В България има голяма разлика между политическия живот на хората в големите градове и в останалата част на страната, каза социологът Живко Георгиев в интервю за Свободна Европа. Според него промяната на партийните роли вече е започнала и "ледоходът вече е тръгнал".
Георгиев казва, че е вероятно "Има такъв народ" (ИТН) да спечелят изборите заради вота от чужбина. Той остава неотчетен в изследването на предизборните нагласи, защото социологическите агенции не правят замервания зад граница.
Според Георгиев условията на тези избори са по-благоприятни не само за ИТН, но и за останалите партии на протеста - "Демократична България" и "Изправи се! Мутри, вън!".
Той обаче не изключва възможността в следващия парламент отново да влязат "Обединените патриоти", особено при ниска избирателна активност.
Георгиев не вижда особено политическо бъдеще за Бойко Борисов, който според него е "политически труп", а ГЕРБ може да оцелее само ако се промени.
Разговорът с Живко Георгиев започна след видео репортаж за корпоративната зависимост на изборите във Вълнари, община Никола Козлево, Шуменско. До 2017 г. селото е крепост на ДПС. На изборите през април обаче печели ГЕРБ с 80% от гласовете. А 99% от гласувалите за ГЕРБ са посочили с преференция втория в листата. Това е бизнесменът Илтер Бейзатов - бивш активист от ДПС, сега от ГЕРБ. Контролира ли се вотът във Вълнари и как?
Изгледайте видеото и след това прочете пълния текст на интервюто със социолога Живко Георгиев.
Пълният текст на интервюто:
Г-н Георгиев, на агитация ли разчитат партиите, или на това, което каза единият човек: „да клякаш и да им се молиш“?
Някои партии разчитат на агитации, други на този модел, който през последните 10 години явно е убедил много [хора], че „работи“. Казвам го в кавички, но за изборни цели "работи". За жалост такава е ситуацията не само в смесените райони. Не, със същия успех подобни модели работят и в северозападна България.
А в големите градове по същия начин ли работят?
В големите градове е друго. Има три Българии поне...
Три ли? Кои са те?
Едната са 3-4 големи града, мейнстриймът, втората са областни градове, общини над 30-40 хил. души, всичко останало е третата България. Те и политически са много различни. Ние виждаме, че винаги промените започват от големите градове. След 1-2 години, както става с имотите в пазарното поведение, следващият тип агломерации ги поемат, а по-сетне ги доизносват старите идеи в периферията на страната. За жалост дотам сме се докарали.
Смятате ли, че това, което видяхме във видеото, е „третата България“?
Да.
Ако това е „третата България“, щом „третата България“ се престрашава да говори, да разкаже, че й взимат половината пари, че без благоволението на местния велможа не се случва нищо, означава ли, че електоралната картина в България вече е коренно различна?
Не, не, ледоходът е тръгнал, ако използвам такава метафора. Не че в България има много ледоходи, ние сме в друг климатичен пояс. Влакът е потеглил. Разбира се, много по-бързо, отдавна се еманципира гражданското общество в големите градове. Естествено, София беше първа, полека-лека ще видим резултатите още на тези избори. На предишните не ги видяхме. Те бяха в ситуация на една господстваща партия-държава. Сега партията я има, но държавата не е нейна вече.
За ГЕРБ ли говорим в случая?
Друга партия-държава след промените няма. Предишната беше БКП. Така че ще видим ефекти, не поголовно, но още на тези избори.
Днес за пръв път излезе изследване на Алфа Рисърч, което дава фотофиниш, образно казано, между ГЕРБ и „Има такъв народ“, като за пръв път, според изследването, „Има такъв народ“ излиза с малко, с части от процента преди ГЕРБ.
Вижте, те буквално от началото на кампанията са статистически наравно и то според изследвания, които са провеждани в България. Даже на предишните избори от чужбина ИТН добави цял процент и половина към това, което имаше. Така че, ако отчетем и този факт, даже преди месец ИТН е излязла напред.
Как си обяснявате обаче факта, че на фона на големите очаквания, на фона на размествания някак си кампанията изглежда вяла, а големите партии предпочитат да участват само в платените форуми? Аз си направих труда, порових малко. Доста излъчвания има в платените интервюта и форуми на БНТ, а сякаш и частните телевизии малко странят от политическата тематика. Създава се впечатление за един похлупак.
Кои частни медии имате предвид? Двете големи?
БТВ виждам, че не правят политически дебати сутрин, в Нова телевизия в последните дни се появиха, тоест в последната седмица и нещо.
