Действието се развива в мрачна съдебна зала. Задържаният изслушва обвиненията, отделен в специална клетка с решетки. Когато идва неговият ред да разпита свидетел, той се изправя на крака, качва се на пейката, така че полицаите извън клетката да не могат да го стигнат, замахва с ръка и пробожда гърлото си с химикалка.
От гърлото му политат капки кръв, хората се развикват, настава суматоха.
Потресаващата сцена не е от филм, а от реалния живот. Човекът, който се пробожда в гърлото, е Стяпан Латипау – беларуски опозиционен активист, задържан през септември 2020 г., след като се е опитал да попречи на полицаи и работници да изтрият графит от вътрешния двор на жилищна сграда. На стената е било нарисувано старото беларуско знаме с червено и бяло, което опозицията използва като символ.
Латипау е обвинен в организиране на протести, съпротива при задържане и измама. Държавната телевизия в Беларус го обвини също, че е планирал да отрови полицаи.
На 1 юни, точно преди да се прободе в гърлото в съдебната зала, той се обърна към свидетеля, своя баща, и каза, че по време на престоя си в ареста е бил заплашван от Главното управление за борба с организираната престъпност и корупцията (ГУБОПиК) на беларуското вътрешно министерство.
Обещаха ми, че ако не се призная за виновен, ще ме вкарат в „стаята за натиск“.Стяпан Латипау
„Татко, след срещата, ГУБОПиК дойдоха да ме видят. Обещаха ми, че ако не се призная за виновен, ще ме вкарат в „стаята за натиск“, и че срещу роднините и съседите ми ще бъдат заведени наказателни дела. Вече 51 дни бях в стая за натиск. Така че, подготви се.“
Именно след тези думи Латипау се пробожда и е откаран в болница.
Това, че затворник предпочита да умре, отколкото да бъде пратен в така наречената „стая за натиск“, не е изолиран случай. Според правозащитни организации и бивши затворници тези стаи представляват буквално стаи за мъчения. Дори само заплахата да бъдат вкарани там кара много затворници да предприемат драстични действия.
Тези помещения в беларуските затвори биват описвани като килии, в които задържаните са посрещани от закоравели престъпници, които работят за властите като биячи. По думите на Сярхей Устинау от беларуската неправителствена организация „Правна инициатива“ работата им е да изтръгват чрез бой самопризнания от арестантите.
Правозащитникът Михаил Жамчужни, който прекара 6 години и половина в затвора по политически мотивирани обвинения, обясни пред беларуската служба на Радио Свободна Европа какво означава да прекараш време в „стая за натиск“.
Според него във всеки център за задържане под стража в Беларус има такива стаи, което е в нарушение на международното право. Властите твърдят, че стаите са необходими за тайни, но официални цели. По думите на Жамчужни клетките, които служат като „стаи за натиск“, обикновено са с площ 4 на 6 метра и са изцяло шумоизолирани със специални панели по стените и двойни врати.
В други случаи пък се използват нормални килии, в които обаче се пуска силна музика, която да заглуши писъците на задържаните. Арестантите добре знаят за съществуването на тези стаи и страхът от изпращане там е огромен.
„Често съм бил свидетел как осъдени или обвиняеми започват да [признават свои престъпления] точно пред вратата на стаите за натиск“, каза Жамчужни.
По думите на правозащитника част от задържаните се опитват да избегнат изпращането си в такива килии, като се осакатяват сами. Правят го, защото при отворена, кървяща рана задържаните биват изпращани в болница. Така успяват да си спестят мъченията поне за малко.
Има и задържани, които опитват да преминат теста на „стаите за натиск“, но резултатът зависи от силата на тяхната воля и способността им да не се поддават на заплахи, каза Жамчужни.
На фона на бруталните репресии, с които бяха смазани масовите протести срещу беларуския лидер Александър Лукашенко миналото лято, сплашванията често имат силен ефект върху арестуваните.
През май Алеся Каханоуска каза пред Свободна Европа, че синът ѝ Яухен Каханоуски е бил бит, докато не признае обвиненията срещу него, свързани с участието му в протестите.
„Това са самопризнания, изтръгнати чрез побой. Когато започнаха да го заплашват, че ще го вкарат в „стая за натиск“, той се отказа и се призна за виновен“, каза Каханоуска. По-късно в съда синът ѝ пледира, че е невинен, и заяви, че самопризнанията му са били изтръгнати чрез психологически и физически натиск.
„Полицаите ме удряха в корема, по главата и по краката, заплашваха да ме изпратят в „стаята за натиск“, ако не дам показания по начина, по който трябва“, каза Каханоуски пред съда.
„Подписах [признанието], без да го чета, защото се страхувах, че ще ме бият отново.“
В крайна сметка Каханоуски беше признат за виновен за участие в масови безредици и беше осъден да излежи повече от 3 години и половина затвор.
Сярхей Устинау от организацията „Правна инициатива“ заяви, че изтезанията над демонстранти не са спирали, откакто започнаха протестите срещу Лукашенко, след като той обяви поредна изборна победа на 9 август 2020 г.
Устинау каза, че въпреки че повечето случаи на изтезания са били извършени през първата седмица от масовите демонстрации от 9 до 13 август, протестиралите „все още биват измъчвани и днес, измъчвани са в затворите“.
„Има много случаи, когато в съда хората заявяват, че са били бити, за да направят самопризнания“, каза Устинов. По думите му обаче съдилищата просто игнорират оттеглянето на самопризнанията.
