За него се говореше или добро, или нищо. През 2013 г. той описа сам себе си като "успял млад мъж". Съпартийците му в ДПС твърдяха, че е обичан от електората им.
Той е Делян Пеевски. На последните избори той не влезе в листите на партията, а заместник-председателят на движението Йордан Цонев коментира, че решението за това не е партийно, а лично. "Ние си го харесваме", допълни тогава Цонев.
Останалите партии в няколко състава на парламента пък избягваха да коментират медийния магнат, бизнесмен и депутат.
В началото на коронакризата през миналата година фирми, свързани с Делян Пеевски, бяха сред крупните дарители на различни болници, което доведе до вълна от показни благодарности. ДПС използваха това и описваха техния депутат като дарител, загрижен за добруването на нацията.
На този фон се задаваха поредица от въпроси за странното забогатяване и скритата власт на Пеевски. Но те не успяваха да постигнат никакъв друг отговор от бившия премиер Борисов, освен съобщаване на фактическата обстановка: "г-н Пеевски е просто депутат".
Изведнъж обаче всичко се промени. От Пеевски се дистанцираха последователно: родната му майка, партията, която го издигаше за различни публични длъжности (от депутат до председател на ДАНС), а накрая и хората, подкрепяли предложенията му в парламента.
Санкциите на САЩ
САЩ наложиха на 2 юни санкции на хазартния бизнесмен Васил Божков, бившия депутат и издател Делян Пеевски и близкия до него Илко Желязков, който беше зам.-председател на Бюрото за контрол на специалните разузнавателни средства.
Санкциите по американския закон „Магнитски“ предвиждат блокиране на активите на наказаните в американски банки и под контрола на американски лица. Мерките засягат възможността на санкционираните да развиват бизнес на западните пазари.
Впоследствие България започна изготвянето на списък на лицата, които са свързани със санкционираните. Целта беше установяването на "асоциирани лица", които попадат или потенциално биха попаднали в обхвата на санкциите, наложени от Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) на министерството на финансите на САЩ.
Сред тях съвсем очаквано се оказа и майката на Делян Пеевски – Ирена Кръстева.
"Няма нищо общо с г-н Пеевски"
С това дойде и първата изненада. Оказа се, че Кръстева е възразила срещу включването си в списъка на свързани лица по закона “Магнитски”. По думите на финансовия министър Асен Василев в писмо до институцията тя твърди, че “няма нищо общо с г-н Пеевски”.
Две седмици по-късно и ДПС, които доскоро "си харесваха" Пеевски, също се дистанцираха от него. Лидерът на партията Мустафа Карадайъ коментира от Хасково, че бившият депутат е бил от гражданската квота, а не партиен член. "Г-н Пеевски никога не е бил част от ДПС и никога не е участвал във взимането на политическите решения в ДПС, защото ДПС функционира съгласно решенията на своите колективни органи", каза Карадайъ.
Но само месец преди Карадайъ да дистанцира партията си от Пеевски, бившият премиер и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов призна на пресконференция, че се е срещал с Пеевски – както в Министерския съвет, така и в жилището му в държавната резиденция "Бояна".
По думите на Борисов той се е виждал с депутата от ДПС в качеството му на народен представител, за да договарят финансиране за райони, чиито кметове са избрани от движението.
"Не сме били зашити, за да се отшиваме"
На този фон ГЕРБ също поеха публичен курс за разграничаване от доскорошния депутат. В началото на юни бившата шефка на парламентарната група на ГЕРБ в 45-я парламент Десислава Атанасова каза пред бТВ, че партията й няма нищо общо с Делян Пеевски.
"Ние никога не сме били зашити с Делян Пеевски, за да се отшиваме. Този човек през всичките тези години е издиган за народен представител от ДПС и е предлаган от ДПС за различни постове", каза тя.
Че Пеевски е предлаган от ДПС за различни постове е несъмнено. Публичните доказателства обаче сочат, че ГЕРБ са подкрепяли всички законодателни инициативи на ексдепутата в Народното събрание.
В сътрудничество между ГЕРБ и ДПС драстично се намали финансирането на партиите от държавата, но наред с това беше отворена вратата и за безлимитното им финансиране от бизнеса. Впоследствие държавната субсидия беше увеличена, но възможността за бизнес финансиране на партиите остана в закона. Текстът беше предложен от депутата Делян Пеевски.
През 2018 г. пък депутатът от ДПС прокара друг свой проект – промените в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения. Текстовете задължават всички собственици на медии да декларират информация за "всяко получено финансиране в предходната календарна година, неговия размер и основание, както и данни за лицето, предоставило финансирането". Критици тогава заподозряха, че Пеевски и съвносителите на закона (Велислава Кръстева и Йордан Цонев) се целят в медиите, които получават грантово финансиране от неправителствени организации.
Също през 2018 г. с гласовете на ГЕРБ мина и друго знаково предложение на Делян Пеевски – в закона за банковата несъстоятелност. Промените, известни като "Закона КТБ”, най-общо предвиждат обезсилване със задна дата на цесиите и прихващанията, направени по време на квестурата на КТБ, чрез които банката загуби около 850 млн. лв. Законът беше върнат от президента Румен Радев, но мнозинството в парламента преодоля ветото.
Засега разлика в тона към Делян Пеевски няма само от страна на държавното обвинение. В годините назад прокуратурата не видя нещо общо между бившия народен представител от ДПС и фалита на КТБ. Настоящият главен прокурор Иван Гешев, в качеството си на наблюдаващ прокурор даже беше казал, че в изложението на прокуратурата по фалиралата банка "го няма господин Путин, няма го и Обама (...), не сме установили някакви неща, които да са свързани с господин Пеевски".
Към настоящия момент Върховната касационна прокуратура (ВКП) пък е поискала от Държавния департамент на САЩ повече информация за санкциите, наложени по закона „Магнитски“. Искането е изпратено през правосъдното министерство и министерството на външните работи и цели да установи какви са причинте, заради които Вашингтон обвинява Пеевски в корупция.
