Каква отвратителна година за Европейския съюз от самото и начало до сега. ЕС изостава както от САЩ, така и от Великобритания по отношение на ваксинациите срещу COVID-19, предизвиквайки негодуванието на редица европейски столици относно полезността на Брюксел.
Преди няколко седмици върховният представител на ЕС за външните работи, Жозеп Борел, беше унизен по време на визитата си в Москва, а сега – сякаш за да се сипе допълнително сол в раната – имаме „Дивангейт“.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и председателят на Европейския съвет Шарл Мишел отпътуваха за Анкара миналата седмица. Посещението им беше разгласено като пътуване, което да възобнови отношенията между ЕС и Турция след месеци на вербални атаки по отношение на Кипър, мигрантите и други въпроси. Вместо това срещата им с турския президент Реджеп Тайип Ердоган се превърна в поредното унижение.
На видеоизображенията от залата, в която се проведе срещата, бяха показани два стола, поставени един до друг, на фона на флаговете на ЕС и Турция. Когато Ердоган и Мишел влязоха и се настаниха, Фон дер Лайен беше оставена да стои права неловко, без да има накъде да отиде. Показвайки недоволството си, тя махна с ръка и измърмори нещо, което звучеше като „ъхъмм“ или „ъъм“. На следващия кадър Фон дер Лайен беше показана седнала неудобно на диван, далеч от двамата мъже, и гледаща към турския външен министър - позиция, която е красноречиво под нейната според дипломатическия протокол.
През последните дни тези изображения обсебиха Брюксел. Присъдата е толкова ужасяваща, колкото и след пресконференцията на Жозеп Борел в Москва по-рано тази година: един автократичен режим за пореден път успя да надиграе ЕС във визуалната демонстрация на сила, оставяйки съюза да изглежда непохватен и откровено некомпетентен.
Това, което направи нещата още по-обидни, беше, че цялата ситуация вонеше на сексизъм. Преди посещението Турция обяви, че се оттегля от Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, т.нар. Истанбулска конвенция. Сега пък първата в историята жена лидер на Европейската комисия беше отпратена да седне на дивана, докато момчетата се занимават с висша политика. Гледката беше съкрушителна.
Няколко европейски служители и бивши дипломати отбелязаха, че посещенията на такова високо ниво се планират до най-малкия детайл и нищо не се оставя на случайността. Но турският външен министър Мевлют Чавушоглу категорично отрече всякакви обвинения в умишлена подигравка и отвърна, че „нашите протоколни отдели проведоха предварителна среща и предложенията и исканията на Европейския съюз бяха изпълнени.“
В рамките на 45-минутен разпит пред медиите на следващия ден говорителят на Фон дер Лайен, Ерик Мамер, се опита да избяга от журналистическите въпроси. Той отказа да коментира какво според него се крие зад видимата подигравка, но призна, че председателката на Комисията е била „очевидно изненадана“ и че нейният протоколен отдел не е участвал в пътуването поради ограничения заради COVID-19. След това добави, че на Фон дер Лайен е трябвало да бъде осигурено „точно същото място за сядане каквото и на председателя на Европейския съвет и турския президент", но отбеляза, че „тя избра да се концентрира върху съдържанието вместо върху въпроси за формата или протокола и това със сигурност е нещото, което европейските граждани очакват от нея“.
След това гневът се насочи към Мишел – или „Джентълмена Чарли“, както самодоволно го нарекоха някои дипломати. Защо той нито каза, нито направи нещо? Не можеше ли да поиска допълнителен стол или да действа с достойнство и да остави фон дер Лайен да заеме неговото място до Ердоган?
В крайна сметка Мишел публикува пост във Фейсбук на френски. Той нито призна вината си, нито се извини, а вместо това настоя, че изображенията създават грешно впечатление. Мишел заяви, че е „двойно разстроен“, първо от впечатлението, че е показал безразличие към „протоколната непохватност, проявена към Урсула,“ и второ от факта, че епизодът „е засенчил огромната и полезна геополитическа работа, която свършихме заедно в Анкара“.
Като добавка той се опита да изтъкне феминистките си позиции, като подчерта, че за него е чест да бъде част от един европейски проект, в който жените оглавяват две от четирите основни институции [Кристин Лагард е президент на Европейската централна банка] и че неговото място в Белгия е заела Софи Вилмес, ставайки първата в историята жена премиер на Белгия.
Това може и да е буря в чаша вода, но въпреки това тя няма да отшуми скоро.
Европейският парламент, който използва всяка възможност, за да атакува Европейския съвет и Комисията, поиска пленарно разискване по въпроса както с Мишел, така и с Фон дер Лайен. Може и все още да не е пролет, но годината вече се оформя като един annus horribilis [ужасна година, лат.] за ЕС.
Съюзът може би трябва просто да се свие на дивана и да се надява на по-слънчеви дни.