Ами, вижте, още на предишните избори, макар че процесът започна още преди това, трите големи телевизии си създадоха една репутация, която не върши работа на 80% от политическия спектър. Те няма какво да правят там. Даже е противопоказно да ходят там. Няма значение дали е платено, или безплатно. Големите медии не бяха и няма да бъдат и тепърва особено значими в национални предизборни надпревари. Те загубиха монопола върху дневния ред, монопола върху тълкуванието на това в какъв свят живеем, не са монополи на източник на информация – и сериозна, и жълта, и прочее. Така че аз допускам, че много от партиите, особено по-новите проекти, съзнателно избягват или много сериозно дозират присъствието си на екраните на големите телевизии.
А как си обяснявате факта, че повечето политически лидери не дават интервюта, те участват в предизборни клипове, излъчват онлайн, но интервюта не се случват? Ето примери – Бойко Борисов, Слави Трифонов, който по същия начин, по който и Бойко Борисов, не се показва, се показва в своята телевизия или във Фейсбук от време на време. Да не говорим за Мустафа Карадайъ, който интервюта не дава.
Допускам, че са им доста различни мотивациите и политическите сметки и технологии.
На какво се дължат?
Бойко Борисов физически се показваше на предишните избори, видяхме какъв беше резултатът. ГЕРБ беше големият губещ и те го осъзнаха след краткия миг на радост от победата. Те бяха големият губещ от предишните избори. Корнелия Нинова...
Тя повече дава интервюта, като гледам.
Общо взето средно дозирано. Слави Трифонов е толкова преекспониран и присъствал през живота си в публичното пространство, че сега има нужда, ако не той, то поне неговата партия, малко да се отърси от прекалената персонификация в едно и също лице. Тя трябва да разшири...
Тоест да се гледа на нея като на партия, а не като на придатък към Слави Трифонов?
Да, това е полезното поведение за тях. За ДПС, там никой не е имал изобилие от публични изяви, поне в последно време. Не е лидерска битка, нека така да кажа. На тези избори лидерите по-скоро носят рискове.
От какво са рисковете, които носят?
На по-старите партии – те са частично обременени от самата си политическа биография и от факта, че и предишните избори, и сегашните ще бъдат избори за промяна. Промяната по-лесно се персонифицира от нови лидери и нови лица, неамортизирани.
А какво ще се промени според Вас? Освен съотношението на силите, кои са сферите, които неизбежно ще бъдат засегнати от въпросната промяна, за която говорим?
Вижте, по всичко изглежда, че обществените настроения и натиск върху политическите сили, пък и осъзнатото от тях поведение предполагат наистина много радикална промяна, която в негативната част трябва да скъса с т.нар. модел ГЕРБ-ДПС (някои добавят ДПС, някои – не, това едва ли е толкова съществена разлика в дефинирането на модела), скъсване с мафиотския стил на управление на държавата и позитивните програми. Разбира се, правова държава. Сериозна, много сериозна дълбока, радикална промяна в цялата система на правораздаване.
Смятате ли, че това послание вече достигна до гражданите? Имаше един момент преди години, в който определени политици и партии говореха за съдебна реформа, но това някак си оставаше затворено в малка група хора.
Може би тогава не беше му дошло времето (не за мен или за вас, или за тези, които мислят по тези въпроси). Някак си се възприемаше като един много тесен дебат по правно-юридически и конституционни въпроси, както се случва в България с каузите на „Зелените“. Тях все ги забиват в природозащитни теми, биоразнообразие. Но сега, след всичко това, което се случи, което широката публика научи и което излезе в последния месец като безобразия в една де факто приватизирана държава, става ясно, че дълбоката реформа в правен аспект за нашето съществувание е реформа на софтуера на нашата държава. Без него няма да има нито възмездие за това, което е сторено, а хората искат възмездие, което не може да се случи в тази правна система, нито ще има нови правила и равенство пред закона на всички български граждани и на зависимите от „третата България“, и на новите феодали, които се пръкнаха с удивителна лекота.
Как ще се случи това възмездие и кой ще го осигури, според Вас, тъй като на базата на социологическите изследвания трите т.нар. протестни партии, които се свързват във всички анализи с промяна на софтуера, ако мога да ползвам това, което казвате, няма да имат достатъчно гласове и няма да имат 121 народни представители. Поне на първо четене и според прогнозите.
Около голяма част от задължителните негативни програми – моделът Борисов и неговото изчегъртване, възмездие, сериозно реформиране на правната система, така че да се гарантира на всеки правова държава, което така и не стана в началото на 90-те години. Тогава имаше три големи лозунга – демокрация, правова държава, пазарна икономика. Най-малко успяхме, даже по-скоро деградирахме в правовата държава. Пазарна икономика – иди-дойди, демокрацията - и тя ни е малко фасадна, но все пак имаше някои постижения в сравнение с предишния режим. Но правовата държава е безобразие. В негативната програма тези партии имат много общо. Мисля, че и БСП, може би и някои други присъстващи. Като им гледам програмите, не би било трудно да подкрепят тези необходими мерки. Аз не ги виждам БСП с нещо да казват, че не харесват това, което прави служебното правителство. То е идеален лакмус, идеален модел за това, което трябва да се продължи като линия в изпълнителната власт след изборите.
