Все по-сигурно изглежда, че животът на 45-ото Народно събрание ще бъде кратък. Въпреки това депутатите биха могли да гласуват някои приоритетни законодателни промени в изборните правила и съдебната система. Теми, които обичайно са сочени като ключови в програмите на повечето партии.
Колко далече обаче могат да стигнат, притискани от времето и от непрекъснато променящото се мнозинство в парламента?
Миналия четвъртък едно споменаване на главния прокурор провокира скандал в пленарната зала и пропукване на формулата „анти-ГЕРБ“ в гласуването на повечето предложения до този момент.
„Демократична България“ поиска в парламентарния правилник да бъде записано задължение ръководителят на държавното обвинение да се отчита пред депутатите най-малко на всеки три месеца. С гласовете на ГЕРБ, БСП и ДПС идеята обаче беше дописана и включи председателите на двете върховни съдилища. Този ход беше разтълкуван от съпредседателя на „Демократична България“ Христо Иванов като доказателство кое е „мнозинството на главния прокурор“.
Седмица по-рано колегите му представиха проект с конституционни промени за реформа на прокуратурата и Висшия съдебен съвет (ВСС), която би прекратила мандатите на Иван Гешев и настоящите членове на съвета. За да бъде разгледано това предложение обаче, поне 60 депутати трябва да подкрепят внасянето му, което изглежда все по-трудно осъществимо.
Успоредно с това, обединението внесе законопроекти за закриване на специализираните съдилища и прокуратури, както и за преструктуриране на антикорупционната комисия (КПКОНПИ), включително прекратяване на мандата на ръководителя ѝ Сотир Цацаров.
Свободна Европа потърси шестте парламентарни групи, за да разбере какви са реалните шансове някоя от тези идеи да бъде приета. Тази седмица се очаква правната комисия да разгледа на първо четене законопроектите за спецсъдилищата и КПКОНПИ, чието приемане изглежда по-реалистично, тъй като не изисква конституционно, а обикновено мнозинство.
Премахване на специализираното правосъдие
Ако действително се стигне до разпускане на парламента и предсрочни избори през лятото заради невъзможност за съставяне на кабинет, депутатите биха имали още няколко работни дни около Великден, за да разгледат част от внесените законопроекти.
Според неофициална информация на Свободна Европа само закриването на специализираните съдилища и прокуратури засега има потенциала да събера необходимата подкрепа.
Идеите на "Демократична България"
Проектът с конституционни промени предвижда в срок до 6 месеца след евентуалното му приемане да бъдат сменени главният прокурор и членовете на ВСС. Мандатът на ръководителя на държавното обвинение ще се съкрати от 7 на 5 години. Освен това се предлага вече да не бъде избиран от ВСС, а от парламента с подкрепата на поне три пети от депутатите – 144 гласа.
Предвидена е и процедура по отстраняване на главния прокурор, която ще може да започне по инициатива на правосъдния министър или на една пета от депутатите, а за да бъде завършена, трябва да бъде подкрепена от 140 народни представители и от Конституционния съд.
Христо Иванов, Атанас Атанасов и Атанас Славов внесоха и проекти за промени в Наказателно-процесуалния кодекс, Закона за съдебната власт и Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество.
Тримата предлагат закриване на специализираните съдилища и прокуратури, както и разпускане на КПКОНПИ и разделянето ѝ на два органа – за установяване на конфликт на интереси и за отнемане на незаконно имущество. Ако тези предложения бъдат приети, до месец по-късно, парламентът трябва да избере съставите на двете комисии.
Освен вносителите от „Демократична България“, зад идеята твърдо застават и колегите им от „Изправи се! Мутри, вън!“, а така двете групи имат общо 41 депутати.
Предизборната пограма на БСП също предвижда премахване на специализираното правосъдие: „Пресичане на противоконституционния стремеж за утвърждаване на извънреден съд и гарантиране на еднаквост в процедурите и предвидимост в резултатите на всеки процес.“
Ако групата на левицата гласува за тази идея и в пленарната зала, общият брой на подкрепящите я депутати може да достигне 84. Така ключовата роля отново се пада на „Има такъв народ“ на Слави Трифонов. Засега обаче оттам официално запазват мълчание по темата.
Другото предложение на „Демократична България“ - реформа в КПКОНПИ и предсрочно прекратяване на мандата на Цацаров, засега изглежда като приоритет само за тяхната група и тази на „Изправи се! Мутри, вън!“.
