„Случаят е без аналог в новата ни история, а и след 1944 г.“
С тези думи главният прокурор Иван Гешев откри на 19 март пресконференцията на държавното обвинение, на която беше съобщено за разкрита шестчленна шпионска група, събирала класифицирана информация в полза на Русия.
Впоследствие стана ясно, че заподозрените са бивш кадър на военното разузнаване, наречен „резидента“, съпругата му, ръководителят на секретната регистратура в Народното събрание (НС), високопоставен офицер от Министерството на отбраната (МО) и двама действащи военни разузнавачи.
„Това е уникален случай. И то не само в българската история, той е уникален случай в европейската история след Втората световна война, защото има само една такава история, един случай – това е т.нар. Петорка от Кеймбридж“, добави Гешев ден по-късно пред бТВ.
Главният прокурор има предвид легендарния случай с петима британски студенти, вербувани от СССР още през 30-те години на миналия век, които впоследствие се издигат в йерархията на британските тайни служби.
За Петорката от Кеймбридж е известно, че през Втората световна война предава на Москва огромен обем стратегическа информация за плановете на нацистка Германия, добита от Лондон след дешифрирането на кода „Енигма“. Освен че изиграват роля за хода на ключови събития в края на войната, петимата двойни агенти предават на руснаците и информация за разработването на ядрено оръжие от САЩ.
Има ли наистина нещо общо между тази историческа шпионска афера и случая с наскоро осветените като руски шпиони шестима българи?
Свободна Европа потърси с този въпрос ген. Тодор Бояджиев, бивш зам.-началник на Първо главно управление на Държавна сигурност (ДС), както и проф. Тодор Тагарев, военен министър в служебното правителство на Марин Райков (март 2013 – май 2013).
"Сравнението е като виц"
„За мен сравнението е като виц – смешно, нереално и много далеч от истината“, гласи краткият отговор на Бояджиев, който през 60-те години на миналия век преминава обучение в школата на КГБ в Москва, включително и при Харолд Ейдриън Ръсел Филби, известен като Ким.
Именно Ким Филби оглавява Петорката от Кеймбридж, която включва още сънародниците му Антъни Блънт, Гай Бърджес, Доналд Маклейн и Джон Кеърнкрос. През 1951 г. Бърджес и Маклейн бягат в Москва, а 12 години по-късно това прави и самият Филби.
„Трима, които са работили в службите за сигурност във Великобритания, успяват да избягат. Тук един от нашите обвиняеми направи опит, който се оказа неуспешен. По някои параметри тези два случая си приличат, по някои се различават, но това е единствен аналог“, коментира по този повод Иван Гешев.
Тодор Бояджиев, който поддържа познанство с Филби в продължение на повече от десетилетие и е автор на няколко книги за шпионската дейност на Петорката от Кеймбридж, обаче не е съгласен с главния прокурор. Според него „разликата между двата случая е от земята до небето“.
„Единственото общо е някакво съвпадение в цифрите, нищо друго общо няма. За мене разликата между двата случая е от земята до небето – огромна. Мотивите, направеното, резултатите, ефектът от дейността на Петорката от Кеймбридж и шестимата от София – няма никаква прилика и основание да се сравняват“, казва генералът, който минава през всички нива на ДС от началото на 60-те години до края на комунистическия режим в България.
Непосредствено след обучението си в КГБ, Бояджиев е изпратен от София на официално назначение като заместник търговски представител в Ню Йорк. От края на 70-те до началото на 80-те години пък заема съветнически пост в представителството на Народна република България в ООН.
С Ким Филби се познавахме 15 години и сме живели под един покрив.Тодор Бояджиев
„Аз минавам за един от специалистите по Петорката от Кеймбридж. С Ким Филби се познавахме 15 години и сме живели под един покрив сумарно за този период поне половин година. Затова имам всички основания и сам да се приемам като човек, който знае твърде много по темата“, казва Бояджиев пред Свободна Европа.
По думите му, за разлика от случая с петимата легендарни двойни агенти, в огласената досега информация за разкритата шпионска група в София той забелязва „липса на всякакъв професионализъм и тотално неспазване на професионалните стандарти“ както от заподозрените, така и от техните ръководители.
Какво знаем за шпионите в София
През март прокуратурата разпространи видео кадри и аудио записи от срещи и разговори на сочения за „резидент“ на групата Иван Илиев със съпругата му Галина и някои от останалите обвиняеми. Сред тях са бившият военен и настоящ ръководител на секретната регистратура в НС Любомир Медаров, зам.-началникът на бюджетната дирекция в МО полк. Петър Петров и военният разузнавач Димитър Влахов. Името на шестия заподозрян досега не е обявявано. Единствено той беше освободен под гаранция, след като е направил самопризнания.
От огласените досега доказателства става ясно, че Илиев е събрал групата с цел да му предава служебна информация от МО срещу заплащане. Споменатите хипотетични суми в записите бяха от порядъка на 2000-3000 лв. На кадрите пък се виждаха мъже със заличени лица, които снимат с телефон екраните на служебните си компютри, сменят валута в обменно бюро и стоят на маса с „резидента“ в ресторант.
Тезата на прокуратурата е, че те са събирали секретна информация от парламента и МО, която след това Галина Илиева е предавала в руското посолство, където е имала доверени контакти. Веднага след акцията, от София бяха отзовани поредните двама руски дипломати. По време на разглеждането на постоянния арест на петимата задържани обаче стана ясно, че към момента те нямат обвинение за предаване на държавни тайни на Русия.
