граждани е бил на свободни хора. Тогава полицаите са им върнали вещите, но пък са ги качили на полицейски коли. Това е станало между 17 и 17.30 часа.
В 18 часа, когато конвоят вече е пътувал за турската граница, са издадени два взаимоизключващи се документа.
Единият е заповед на директора на Дирекция "Миграция" към МВР, в която се казва, че турските граждани трябва принудително да бъдат изведени от страната. Аргументите са два - че бежанците не са потърсили закрила и че центърът за мигранти в Любимец е препълнен. По това време конвоят е бил много далече от този център. В заповедта пише връщането на хората в Турция да стане незабавно, още при пристигането им Любимец.
Вторият документ е искане на Гранична полиция - Русе до центъра в Любимец, в който се казва, че турските граждани трябва да бъдат настанени там. Документът е издаден след телефонно обаждане от Дирекция "Миграция". Той е изпратен по имейл в центъра в Любимец в 1.45 ч. сутринта на 15 октомври.
Според адвокатите на българската държава турските граждани са били предадени на турските власти доста преди да пристигне този имейл - в 0.40 часа.
Три въпроса
Фактите, описани в решението на ЕСПЧ, поставят поне три въпроса, които се нуждаят от отговор.
Първият гласи: Българските власти ли са тези, които са уведомили турските си колеги, че в България са пристигнали нелегално "гюленисти"?
Вторият е този: Какво е наложило рязка промяна в поведението на българските власти след 17 часа, когато разследването е прекратено, разпитите приключват и започва подписването на нечетими документи, в това число и на документа, че журналистът е уведомен за правото си да потърси консулска защита?
Третият е: Каква е ролята на обаждането на турските власти във взимането на решение за съдбата на седмината турци? Последователността на събитията позволява допускането, че такава роля съществува.
