3362. Това е броят на починалите от COVID-19 за краткия период от изборите за 45-ото Народно събрание на 4 април до последното му пленарно заседание на 7 май. Статистиката вече не впечатлява никого, след като 15 календарни месеца всеки ден ставаме и лягаме с нея.
Анализ на данните показва, че „през 2020 г. смъртността при мъжете се е върнала в нивата си отпреди двадесет години, а при жените – отпреди десет“, обяснява Боян Юруков. Той работи професионално с бази данни и разглежда смъртността в България за десетилетия назад в блога си.
„Звучи абстрактно. Но ако вземем данните за общата смъртност, виждаме, че през последните 5 години (2015 – 2019 вкл.) средно на ден у нас са умирали около 295 души. През 2020 средно на ден са умирали около 340 души. Тоест сме губили с около 45 души повече от обичайното всеки ден.“
Над половин милион ученици прекараха почти цялата учебна година в дистанционно обучение, а безработицата плавно, но трайно се покачва.
В същото време данни от медийна агенция „Персептика“ показват, че от началото на пандемията средно 1/3 от цялото новинарско медийно съдържание е посветено на COVID-19.
На този фон очакването, че парламентът ще се занимае с управлението на здравната криза, изглеждаше оправдано. В деня на разпускането му обаче можем да отчетем, че реално не беше гласувано нито едно решение, което да засяга пряко управлението на епидемията и последиците от нея.
Различни приоритети, общо разочарование
На единственото си заседание сформираната здравна комисия успя да изслуша здравния министър Костадин Ангелов, който повтори тезата си, че България се справя отлично с управлението на пандемията.
„Това звучи безумно, на първите места по смъртност и на последните по ваксиниране сме“, коментира Валентина Филаделфевс, член на комисията от парламентарната група на „Изправи се! Мутри вън“. Според нея е разочароващо, че „реално 45-ото Народно събрание не можа да свърши нищо по отношение управлението на епидемията“.
Да изгониш децата от училище за цяла година е чудовищно
Сходно е и мнението на проф. Георги Михайлов от БСП, също член на комисията. „Ваксинационният план се провали, бяха взети и много погрешни решения от това правителство“, коментира той. „Да изгониш децата от училище за цяла година е чудовищно. Никоя друга държава в Европа не го направи, и накрая епидемичните им резултати са по-добри“, подчерта Михайлов.
За неуспеха на парламента да се намеси в управлението на пандемията той посочи като причина „липсата на настойчивост“ у председателя на здравната комисия д-р Александър Симидчиев от Демократична България.
Д-р Симидчиев от своя страна обърна внимание, че е липсвал консенсус в народното събрание, че управлението на епидемията е приоритет.
„Този парламент беше натоварен с много високи предизборни очаквания, които в зала не можаха да бъдат реализирани, защото политическите сили имаха много различни приоритети“, обясни депутатът. И той декларира неудовлетвореност от свършеното. До степен да се колебае дали да продължи в политическото поприще и след краткото си битие като депутат в 45-ия парламент.
Симидчиев беше вносител на единствения законопроект, третиращ пряко мерките за справяне с епидемията. С промени в Закона за здравето се предлагаше изработването на план за управление на пандемията с разписани предвидими критерии и срокове. Проектът обаче беше свален от парламентарната програма в последния пленарен ден по предложение на Тошко Йорданов от „Има такъв народ“. В дневния ред остана да се разисква дали да бъде възложено на правителството да закупируската ваксина срещу COVID-19 „Спутник V” по искане на левицата, въпреки че в момента в страната няма недостиг на ваксини и че сходен дебат вече имаше в 44-ия парламент.
Как здравето изпадна от дневния ред? Три хипотези.
Според специалиста по медицинско право адв. Мария Шаркова, парламентът е имал и времето, и правомощията да промени механизмите за управление на здравната криза, въпреки краткия си живот.
„Аз съм възмутена, че на фона на всичко случващо се Народното събрание отказа да обсъди предложението за промени в Закона за здравето. Създаването на критерии и предвидимост беше именно механизма, по който действаха държавите в Европа с по-добро управление на кризата“, смята адв. Шаркова.
Социологът Велислава Петрова тълкува тези събития с хипотезата, че работейки на практика в непрекъснат предизборен режим, партиите не са се осмелили да говорят с повече конкретика за здравната криза и да поемат конкретни ангажименти.
Очевидно всички бяха насочени в посока следващите избори
„Очевидно всички бяха насочени в посока следващите избори, това стана ясно веднага след като видяхме резултатите от 4 април. Може би се плашат първо как мнението им за управлението на пандемията ще се отрази на резултатите им, и второ – че ако се окажат в позиция да управляват, ще трябва да приложат това, което са обещали“, смята Петрова.
Разочарование, но не и изненада в тези процеси вижда психологът Пламен Димитров. Според него в политиката успешни стават хората, които имат силен стремеж да наложат себе си, да властват, затова и темите, обслужващи стремежа към власт, са изтикали встрани здравните въпроси. Влияние оказва и силно невротичното отношение към пандемията. Проучване на екип, в който Димитров участва, сочи, че около 2/3 от хората у нас имат невротични реакции към пандемията, една от които е отрицанието, и политиците не са изключени от тази група. Въпреки това психологът намира, че дебатите в парламента са били много по-адекватни и свързани с реалността, от досегашния подход за управление на кризата.
„Не можеше да се очаква повече от тези хора, които имаха парламентарен живот по-малко от десет дни“, смята той.
„Вижда му се краят“
Надеждите, а и нагласите на хората в цяла Европа са, че периодът на ограничения е към своя край. Депутатите, цитирани по-горе, се изказаха в пълен синхрон с международните научни и здравни организации, че изходът от пандемията минава през някои задължителни стъпки, като бързата и масова ваксинация е основна сред тях.
Дали ще се намерят решенията, които да изведат страната от ниските нива на този показател, и дали ще се намерят хора, които да застанат зад тези решения – явно ще трябва да изчакаме още, преди да разберем.
