Има ли данни за руска намеса при някой от взривовете във военни производства и складове през последните години в България? Този въпрос стигна и до българското Народно събрание, след като двама депутати го зададоха на премиера в оставка Бойко Борисов.
Отговор от властите в София обаче все още липсва – вече повече от седмица, след като чешките им колеги обвиниха руското военно разузнаване, известно като ГРУ, за експлозии в складове във Врбетице през 2014 г. Както стана ясно, между Чехия и България има няколко общи неща в този сюжет.
Взривени са складове, където е имало боеприпаси на българския оръжеен магнат Емилиян Гебрев. Прага обвинява за това двама руски агенти, които са издирвани от Лондон и за отравянето на бившия двоен руски агент Сергей Скрипал през 2018 г. Третият издирван от Великобритания пък е сред тримата задочно обвинени от София руски агенти за отравянето на Гебрев през 2015 г.
За капак – в месеците преди опита за покушение срещу оръжейния производител и търговец, сина му и производствения директор на фирмата му ЕМКО, в България са регистрирани шест подобни експлозии, за които все още няма нито един осъден.
Всички тези съвпадения логично провокираха интереса на чешките медии, но досега българските власти се ограничават единствено до обща декларация, че си сътрудничат с Прага и неясен анонс от премиера в оставка Бойко Борисов, че „тази седмица ще има още развитие по тази тема“.
На фона на тази хронология двама депутати от „Демократична България“ – Мартин Димитров и Велизар Шаламанов, още на 21 април внесоха писмен въпрос до министър-председателя в оставка. В него те изброяват редица инциденти с жертви и ранени, случили се във военни производства и складове през последното повече от десетилетие.
Въпросът им е конкретен: „Установени ли са данни от българските специални служби за съпричастност на служби на други държави при взривовете във военните заводи на територията на България през последните 10 години и предадени ли са на държавното обвинение?“
Питането е отправено към Борисов, тъй като именно той оглавява три правителства от 2009 г. досега и към момента продължава да заема поста на министър-председател, макар и едновременно да е в оставка и отпуска.
Заради последната операция на един от менискусите му и нежеланието му да се яви на изслушване в парламента, Димитров и Шаламанов настояват Борисов да им отговори „писмено“. Близо седмица след внасянето на питането обаче, отговор все още липсва.
„Чакаме. Аз подозирам, че нашите [власти] нищо няма да отговорят, но че европейските служби ще излязат [с официална информация], след като Чехия поиска подкрепа от Европейския съюз и НАТО“, коментира Мартин Димитров пред Свободна Европа.
Според него този казус е „хубав тест за българските служби“ и „ще бъде твърде жалко за тях“, ако се окаже, че не са разполагали с никакви данни за присъствието на агенти на ГРУ на територията на страната.
В писмото на Димитров и Шаламанов, с което в парламента е внесен въпроса до Борисов, са изброени данни за около 20 инцидента във военни заводи и складове между юли 2008 г. и май 2020 г., при които загиват 21 човека, а десетки други са ранени.
Миналата седмица Свободна Европа отправи запитвания до прокуратурата за напредъка на делото за отравянето на Емилиян Гебрев, както и за евентуалните резултати от разследванията на двете експлозии в производствени и складови помещения на държавното дружество ВМЗ „Сопот“ през март и април 2015 г. Тогава представители на МВР и местните власти допуснаха, че вторият взрив може да е причинен от саботаж.
От прокуратурата обаче не изпратиха конкретни отговори, а едва преди ден уточниха, че подготвят официална информация за работата си по разкриване на причините за взривовете през последните години в България.