Кой какво отговори
След форсирането на промените в Изборния кодекс миналата седмица, през тази се очаква те да бъдат приети окончателно, а междувременно правната комисия да разгледа на първо четене предложенията за спецсъдилищата и КПКОНПИ.
„Ние ще положим всички усилия тези законопроекти да минат, защото това са фундаментални въпроси на правовия ред", каза Христо Иванов, който е председател на групата на „Демократична България“ и един от вносителите на тези предложения. Той добави, че не може да прави прогнози, защото „виждаме всякакви изненади“.
Иванов даде пример: „Мислехме, че Корнелия Нинова е за контрол на Гешев, но видяхме как невидима ръка натисна някакво копче и тя изведнъж скочи в мнозинството с ГЕРБ и ДПС, от което се разграничаваше минути преди това“.
Коалицията му е водила предварителни разговори с „Изправи се! Мутри, вън!“ и „Има такъв народ“ за проектите за спецсъдилищата и КПКОНПИ и има „очаквания те да бъдат колкото може по-бързо разгледани“. На въпрос дали очаква и двете групи да ги подкрепят, с което биха събрали общо 92 гласа без БСП, Иванов отговори положително „на базата на техните публични заявления“.
По думите му Корнелия Нинова също е давала публични заявки „в този смисъл“, но след гласуването на съпартийците ѝ заедно с ГЕРБ и ДПС за изслушването на т.нар. „трима големи“ в съдебната власт, вместо само на главния прокурор, депутатът не е сигурен в бъдещото поведение на левицата.
„Трима големи“ „няма“, каза той и продължи: „Има председатели на две върховни съдилища, които ги администрират, но съдиите не са им подчинени, а главният прокурор е на върха на една пирамида и носи отговорност за държавната наказателна политика. Цитирам решение на Конституционния съд. В този смисъл е легитимно [прокурорът] да бъде викан в парламента и да се отчита как се прилага държавната наказателна политика“, добави Иванов.
Попитан за очакванията му от ГЕРБ и ДПС, той не се ангажира с прогноза, а коментира единствено, че „колегите от ГЕРБ, а може би и от ДПС, е хубаво да си дават сметка, че премахването на тези репресивни органи [специализираното правосъдие и КПКОНПИ] в този им вид може да се окаже един незаслужен подарък за тях лично“.
„Искрено се надявам да стигне времето на този парламент за тези законопроекти, защото са изключително важни. След [гласуването за изслушването на тримата големи] аз съм малко притеснен, защото анти-ГЕРБ е едно, но Гешев явно е съвсем различно нещо“, каза пред Свободна Европа и зам.-председателят на групата на „Изправи се! Мутри, вън!“ Николай Хаджигенов.
Според него вече е ясно, че „доколкото промяната в прокуратурата е кауза за нас и за „Демократична България“, за другите явно не е, а за „Има такъв народ“ тепърва предстои да видим“.
Какво мислят останалите групи
На този фон изглежда в ГЕРБ не смятат тези предложения за свой приоритет. По думите на Десислава Атанасова, която оглавява най-голямата парламентарна група, с колегите ѝ са „изцяло фокусирани“ върху промените в Изборния кодекс. Затова на този етап тя не пожела да коментира нагласите им за бъдещето на прокуратурата, антикорупционната комисия, ВСС и спецсъдилищата.
Зам.-председателят на групата на „Има такъв народ“ Тошко Йорданов също отказа коментар по темата, заявявайки единствено, че тя все още не е обсъждана подробно от колегите му.
Депутати от БСП пък заявиха неофициално пред Свободна Европа, че отдавна предлагат закриването на спецсъдилищата и биха подкрепили това предложение заради извънредния характер, който те са придобили след създаването си. По отношение на прекратяването на мандата на Гешев и реформата в прокуратурата обаче те бяха скептични, че подобна конституционна промяна би била възможна. Колкото до КПКОНПИ, групата на левицата все още няма единна позиция.
„Не сме го обсъждали“, заяви кратко и зам.-председателят на групата на ДПС Хамид Хамид. Подобно на Атанасова, той също уточни, че колегите му в момента се занимават само с Изборния кодекс.
Предсрочното прекратяване на мандата на главния прокурор Иван Гешев беше основно искане на антиправителствените протести през миналата година, които настояваха и за оставка на третия кабинет на Бойко Борисов.
Освен „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри, вън!“, партията на Слави Трифонов също нееднократно е заявявала подкрепа за исканията на протестиращите. Засега от „Има такъв народ“ обаче запазват мълчание по законопроектите, целящи реформиране на прокуратурата, антикорупционната комисия, ВСС и закриване на спецсъдилищата.
