“Тази седмица ще има още развитие по тази тема”, каза премиерът в оставка Бойко Борисов в събота по време на среща в дома си с кмета на София Йорданка Фандъкова и млади активисти на ГЕРБ. Срещата беше излъчвана в страницата му във Фейсбук.
Покрай другите му критики към президента Румен Радев, свързани с актуалната политическа ситуация в страната, тези думи останаха незабелязани. Борисов ги каза веднага след като беше попитал риторично защо Радев няма позиция по затварянето на руския опозиционер Алексей Навални и защо мълчи по “шпионските скандали”.
С този израз Борисов обедини ставащото в Чехия и поредицата изгонени руски дипломати от София.
По-рано Прага беше обвинила агенти на руското военно раузнаване за два взрива във военен склад във Врбетице през 2014 г., когато загинаха двама души. Заради това Чехия изгони първоначално 18 руски дипломати, а по-късно много повече.
Тази седмица ще има още развитие по тази тема.Бойко Борисов
“И сега като знам какво работихме, сега нарочно не искам да се виждам вече със службите, тази седмица ще има още развитие по тази тема”, каза Борисов.
Не стана ясно в каква посока точно да очакваме развитие, но стана ясно, че и българският премиер обединява всички отделни случаи в една голяма тема - засилената агресивна дейност на Русия в страни от ЕС и НАТО, която започва от шпионаж, но стига и до обвинения в опити за убийство и осъществяване на терористични актове.
България обвини и обяви за издирване трима руски агенти за опита за убийство на оръжейния търговец Емилиян Гебрев, извършен през 2015 г. Прокуратурата задържа група българи по обвинение, че са организирали мрежа за военен шпионаж в полза на Русия. През няколко месеца София гони руски дипломати за шпионска дейност.
Това, което остава необяснено обаче, е поредицата от инциденти във военни производства и складове, които съвпадат с чести посещения на руски агенти в България. Точно по тази тема очакваме в близките десет дни още развитие - международната разследваща платформа Белингкат обяви, че ще публикува свои разкрития, а двама български депутати изпратиха въпрос и очакват отговор от Борисов по темата за руските агенти и взривовете.
Така България ще присъства все по-често в световните новини и ще се окаже важен елемент в разплитането на мрежата от засилените агресивни действия на руски служби на територията на страни от ЕС и НАТО.
Кога и защо Русия засилва дейността си в Европа
След 2014 година. Тогава Русия окупира и анексира полуостров Крим и в същото време подкрепя военно и финансово проруските сепаратисти в източната част на Украйна, които воюват срещу украинската армия. Въпреки че не е официално обявена, войната е отнела досега живота на над 13 хиляди души.
Украйна изпитва затруднения в снабдяването на въоръжените си сили с оръжие и муниции и започва да търси продукция, която е съвместима с нейната армия, комплектована по стандартите на Варшавския договор. С търсената продукция разполагат бившите съюзници, които днес вече са част от НАТО.
Тогава започват да избухват военни производства и складове в страни от северноатлантическия алианс. По същото време в Европа често пътуват агенти на руското военно разузнаване, известно като ГРУ. По-специално - на секретен отряд 29155.
Членове на този отряд вече са официално обвинени и издирвани от Великобритания, Чехия, Черна гора и България - обвиненията са от опит за убийство, през взривове, до опит за преврат.
Какво се случи в Чехия
На 17 април премиерът на Чехия Андрей Бабиш съобщи данни от разследването на чешките служби. Те показват, че двама агенти на руското военно разузнаване са отговорни за два взрива в края на 2014 г. в склад с военна продукция във Врбетице, южна Чехия.
Това са същите двама агенти Мишкин и Чепига, които Великобритания издирва за отравянето на Скрипал през 2018 г. Те са част от секретния отдел 29155. Чехия изгони 18 руски дипломати, Русия отговори с 20 и това провокира дипломатическа война, която на практика парализира посолствата и на двете страни.
