Съиздателят на „Капитал“ и „Дневник“ Иво Прокопиев и бившите министри на финансите и енергетиката – Симеон Дянков и Трайчо Трайков, са окончателно оправдани по обвиненията им, свързани с продажбата на остатъчния дял на държавата в електроразпределителното дружество ЕВН.
Това стана факт, след като Апелативната специализирана прокуратура пропусна да протестира в задължителния 15-дневен срок пред Върховния касационен съд (ВКС) оправдателните им присъди, произнесени на 19 април на втора инстанция. Това съобщиха пред Свободна Европа от защитата на подсъдимите.
От Апелативния специализиран съд потвърдиха пред Свободна Европа, че там не е внасян прокурорски протест срещу оправдателните присъди по делото „ЕВН“. Именно той трябваше да изпрати делото във ВКС, ако държавното обвинение беше атакувало в срок решението му на втора инстанция.
Свободна Европа отправи запитване по телефона и до Апелативната специализирана прокуратура в понеделник. Оттам два пъти поеха ангажимент да отговорят в рамките на деня дали са поискали разглеждане на делото „ЕВН“ и на трета инстанция, но това така и не се случи.
По информация на защитата държавното обвинение е било уведомено още на 19 април за оправдателните присъди, постановени от Апелативния специализиран съд. Това означава, че 15-дневният срок за внасяне на прокурорски протест пред ВКС е започнал да тече от 20 април и е изтекъл на 5 май.
Как се разви процесът "ЕВН"
Делото „ЕВН“ ще остане в историята с това, че пред спецсъда беше изправен издател на критични към властта издания само заради това, че е изразил мнение в подкрепа на приватизацията на електроразпределителните дружества с държавно участие. Специализираната прокуратура твърдеше, че през 2010 г. Иво Прокопиев е помогнал на бившия финансов министър Симеон Дянков да извърши престъпление по служба.
Престъплението на издателя се изразяваше в негово изказване по време на заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество и няколко срещи с Дянков, за които обвинението твърдеше, че са довели до решението на Министерския съвет (МС) от 1 април 2010 г. за приватизация на трите електроразпределителни дружества с държавно участие.
Делото завърши с отхвърлянето на всички обвинения още на първа инстанция в края на юни миналата година. Тогава съдия Вилислава Ангелова обясни пред присъстващите в залата, че „изразяването на становища и мнения е именно това, за което е създаден Националният съвет за тристранно сътрудничество“ и „заявеното на заседанията на този орган има консултативен характер и няма обвързваща сила за компетентния държавен орган“.
Освен това спецсъдът се аргументира, че макар да е безспорно доказано, че Прокопиев и Дянков са имали лични срещи, това няма как да бъде квалифицирано като престъпление, защото в противен случай „всички приъстващи в залата присъстваме на заседание, от което следва, че извършваме противоправно деяние и можем да бъдем подведени под наказателна отговорност“.
Бившият финансов министър беше обвинен в упражняване на натиск над тогавашния ръководител на Агенцията за приватизация и бивш министър на икономиката Емил Караниколов да възложи изготвяне на занижена оценка на остатъчния държавен дял от 33% в „ЕВН България Електроразпределение“ АД.
Липсва реална възможност един човек да манипулира волята на колективните органи.Съдия Вилислава Ангелова
По това твърдение на спецпрокуратурата съдия Ангелова отбеляза, че по време на процеса са били разпитани служители от Министерството на икономиката, Агенцията по приватизация, фондовата борса и Комисията за финансов надзор и нито един от тях не уличил ексминистъра в натиск. Наред с това подчерта, че „липсва реална възможност един човек да манипулира волята на колективните органи, свързани с реализацията на една приватизация“.
Сюжетът в обвинителния акт се допълваше от обвинение за безстопанственост срещу бившия енергиен министър Трайчо Трайков заради това, че в изпълнение на решението на МС за приватизиране на енергоразпределителните дружества е апортирал остатъчния дял с акции на ЕВН в Държавната консолидационна компания (ДКК) и впоследствие те са били продадени на фондовата борса.
Според мотивите за оправдателната му присъда на първа инстанция обаче, той „не би могъл да контролира бъдещо действие на субекти, които не са под негов контрол, тоест – действията на инвестиционния посредник, на Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол, на Българската фондова борса“.
Останалите трима подсъдими – Радослав Рачев, изпълнителен директор на инвестицонния посредник при продажбата „Булброкърс“, както и служителите му Любомир Евстатиев и Петър Василев бяха обвинени, че са спомогнали за нанасянето на щета на държавата за над 20.8 млн. лв. Спецпрокуратурата твърдеше, че тримата са предложили на приватизационната агенция минимална цена на една акция, изчислена по метод, който според прокуратурата e занижил стойността на целия миноритарен пакет.
Тези обвинения обаче не се подкрепяха от направените по делото две допълнителни експертизи. Те бяха назначени заради грешки в първоначалната оценка като съдия Ангелова посочи, че не може да приеме за обичайна практика „натъкмяването на числа с оглед получаване на резултат, който не почива на верни математически изчисления и здрава логика“.
В крайна сметка и двете допълнителни експертизи показаха, че сделката за остатъчния държавен дял в ЕВН е била сключена на цена над пазарната стойност на една акция към онзи момент, заради което спецсъдът обобщи, че „изводите за тези стойности касаят всички подсъдими, тъй като липсва щета“.
Крахът на разследването "Каолин"
Преди месец стана ясно, че прокуратурата вече не разследва съиздателя на „Капитал“ и „Дневник“ Иво Прокопиев за пране на пари във връзка с продажбата на дружеството „Каолин“, защото не е установила престъпление. Разследването беше образувано от Софийската градска прокуратура (СГП) по сигнал на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), която тогава беше ръководена от Пламен Георгиев.
Парадоксалното в случая беше, че приватизацията на „Каолин“ беше извършена през 2001 г. и заради това няма как да влиза в обхвата на правомощията на антикорупционната комисия, която по закон има право да проверява до 10 години назад.
Цялото досъдебно производство се основаваше на становище на прокуратурата отпреди две десетилетия, че приватизацията на „Каолин“ е престъпна. Тезата на разследващите беше, че парите от нея са били изпрани чрез продажбата на дружеството през 2012 г. Така държавното обвинение и КПКОНПИ на практика игнорираха влязлата в сила присъда на Върховния касационен съд от 2004 г., с която приватизаторите на предприятието окончателно бяха оправдани.
Въпреки крахът на делото „ЕВН“ и разследването „Каолин“ семейството на Прокопиев продължава да е обект на действия от страна на репресивните органи в България. През май миналата година ръководената от бившия главен прокурор Сотир Цацаров антикорупционна комисия (КПКОНПИ) обяви, че внася в съда иск за отнемането на имущество за близо 500 хиляди лева от издателя и съпругата му Галя. Два години по-рано КПКОНПИ запорира други активи на семейството за почти 200 милиона лева.
Българското законодателство в момента позволява тези производства по конфискация на имущество да продължат, въпреки че делата, станали повод за образуването им, са прекратени или приключили с оправдателни присъди.