Тоест смятате, че отношението към действията на служебното правителство в момента могат да се превърнат в стъпало, на което да се стъпи за преговори за следващо управление?
Виждам просто един добър модел, прототип на едно възможно бъдещо правителство – коалиционно или от една партия предложено, но подкрепено от достатъчно много политически сили в парламента.
Преди малко казахте "БСП и някои други", а "някои други" остава да са ГЕРБ и ДПС.
Чакайте да видим. Има „Българско лято“, „Възраждане“
Тоест Вие смятате, че някои от тези партии могат да влязат?
Защо да не смятам? Те за малко щяха да влязат на предишните избори, когато изглеждаха абсолютно загубена кауза – те за малко не влязоха. Те не са преставали да правят кампания и то доста активна, не много в публичните канали. При една невисока активност те като нищо могат да се окажат вътре. А и те са по-скоро не от лагера на ГЕРБ.
Това важи ли също така за „Българските патриоти“ – влизането?
Те патриотите безспорно имат шансове да влязат. Колкото по-ниска е активността, толкова повече шансове. Партиите останаха без периферии. И ГЕРБ нямат периферия, и патриотите нямат периферия, и ДПС нямат периферия, и на БСП не е голяма. Цялата периферия отиде по протестни партии, защото те, няма какво да се лъжем, и ГЕРБ, и БСП на предишни избори са си взимали по допълнителни 200-300 хил. гласа. Едните - защото са най-голямата анти-ГЕРБ политическа сила и вземат протестния вот. Другите - защото идеята им беше да играят ролята „да спрем БСП“ и да правят заигравки с антикомунизъм, което вършеше някаква работа. Сега това не играе никаква роля.
Като коментираме БСП, по всичко се очертава, че БСП отново ще останат трети. Това трайно отстъпление от електората на БСП ли е, или не?
БСП много се загуби последните години. Помним на не много далечни избори тя имаше 950 хил. гласа.
Сега спаднаха до 480 хиляди.
600 хиляди е нормалният електорат. Тогава, когато имаше 950 хил., добавката беше от наказателен вот срещу ГЕРБ, но сега БСП не взе от този вот, защото се появиха нови партии, които изглеждат по-радикални, по-атрактивни и интересни и т.н. Иначе техният електорат горе-долу си остава същият, макар че по демографски причини, естествено, БСП остава зависима от мотивацията и кондицията на поколението 55-60 плюс. На миналите избори COVID мерките безспорно демотивираха хора, те сега ще се върнат, но пък рискът е с машинното гласуване.
Масово Вашите колеги социолози, политолози предвиждат, че всички партии в 46-я парламент ще странят от ГЕРБ. Такъв извод може да се направи и по заявките на партиите. Но смятате ли, че ще има изолация и на ДПС, защото някак партията остана в периферията на този разговор?
По-скоро, на първо време – да.
А на второ време?
На второ време допускам, че и на ДПС му предстои да ревизира много себе си. То създаде един модел, който дълго време беше ефективен. Това беше единствената партия, която не странеше от целевата си група, от електората си. Непрекъснато го обгрижваше, имаше някакъв патронаж, лобираше за интересите на онези общности, имаше най-дългосрочна кадрова политика. Те бяха партия не като останалите. Другите бяха или клиентелистки, или елитарни или електорални – активират се само по време на избори и после изчезват. А ДПС беше като Хизбула в Ливан. Едновременно партия, корпорация, общност и фен клуб – всичко в едно. Вярно, че те самите се опариха, видяха и в Шуменско, и в Добрич, тук-таме и в други техни типични общности, че създадоха местен елит, който много лесно може да се преориентира и да се окаже в услуга и под закрилата или под чадъра на друга партия, която има сходен модел. Слава богу няма друга, освен ГЕРБ.
Тоест преотдаване на електорат?
Да. Дори да не говорим за някои токсични връзки с олигарси и прочее. Ако те се трансформират в една нормална партия и ако си припомнят, че са либерална партия, а те май отдавна го забравиха, допускам, че могат да се трансформират до известна степен.
Има ли път към подобен катарзис партиен, със същите лица?
Лицата не знам. Те имат нелоша кадрова банка, явно ще се мине през много сериозен катарзис. Той ще мине когато се окажат, а те ще се окажат в една непозната за тях ситуация. Те досега или са били във властта, или са били т.нар. балансьор, което пак значи, че си във властта, защото от теб зависи. А ако зависи от теб, това вече е власт. Но сега те загубиха и няма да имат ролята на балансьор.