Чехия беше подкрепена от всички държави от Европейския съюз и НАТО, а няколко други държави също изгониха руски дипломати в знак на солидарност. Русия отрича обвиненията, но единодушната подкрепа на Запада показва, че вероятно Прага е представила убедителни доказателства.
Защо и България е част от тази история
Властите в Чехия обявиха, че взривената продукция е била на българския оръжеен търговец и производител Емилиян Гебрев. Той потвърди, че във взривения склад е имало негова стока, но отрича тя да е била предназначена за Украйна. Свободна Европа разгледа документи от кореспонденция между собственика на склада и фирмата ЕМКО на Гебрев, според които той не е планирал да изнася продукцията в близките месеци.
Гебрев потвърди, че в края на 2014 г. е подписал договор за доставки за Украйна.
Според властите в Прага складовете за били взривени, защото Гебрев е изнасял муниции за Украйна, която в този момент воюва с проруските сепаратисти. В края на миналата седмица бизнесменът потвърди пред Ню Йорк таймс, че в края на 2014 г. е подписал договор за доставки с украински представители. Дори и след това обаче той продължи да казва, че не може неговият бизнес да е единственото обяснение за агресивните действия на агентите на ГРУ в Европа.
Разкритията на Чехия изглеждат и като последното парче от пъзела, който обяснява защо българският оръжеен търговец може да се е превърнал в мишена за Москва.
Защо погледите сега са към България
Преди дни Свободна Европа сравни датите на инцидентите във военни производства и складове в България през 2014-2015 г. с посещенията на агенти на ГРУ, като използва публикуваните вече от Белингкат данни за пътуванията. В този период са станали 6 взрива, като само един от тях е разследван докрай и е стигнал до съда.
Според експерти има твърде съмнителни съвпадения, които повдигат въпроса дали няма външна намеса и за взривовете в България. Инцидентите в базата на ВМЗ “Сопот” в Иганово са два - първо на 21 март 2015 г. и после на 14 април, веднага след повторното отваряне на базата. Случаят прилича на този в Чехия, където първият взрив е на 16 октомври 2014 г., а вторият е на 1 декември - отново няколко седмици по-късно.
Другото общо между тези инциденти е присъствието на агенти на ГРУ. Мишкин и Чепига са посетили склада във Врбетице и дори са снимани от камерите на входа. Не е известно да има данни руски агенти да са били в близост до Иганово, а прокуратурата не отговаря на тези въпроси.
Факт е обаче, че в дните преди взрива в Иганово в България е документирано присъствието на най-малко четирима агенти на ГРУ. Две седмици след втория взрив е извършено и покушението срещу Гебрев.
Белингкат сподели в профила си в Туитър статията от английския сайт на Радио Свободна Европа за взривовете в България и агентите на ГРУ с анонса, че следващата седмица ще публикуват “още по темата”.
Какво се очаква от Борисов
В същото време двама народни представители от “Демократична България” използваха процедурата за парламентарен контрол и отправиха въпрос към премиера в оставка Бойко Борисов.
Велизар Шаламанов и Мартин Димитров питат дали българските специални служби са установили “данни за съпричастност на служби на други държави при взривовете във военните заводи на територията на България пред последните 10 години”.
Двамата питат и дали такива данни - ако ги има - са изпратени на прокуратурата. Депутатите споменават във въпроса си разкритията на Чехия за руско участие при взрива там и описват още инциденти в България, при някои от които има човешки жертви.
Правилникът на Народното събрание задължава премиера да отговори в срок от 14 дни. Въпросът е регистриран на 21 април, т.е. след Великден Борисов трябва да даде някакъв отговор.
Предстои да разберем какво има предвид Борисов с думите си, че ще има “още развитие” по темата. Вариантите са София да се присъедини към другите държави от ЕС и НАТО и да изгони руски дипломат(и) в знак на солидарност; да съобщи нещо ново по необяснимите взривове в последните години; или пък нещо трето, свързано със засилените действия на руските служби на територията на България и другите страни в ЕС и НАТО.