"Главният прокурор търси някакви ефекти"
Бившият служебен министър на отбраната Тодор Тагарев споделя мнението на ген. Бояджиев, че не може да се прави паралел между този сюжет и Петорката от Кеймбридж. Той е възпитаник на Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“, а впоследствие защитава дисертация в руската Военновъздушна инженерна академия „Н. Е. Жуковски” и в Командно-щабния колеж на ВВС на САЩ.
„Операцията на Петорката от Кеймбридж е продължила десетилетия и е била насочена към придобиване на секретна информация със стратегическо значение, включително плановете за разработка на ядрено оръжие [на САЩ]. На много високо ниво [в британските служби] са влезли тези хора. В нашия случай няма нищо подобно. Просто главният прокурор търси някакви ефекти, но сравнението му не е много адекватно“, коментира проф. Тагарев пред Свободна Европа.
По думите му британците са идентифицирани и обработвани от СССР на много млада възраст, а после са се развивали в службите, заемали са позиции и така са достигали до стратегически секретни данни. Докато в българския случай „бивш човек от службите, който както сам казва [в един от записите] – със сталинското си мислене успява да убеди действащи, вече постигнали високо равнище в кариерното си развитие хора, да му съдействат“.
Тагарев не пожела да коментира професионалното ниво на заподозрените в София, но беше категоричен, че не открива „никакви прилики“ между двете шпионски афери. Той обаче е на мнение, че случаят в София не трябва да се омаловажава, защото все още не е ясно каква точно информация е била предавана на Русия.
Бившият служебен ръководител на МО има предвид думите на настоящия военен министър Красимир Каракачанов, че „трудно може да се каже, че е изнесена сериозна информация“, защото според него „една част от информацията е била и публична“.
„Едва ли не [шпионите] са се интересували само от нашите техника и проекти за превъоръжаване, които все още не са станали факт. Независимо каква информация са предали до момента, очевидно те са имали организация и биха могли, ако не бяха заловени, в бъдеще да предават друга, по-чувствителна информация – ако допуснем, че до момента тази не е била такава“, коментира Тагарев пред Свободна Европа.
Битката при Прохоровка
Макар петимата британски двойни агенти да са разглеждани като предатели на Запад, а в бившия Социалистически лагер – като герои, и двете страни в Студената война признават значимите резултати от шпионската им дейност.
Самият Ким Филби определя като свое най-забележително постижение развоя на битката между руснаците и германците край Курск през 1943 г. Предавайки на Москва дешифрирана от британското разузнаване информация за стратегията на германците, той дава достатъчно време на руснаците да се подготвят и в крайна сметка да спечелят ключовата битка в село Прохоровка.
„На мен нищо не ми говореше и той видя това по реакцията ми. Затова продължи да ми обяснява: Прохоровка е едно селце край Курск, където по време на Курската дъга – битката, която обръща тотално хода на войната и Червената армия тръгва към Берлин, се е състояло най-голямото танково сражение“, спомня си Бояджиев свой разговор с Филби.
Според него именно благодарение на дългогодишните действия на легендарния шпионин СССР получава достъп до „килограми информация“ след дешифрирането на „Енигма“ от британците. Включително конкретни данни за стратегията на германците и новата броня на танковете им, „изпратени на Москва няколко месеца преди битката в Прохоровка“.
Кой е Ким Филби
Ким Филби е роден през 1912 г. в британско аристократично семейство. Баща му Хари Сейнт Джон Бриджър Филби работи в Британска Индия, след което приема исляма, става съветник на краля на Саудитска Арабия Ибн Сауда и склонява саудитците да си сътрудничат с Великобритания и САЩ, вместо със СССР.
По ирония на съдбата синът му Ким избира да работи за руснаците, след като се присъединява към британските социалисти по време на следването си в Кеймбридж. През 1933 г. във Виена той е вербуван от съветския шпионин Арнолд Дойч. Първоначално Филби работи като кореспондент на „Таймс“ във фашистка Испания и така привлича вниманието на британската Секретна разузнавателна служба (SIS).
Започва работа в разузнаването и бързо се изкачва в йерархията – през 1944 г. оглавява един от отделите в службата, заемайки мястото на дотогавашния си началник. Повишение, което години по-късно ще опише с думите: „Една много, много мръсна история“.
Година по-късно Филби е на ръба да бъде разкрит заради изявление на съветския вицеконсул в Турция, че в замяна на политическо убежище във Великобритания е готов да разкрие трима важни агенти на Москва в Лондон. В крайна сметка Волков е арестуван, а подозренията срещу Филби отпадат и през 1946 г. той дори получава орден на Британската империя, връчен му лично от крал Джордж VI.
През 1951 г. в СССР бягат двама от Петорката от Кеймбридж – Доналд Маклийн и Гай Бърджес. Това провокира нови подозрения срещу Филби, който е подложен на дълги разпити. След проведено вътрешно разследване обаче невинността му е обявена лично от министъра на външните работи, а през 1955 г. той дава пресконференция, на която казва: „Последният път, когато говорих с комунист, знаейки, че е комунист, беше някъде през 1934 г.“
През 1963 г. Ким Филби най-накрая е разкрит и Москва организира бягството му от Бейрут, където официално работи като журналист. В СССР британецът се жени за 20 години по-младата си съпруга и води обучения за разузнавачи. Умира през 1988 г. в руската столица.
