“Бях на 13, когато чичо ми Чавдар ме поведе из националните паркове “Пирин” и “Рила”. Останах пленен завинаги от най-дивите кътчета, до които се докоснах”.
Той е Александър Дунчев. А порасналото момче вече е лесовъд, доктор по горско стопанство, който все така иска да има диви кътчета, до които да се докосва.
Няколко дни преди световния ден на Земята, по негова инициатива, “Югозападно държавно предприятие” пусна мобилно приложение за използване на офлайн карта за всички горски територии в обхвата на предприятието. “Това приложение е безплатно и благодарение на него всеки ще може да се ориентира къде се намира, дори в най-затънтените гори”, каза за Свободна Европа Дунчев.
Целта е през него да могат да се подават сигнали за незаконна сеч, нерегламентирани сметища, паднали дървета, пожари, моторни шейни и АТВ-та в паркове. “Който не се борил с пожари, той не знае колко е трудно да се локализира огън. Това приложение позволява локацията да се появява директно на публичната карта на горското предприятие”, каза Дунчев. По този начин сигналът ще стигне до всички институции, които трябва да се ангажират с проблема.
Александър Дунчев започва да се бори за опазването на горите като експерт в природен парк “Витоша”, продължава като такъв в неправителствената организация WWF, а към днешна дата е началник отдел в ЮЗДП.
“В момента, в който започнах да уча в Лесотехническия университет започнах да проучвам какво се случва със смърчовите гори на Витоша. Тогава установих, че те се изсичат единствено и само за бързо усвояване на дървесина без да се мисли какво остава след това”, казва Дунчев. По думите му “ние не се борехме с короядите, а просто дърводобивахме и търсехме печалба”.
Преди години Дунчев застава срещу булдозер на Витоша, за да спре незаконната му работа. “Борех се срещу това парка да се унищожава незаконно”, казва той.
Според него има как да се разширят ски зоните в курортите, но това трябва да става по правила и като се търси баланс между интересите на инвеститорите и опазването на природата. “Ски зони могат да се строят извън защитени територии. Балансът се постига като се пуска писта там, където гората няма природозащитна стойност. Има такива места”, казва Дунчев.
Голямата му цел е да се намери баланса между хората и природата “като се опазват най-ценните кътчета и направим така, че да можем да печелим от опазването на природата”.
