Хиляди пилоти по света сигурно са следили в напрежение историята със самолета на Ryanair, отвлечен от Беларус. Това, което му се случи, може да се повтори във всеки момент и другаде по света.
На 23 май редовен полет от Атина до Вилнюс беше отклонен, докато самолетът се намира във въздушното пространство на Беларус. Той кацна в Минск. Единственият сигурен резултат от това отклоняване е арестът на политически опонент на беларуския режим, който беше на борда.
В Европа, САЩ и от засегнатата авиокомпания коментираха случая като държавен тероризъм или отвличане на самолет.
Обърнахме се към специалисти в материята на въздухоплаването, за да проследим онези 15 минути от полета, в които пилотът е взел решение – или е бил принуден да го вземе – да направи завой и да кацне в Минск.
Проверката доведе до четири извода:
- беларуските наземни власти са излъгали пилота, че на борда на самолета му има бомба;
- те не са му осигурили връзка с компанията Ryanair, когато е помолил за това няколко пъти;
- няма доказателства, че самолетът е бил ескортиран от беларуски изтребител, както твърди беларуският лидер Лукашенко;
- Беларус може да отговаря съдебно за нарушаване на различни норми от международното публично право.
Уточнение, без което не може
Единствен източник на информация за това, което е станало във въздуха, засега е Беларус и това е основният проблем за всеки, който се опитва да възстанови събитията. Само тази страна публикува стенограма от разговора, воден между пилота и наземните власти, макар че диалогът им трябва да е записан и от Ryanair.
Радио Свободна Европа многократно се опита да получи коментар на тази стенограма от компанията, но това се оказа невъзможно. Оттам отговориха с лаконичното уверение, че си сътрудничат със специализираните европейски институции и с НАТО. Обясниха, че не могат да кажат повече „от съображения за сигурност“.
Запис от разговорите с пилота трябва да имат не само властите в Минск, но и компанията Ryanair, потвърди за Свободна Европа българският пилот Александър Богоявленски. Това е така нареченият CVR (Cockpit Voice Recorder), който записва разговорите и комуникацията в кабината по време на полет.
Мълчанието на Ryanair засега не позволява да се провери беларуската версия на разговора. А тя, на свой ред, съдържа граматически неточности и изпуснати думи, и не посочва винаги точните минути и секунди, в които са разменени съответните реплики.
В последните години беларуските власти са давали основания за недоверие към официалните им твърдения, което поставя под въпрос и цялостната автентичност на сега публикуваната стенограма. Но други данни засега просто няма.
Имало ли е сигнал за бомба в самолета
Към 12.30 часа беларуско време на 23 май самолетът на Ryanair навлиза във въздушното пространство на Беларус, след като вече е прекосил Гърция, България, Румъния и Украйна. В същия момент наземните власти в Минск съобщават на пилота:
„За ваша информация имаме информация от специалните служби, че имате бомба на борда и че тя може да бъде активирана над Вилнюс“.
След въпрос на пилота откъде е информацията за бомба, версията се променя – на третата минута от разговора вече не става дума за „специални служби“, а за това: „Служителите по летищна сигурност са информирали, че са получили имейл“.
Такъв имейл действително е бил изпратен до летището в Минск, но той е пристигнал 27 минути по-късно.
На четвъртия ден след инцидента Шпигел, Дейли Бийст и руският сайт „Досие“ съобщиха, че такъв имейл действително е бил изпратен до летището в Минск, но той е пристигнал 27 минути по-късно – много след като на пилота вече му е било казано, че такъв имейл съществува.
На петия ден от инцидента компанията провайдър, в която е регистриран имейлът, съдържащ съобщението за бомбена заплаха, потвърди информацията. Писмото е било изпратено едва след като самолетът е направил завой и се е насочил към Минск, казаха от Proton Technologies AG, цитирани от Ройтерс.
Подаването на фалшив сигнал за заплаха се регулира от конвенцията от Монреал, третираща сигурността на гражданската авиация, каза за Свободна Европа Димитър Гочев, който е преподавател по международно публично право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Той обаче добави, че макар Беларус да е страна по тази конвенция, тя е подписала с резерви именно най-важната "оперативна" част от нея – тази, в която се казва, че спорът между страни по конвенцията ще се решава от Международния съд на ООН.
