Макс Планк - абсолютно черното тяло, което свети

През 1900 Макс Планк чете в Германското физично общество доклад, в който формулира закона за излъчването на абсолютно черното тяло, понятието „квант” и „константата на Планк”. Това е първата хипотеза, заточила острието на модерната физика – квантовата механика. Освен физика, той обича музика, най-вече Шуберт, Брамс и Шуман.

През 1874 Макс Планк иска да учи физика в Мюнхен. „Не искам да правя открития, а само да разбера фундаментите на полето” – отвръща той, когато един професор му казва, че в това поле почти всичко е открито. Макар и юноша, той вече има идеята, че светът вътре и светът вън се базират на еднакви принципи и мисълта може да опознае невидимото. Неслучайно Планк е баща на теоретичната физика, но това е най-малката му заслуга. Голямата е точно поставянето на фундамента за развитие на квантовата механика.

Началото е през 90-те, когато Планк се занимава с физиката на абсолютно черното тяло. То поглъща електромагнитното излъчване във всички диапазони, и напук на името си излъчва на всички честоти и има спектрален цвят. Абсолютно черно тяло е Слънцето, а Планк дава формулата на излъчване, с идеята, че това става на най-малките възможни енергийни порции - „кванти”, и се изчислява по проста формула - енергията на кванта е равна на честотата, умножена по константа от 6.626068, умножено по 10 на степен минус 34 джаула в секунда.

Не знам представяте ли си колко малка е планковата константа. А квантът е най-малкото енергийно нещо, което си струва да се определи като „нещо”, способно да се превърне в действие, като доведе до необратим процес.

Идеята се ражда, докато Планк се занимава с ентропията и постулира, че всеки необратим процес води до нейното нарастване. Дали варите яйце или раждате бебе, ентропията расте. И тук е връзката – щом енергията стане равна на планковата константа, умножена по импулса, това вече е квант, той се излъчва и увеличава световния хаос.

И да се върна на темата – планковата константа е толкова малка, че открива пред човечеството света на атомно и субатомно ниво. Така Планк отива отвъд познатия свят на Нютон, описван с Нютонова физика. Или слиза в подземията му.

Прозренията на Планк обаче не дават плод веднага. Той ги смята просто за математически инструменти, които работят, но са твърде абстрактни. А и противоречат на Нютоновата физика, затова иска да ги съгласува. Без успех.

„Опитите да вкарам кванта на действието в класическата теория продължиха пет години и струваха немалко усилия. Колеги виждаха в това трагедия - но ползата, която извлякох, беше много по-значителна”, пише той.

Така започва големият поход на човечеството в квантовата страна на чудесата, а през 1918 г. Планк получава Нобел „за услугите, които оказа на физиката с откритието на квантовата енергия”.

Макс Планк е роден през 1858 г. в Кил, от малък се занимава с музика, но не задълбава в нея, защото не е така добър, както би искал. Литературата и философията му се удават също, но все пак става физик заради огромния интерес към същността на света. Или заради желанието да се докосне до Бог, защото Планк е силно религиозен човек.

„Вярата в Бога е необходима и за религията, и за науката. В религията Бог стои в началото на всяко размишление, а в науката - в края. За религията Бог е основата, а за науката е короната на всяко размишление, насочено към мирогледните философски въпроси”, пише Планк.

Животът му изглежда скучен, но не е. Той преживява и двете световни войни. В Първата синът му Карл загива при Вердюн, а малкият, Ервин, е пленен. През 1917 дъщеря му Грете умира при раждане. Близначката ѝ, Ема, се грижи за детето и се жени за мъжа на сестра си. Но и тя умира при раждане, а Планк отглежда внуци. През 1945 пък Ервин е екзекутиран за участие в „Операция Валкирия”, неуспешния атентат срещу Хитлер.

Но нищо от това не помрачава отношенията на Макс Планк с Бога и желанието му да докосне божиите чудеса чрез фундаменталната наука. През 1947, почти на 90, той си отива от инсулт - квантов процес в човешкия мозък, за който не е ясно дали се съобразява с константата на Планк или изобщо не му пука за нея.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.