Преди три месеца Джо Байдън индиректно нарече Владимир Путин „убиец“. Тази седмица обаче двамата президенти се срещнаха лице в лице, за да обсъдят отношенията между Русия и САЩ. Какво следва от срещата в Женева и как тя ще се отрази върху глобалната политика?
На първо място, очевидно е, че пробив в отношенията между Вашингтон и Москва не може и няма да се състои. Както и самият Путин отбеляза наскоро в телевизионно интервю, в момента те се намират в най-ниската си точка от години.
През април САЩ изгониха десет руски дипломата от посолството във Вашингтон, на което руското външно министерство отговори реципрочно. Двамата посланици са отзовани за консултации.
Белият дом наложи и нови санкции срещу Русия в отговор на хакерската атака срещу американски държавни институции и частни компании, осъществена през софтуера на фирмата Solar Winds.
Да не забравяме и репресиите срещу Алексей Навални и неговия Фонд за борба с корупцията (ФБК), обявен от руския съд за екстремистка организация. За Кремъл Навални е крещящ пример за западна намеса във вътрешните работи на Русия.
Това подчерта и Путин на пресконференцията, която даде след срещата, като при това направи паралел между ФБК и движението Black Lives Matter. За САЩ, отговори Байдън, човешките права и демократичните ценности са принципен въпрос.
За капак на всичко казусът с отвлечения полет на RyanAir и задържането на журналиста Раман Пратасевич, най-вероятно лична инициатива на Александър Лукашенко, неминуемо въвлича и руската страна и добавя напрежение в отношенията със Запада. При тези обстоятелства Байдън и Путин едва ли могат да постигнат кой знае какво, дори да имат подобно желание.
Заедно с това обаче и САЩ и Русия имат интерес да снижат градуса на напрежението и да договорят базисни правила как да се разиват междудържавните отношения. Това е и основният извод от срещата в Женева, както посочиха независимо един от друг Байдън и Путин.
За Америка основното стратегическо предизвикателство е Китай, а не Русия.
Какво стои зад тази споделена нагласа? За Америка основното стратегическо предизвикателство е Китай, а не Русия. Именно надпреварата с Пекин определя дневния ред по широк кръг въпроси – от военната сигурност в източноазиатския регион, през бъдещото развитие на дигиталните технологии, изкуствения интелект, квантовите компютри, чак до борбата с климатичните промени и глобалните пандемии. Това беше едно от посланията в срещите на върха на Г-7 в Корнуол, Великобритания, и на НАТО в Брюксел.
За да може да отдели повече внимание на Китай, за САЩ е нужно да стабилизират отношенията с Москва, както и да намалят ангажиментите си в други региони, като например Близкия изток.
Русия също е заинтересована от регламентиране на диалога със САЩ. Не че Путин ще престане да разглежда Америка като основен враг, но поне да се осигури предсказуемост с цел избягването на бъдещи кризи. При идеални условия Кремъл очаква Байдън да поеме ангажимент за ненамеса в политиката на Русия и нейните сателити като Беларус, в замяна на което Москва да обещае преустановяване на кибероперациите и активните мероприятия на Запад.
Това обаче не е възможно. За Кремъл всяка форма на съпротива срещу авторитарните режими в постсъветското пространство е по дефиниция оркестрирана от Запада. Опозицията е преди всичко пионка в ръцете на външни сили, а не легитимен играч, защитаващ реални обществени интереси.
Когато някой излезе на улицата в Русия пак с искания за демокрация, виновникът пак ще се окаже САЩ.
С други думи, когато някой излезе на улицата пак с искания за демокрация и социална справедливост, виновникът пак ще се окаже САЩ. От друга страна никоя администрация във Вашингтон, дори и най-прагматично ориентираната, не може да се отрече публично от защитата на фундаментални ценности. Още по-малко Конгресът, който също играе важна роля във формирането на американската външна политика. Това изключва априори постигането на някаква рамкова политическа сделка между Москва и Вашингтон.
Това не значи, че сътрудничеството по въпроси от общ интерес е невъзможно. На тричасовите преговори в Женева – включително в разширен формат с участието на двата президентски екипа – са обсъждани въпроси като сътрудничество на терен в Сирия, където са разположени военни сили на САЩ и Русия, по осигуряването на хуманитарна помощ, за бъдещето на иранската ядрена сделка, за стабилността в Афганистан след изтеглянето на западния военен контингент.
Най-вероятно е договорено също да се възстанови институционалният диалог на ниво дипломатически представители и на ниво въоръжени сили. Вашингтон и Москва заявяват интерес за изработване на споразумение за ограничаване на стратегическите въоръжения, което да наследи договора СТАРТ, изтекъл миналия февруари.
В знак на добра воля, Байдън отмени санкциите срещу газопровода "Северен поток 2" (отстъпка колкото спрямо Русия, толкова и спрямо Германия). Американската страна със сигурност очаква и позитивни ходове от страна на Кремъл.
И Байдън, и Путин излязоха от преговорите в Женева видимо доволни. „Не става дума за приятелство, а за бизнес.“, както обеляза американският президент.
* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