Кой ще заеме това място?
Без да го е търсила, по-скоро по неволя, навярно БСП ще се окаже в тази роля. Така че едни партии изместиха балансьора от дежурната опозиция на ДПС, други ще изместят ГЕРБ като управляваща. Всички са в неочаквани ситуации. Ролите са изцяло нови.
Намирате ли общо между възникването на ГЕРБ и възникването на „Има такъв народ“? И намирате ли общо в типа лидерство на тези партии?
Безспорно има нещо общо. Даже бих продължил, че и НДСВ имаше нещо подобно, той е техен предтеча и е първият подобен летящ старт в политиката. Винаги те са идвали на власт на вълната на тежък протестен, наказателен вот срещу статуквото. При НДСВ беше статуквото на конституционния биполярен модел СДС-БСП. ГЕРБ беше [контрапункт] на Тройната коалиция, сега [вотът] е срещу пълната хегемония на ГЕРБ с някои присъдружни, които обаче не са съществени. Това е общото. Когато идват такива партии, за да имат шанс за успех, задължително трябва да имат що-годе харизматичен лидер, добре познат и будещ симпатии в достатъчно много хора. Задължително не трябва да са много ясни позитивните програми, важно е да има силна негативна програма. Ако има много детайлизирана – по сектори и целеви групи тогава ще се разочароват едни, други ще са ядосани. Трябва да е до някъде там границата, за да може всеки да има своите очаквания, надежди в това мастилено петно, теста на Роршах. Конкретизацията започва на по-следващ етап.
Смятате ли, че следващият парламент би успял да излъчи сравнително безпроблемно правителство? Колко дълъг би бил животът на подобно правителство? Или директно отиваме на трети избори?
Не, не мисля, че дори и от ГЕРБ това биха го искали, защото не е ясно с какъв багаж ще отидат на трети избори. Мисля, че партиите, които бяха за кратко съществуване в парламента, си взеха поука. За тяхно извинение наистина не беше благоприятна ситуацията. Това не бяха техните избори. Да, те постигнаха много, но не в тези условия, в които беше същинското им желание. Изборно законодателство, изборна администрация, диктат на партията, медийна среда, която е абсолютно опитомена, послушна и зависима от властта. Това не бяха техните избори. Цяло чудо е, че постигнаха нещо.
А сега това ли са техните избори?
Във всички случаи са много по-техни. Те ще го почувстват не в това, че много ще нарасне подкрепата за тях, но във всеки случай сериозно ще спадне подкрепата за основния противник.
Възможно ли е да видим Борисов като кандидат за президент?
Няма никакво политическо значение. Борисов вече е политически труп. Може да кандидатства във всякакви реалити шоута. Той е свършен политически. И колкото по-бързо разберат това той и ГЕРБ, толкова по-дълъг живот би имал и самият ГЕРБ. Не казвам, че ще го преживее.
Вие виждате един възможен ГЕРБ без Борисов, така ли?
Някаква нормализация на тази партия, която да се препозиционира, да си припомни какво значи ГЕРБ като абревиатура, да си припомни с какви ценности, политики се е асоциирала. ГЕРБ досега не беше партия на ценности, на каузи, идейна общност. Това беше синдикат на властолюбци.
Може ли и откъде да очакваме изненада на 11-ти или горе долу всичко е очаквано?
Изненади сто на сто ще имаме – няма да са грандиозни. Даже не от типа на постижението на Слави Трифонов и "Има такъв народ" на предишните избори. Защото това беше изненадващо. До голяма степен и заради голямата подкрепа от чужбина, която няма как да я прогнозираме, тъй като не провеждаме изследване в чужбина. Но би могло да има изненади, които няма да са малко, ако още един-двама влезнат в парламента. Това не знам дали ще е за добро или за лошо.
Тоест може да има повече от 6 партии?
Възможно е ГЕРБ да падне под 20% подкрепа. Вече е малко вероятно, но все пак има възможност - ако БСП си е свършила работата (защото те на предишните избори нямаха никаква кампания), ако сега малко повече се е раздвижила, то макар и да е малка вероятността, е възможен и такъв сценарий – първи е "Има такъв народ", втори е БСП и трети е ГЕРБ.
Такъв сценарий смятате, че е възможен?
Изчакайте, ние още не знаем какъв е твърдият електорат на ГЕРБ, колко беше контролиран и купен. Ако сега е редуциран, благодарение на мерките, и ако друга част е разколебана, а трета част, клиентелистката, вече се пренасочва, защото е далеч по-разумно да не държиш на обречените, а да се преориентираш към новите победители, ще видим.