Имал ли е пилотът връзка с Ryanair
Ако един пилот поиска честота, за да се свърже с компанията си по време на полет, наземните власти са в състояние да му я осигурят в рамките на около две минути, казва Александър Богоявленски.
От стенограмата се вижда, че пилотът на Ryanair е искал да му се предостави такава честота в продължение на 12 минути, преди да направи завой и да се насочи към Минск. И не я е получил.
Още 17 минути по-късно пилотът пита дали компанията му е уведомена за промяната в маршрута. От кулата отговарят, че ще я информират „в близките 5 минути“.
Стенограмата оставя впечатлението, че наземните власти не само не свързват пилота, но и правят всичко възможно, за да избегнат възможността екипажът да се свърже с авиокомпанията, казва Александър Богоявленски.
Той е учуден от това, че Минск препоръчва извънредно кацане, без това да е съгласувано с Ryanair, нито с когото и да било. И че властите не предоставят на пилота алтернативно решение, когато той ги моли за такова.
Пилотът е отправил искане за алтернативен маршрут още в първата минута на разговора с наземните власти.
Според стенограмата пилотът е отправил искане за алтернативен маршрут още в първата минута на разговора с наземните власти, веднага, щом чува, че на борда му има бомба и че го съветват да кацне в Минск.
В стенограмата ясно личи учудването на пилота, че Беларус има каквото и да било общо със сигнал за бомбена заплаха в самолета му. В началото той пита дали заплахата е отправена до летището, от което е излетял (Атина) или до летището, към което се е насочил (Вилнюс). Не пита за трета възможност.
Поставен в неговата ситуация, един пилот най-вероятно би избрал да кацне във Вилнюс, смята Александър Богоявленски* и обяснява защо смята така.
Първо, това летище е по-близо от това в Минск, второ, то съвпада с крайната дестинация на полета, но най-вече трето: във Вилнюс авиокомпанията има своя база и договор за обслужване.
Докато Минск няма нищо общо с маршрута и дори не е записан като резервно летище в полетния план. Ryanair не лети изобщо до Минск, Беларус е извън ЕС, няма адекватно техническо обслужване в случай на авария.
Имало ли е изтребител, който да ескортира самолета
Самият Александър Лукашенко на два пъти съобщи, че е „изпратил“ изтребител, който да ескортира самолета. Първия път той го каза чрез пресцентъра си веднага след инцидента, а втори път го каза лично пред депутатите в беларуския парламент три дни по-късно.
В стенограмата няма нито дума за изтребител или за друг ескорт.
Има обаче две минути, в които сякаш не е провеждан разговор, или поне в стенограмата не е отбелязан такъв. Тези две минути предхождат „решението на пилота“ да кацне в Минск, сякаш по свое усмотрение.
В Чикагската конвенция, която е основен документ за гражданската авиация, пише, че държавите са длъжни да се въздържат от използване на оръжие към самолет, казва Димитър Гочев. Той добавя, че това правило е разширено от Хартата на ООН. В нея се посочва, че държавите трябва да се въздържат и от заплахи, а тази забрана би трябвало да се прилага и към заплахи срещу самолети.
Ако Минск е изпратил изтребител към самолета на Ryanair, за да го принуди да се отклони от курса си, това би попаднало точно в тези две правни хипотези и би анулирало твърдението, че пилотът е взел сам решението да се отклони от маршрута си.
Една техническа подробност
В прессъобщението на летищните власти в Минск има едно изречение, което е неразбираемо за обикновената публика. В него пише, че пилотът е въвел код 7700, „който свидетелства за извънредна ситуация“.
Всъщност кодовете за извънредна ситуация са три, обясни Александър Богоявленски. Те се въвеждат в транспондера от екипажа, за да може на земята да е ясно какъв точно е извънредният проблем и да се подготви екип за съответната помощ.
Сред тези кодове най-страшният е за отвличане, военен прехват и заплаха за сваляне на самолета (код 7500). Но пилотът не е въвел него. Въвел е числата, които отговарят на „аварийна ситуация или сериозна техническа повреда“.
* Александър Богоявленски, който е и бивш журналист, поддържа Авиокаст - подкаст, свързан с различни аспекти на въздухоплаването. Последното му издание е от 29 май 2001 г. и е посветено на отвлечения самолет.
